Решение № 7288 от 9.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11985/2016 г.

Решение № 7288 от 9.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11985/2016 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 107, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на "Ф. Т. С. Е. М." АД, със седалище и адрес на управление гр. В., Л. В., чрез процесуален представител юрк. Върбанова, против решение № 1402 от 24.06.2016 г. постановено по адм. дело № 2861/2015 г. по описа на Административен съд (АС) - В. в частта, с която е отхвърлено оспорването срещу Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 213 от 16.06.2015 г. на ст. експерт "Местни данъци и такси" ("МДТ") към отдел "МДТ" при община А., потвърден с решение № 26 00-575-2 от 05.08.2015 г. на началник на отдел "МДТ", досежно установените в тежест на "Ф. Т. С. Е. М." АД задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за 2015 г. в частта "проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, вкл. отчисленията по чл. 60 и чл. 64 от Закона за управление на отпадъците" в размер на 112 110.57 лв. Касационният жалбоподател твърди, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. При обосноваване на основната си защитна теза се позовава на разпоредбата на чл. 67 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), като счита, че в противоречие с ал. 2 от посочената норма размерът на ТБО за 2015 г. е определена в промил върху отчетната стойност на активите, а не въз основа на реалното количество отпадъци, генерирани от обектите, собственост на дружеството. Акцентира, че разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ урежда в отношение на евентуалност начините за определяне на ТБО, като приложеният от органа способ е приложим само, ако количеството на битови отпадъци не може да се установи. По подробно изложени доводи, подкрепени със съответните доказателства, обосновава извод, че по делото са установени количеството, вида и кода на битовите отпадъци, генерирани от дейността на Л. В. и предадени на дружеството "Е. И. - В." ООД. Последното извършава по договор услугите по транспортиране и депониране на отпадъците. Намира за необосновано решението на административния съд, доколкото решаващият съд е могъл сам да определи дължимата сума за този компонент на данъка въз основа на представения договор № 479/30.12.2004 г., сключен между община А. и "Е. И. - В." ООД за приемане на количества битови отпадъци в депото за неопасни отпадъци в с. В. Иска се отмяна на решението в обжалваната част с постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отмени АУЗД, ведно с присъждане на съдебно-деловодни разноски по делото - държавни такси и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - началник отдел "МДТ" при община А., чрез пълномощника си адв. Гюров в представен по делото писмен отговор по касационната жалба и лично в съдебно заседание оспорва същата като неоснователна и иска решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила като правилно. Претендира разноски по делото съгласно представен списък. Срещу решение № 1402/24.06.2016 г. по адм. дело № 2861/2015 г. на АС - В. е подадена касационна жалба и от началника на отдел "МДТ" при община А., чрез пълномощника си адв. Гюров. Касаторът обжалва съдебният акт в частта, с която е отменен АУЗД досежно установените в тежест на "Ф. Т. С. Е. М." АД задължения за ТБО в частта за "почистване, в това число от сняг, на уличните платна, площадите, алеите, парковите и други територии от населените места, предназначени за обществено ползване, както и почистване от стари замърсявания" в размер на 22 422,11 лв. В жалбата се релевират доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон. Касаторът поддържа, че община А. извършва услугата по почистване на териториите за обществено ползване не само в чертите на гр. А., а и в подходите към града, в т. ч. и териториите между регулацията на гр. А. и летище В. Намира за незаконосъобразен изводът на съда, че "Ф. Т. С. Е. М." АД не дължи такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване предвид разпоредбата на чл. 67, ал. 4 ЗМДТ. Твърди, че за всички имоти, за които е определена ТБО по този компонент се намират в землището на гр. А. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на първоначалната жалба на "Ф. Т. С. Е. М." АД. Претендират се разноски. Ответникът по тази касационна жалба - "Ф. Т. С. Е. М." АД, чрез юрк. Върбанова, в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационните жалби са процесуално допустими като подадени в законния срок и от надлежни страни. Разгледани по същество са неоснователни, по следните съображения: Предмет на проверка за законосъобразност пред АС - В. е АУЗД № 213 от 16.06.2015 г., издаден от ст. експерт "МДТ" към отдел "МДТ" при община А., потвърден изцяло с Решение № 26 00-575-2/05.08.2015 г. на началника на отдел "МДТ" при община А., с който за данъчен период 2015 г. в тежест на "Ф. Т. С. Е. М." АД са установени задължения, представляващи ТБО в общ размер на 134 532.68 лв., както следва: а) такса за битови отпадъци в частта за "проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, вкл. отчисленията по чл. 60 и чл. 64 от Закона за управление на отпадъците" - в размер на 112 110.57 лв; и б) такса за битови отпадъци в частта за "почистване, в т. ч. от сняг, на уличните платна, площадите, алеите, парковите и други територии от населените места, предназначени за обществено ползване, както и почистване на стари замърсявания" - в размер на 22 422.11 лв. Първоинстанционният съд е отменил частично обжалвания акт след съвкупната преценка на доказателствата по делото - приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза, свидетелските показания и представените писмени доказателства. Намерил е за неоснователно възражението на жалбоподателя, че дружеството не е данъчно задължено лице по ЗМДТ, предвид изменението на разпоредбата на чл. 8, т. 7 ЗУТ (ДВ, бр. 28/2013 г.). Приел е, че в конкретния случай са установени и доказани и трите кумулативно изискуеми в ЗМДТ предпоставки за дължимост на установената с АУЗД такса депо, а именно: 1) размерът на таксата да е определен по реда на чл. 66 от ЗМДТ с решение на общинския съвет за всяка услуга по отделно; 2) имотът да попада в границите на районите, за които по реда на чл. 63 от ЗМДТ е определено извършването на съответния вид услуги; и 3) така определените услуги да са реално осъществени от страна на общината за територията, на която попада имотът. По аргумент от чл. 67, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ съдът е намерил за законосъобразен и приложеният от органа способ за определяне на размера на задължението за ТБО в частта за обслужване на депо за 2015 г. - въз основа на отчетните стойности на имотите, декларирани от дружеството жалбоподател. По отношение на дължимостта на таксата за поддържане на териториите за обществено ползване, АС е приел, че летище В. попада извън всяко едно населено място на територията на община А., макар и в неговото землище. Това го изключва от кръга на имотите, за които се дължи третия компонент от ТБО. (Арг.: чл. 67, ал. 4 ЗМДТ). Мотивиран по този начин, съдът е постановил решението си, с което отменил частично АУЗД. Решението е валидно, допустимо и правилно. АС - В. е изяснил спора от фактическа страна и въз основа на преценката на релевантните юридически факти е изложил обосновани изводи, които изцяло се възприемат от настоящата инстанция. Съдът правилно е установил основните спорни въпроси: данъчно задължено лице ли е жалбоподателят "Ф. Т. С. Е. М." АД предвид изменението на чл. 8, т. 7 от Закона за устройство на територията (ЗУТ); обосновава ли недължимост на определените ТБО за 2015 г. обстоятелството, че територията, върху която се намира обект "Л. В." е извън строителните граници на всяко едно от населените места на територията на община А., но в землището й; реално ли са осъществявани услугите по втория и третия компонент на ТБО; спазени ли са разпоредбите на чл. 67, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ и законосъобразно ли е приложен подходът ТБО да се определя пропорционално на база по-високата между отчетната стойност на имота и данъчната му оценка, а не на база количество генерирани отпадъци. Дадените от съда отговори по тези въпроси са правилни, а доводите и развитите в двете касационни жалби контратези са необосновани. По жалбата на "Ф. Т. С. Е. М." АД: Правилно АС е отхвърлил като неоснователни доводите на жалбоподателя, че дружеството "Ф. Т. С. Е. М." АД не е данъчно задължено лице, предвид изменението на разпоредбата на чл. 8, т. 7 ЗУТ (ДВ, бр. 28/2013 г.). Правната регламентация на видовете местни данъци и такси, в т. ч. и определянето на задължените лица за данък недвижими имоти (чл. 11 ЗМДТ) и за ТБО (чл. 64, ал. 1 ЗМДТ), се съдържа в съответния материален данъчен закон, а именно Законът за местните данъци и такси. Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 1, във вр. с чл. 11, ал. 4 ЗМДТ при концесия задължено лице за заплащане на ТБО е концесионерът, а касационният жалбоподател не оспорва това си качество по отношение на имотите, подробно индивидуализирани в процесния АУЗД, поради което "Ф. Т. С. Е. М." АД е задължено за заплащане на ТБО лице, при положение, че са налице и останалите законовоустановени предпоставки, обосноваващи дължимост на ТБО. Позоваването на изменението на разпоредбата на чл. 8, т. 7 ЗУТ е несъстоятелно, т. к. съгласно чл. 1, ал. 2 ЗУТ този закон урежда обществените отношения, свързани с устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството в Р. Б., и определя ограниченията върху собствеността за устройствени цели, т. е. норми от този нормативен акт не могат да регулират обществени отношения, свързани с облагането с местни данъци и такси, още по-малко чрез препращане към тях да се обосновава, че дадено лице е освободено от облагане с ТБО, при наличие на изрична разпоредба в данъчен закон в обратен смисъл. Касаторът оспорва съдебното решение, в частта, с която е отхвърлено оспорването срещу АУЗД относно определените задължения за ТБО в частта за "проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, вкл. отчисленията по чл. 60 и чл. 64 от Закона за управление на отпадъците (наричана за краткост "такса депо"). Не спори относно реалното предоставяне на услугата, което се установява от материалите приобщени с административната преписка. От тях е видно, че на територията на община А. функционира депо за битови отпадъци в с. В., и че именно там се депонират отпадъците, кумулирани от дейността на летищния комплекс, събирани от "Е. И. В." ЕООД по договора с "Ф. Т. С. Е. М." АД. Именно поради това и по аргумент за противното от чл. 71, т. 3 ЗМДТ дружеството дължи ТБО в тази й част. Доводите на касатора се концентрират върху способа за определяне на таксата депо. С разпоредбата на чл. 67, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ е установен начина за определяне на таксата за битовите отпадъци, като при невъзможност за прилагането на ал. 1, следва да намери приложение ал. 2. По делото на л. 51 е представена докладна записка от кмета на община А. регистрирана в Общинския съвет А. с № ОбС-9500-740/11.12.2014 г. Документът е съставен във връзка с предстоящото определяне на размера на ТБО за 2015 г. на територията на община А.. От съдържанието му става ясно, че въпреки настъпилите законодателни промени (изменение и допълнение на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ - обн. ДВ, бр. 101 от 22.11.2013 г., в сила от 01.01.2015 г.) във връзка с определянето на ТБО за 2015 г., е налице обективна невъзможност за прилагане на способа за определяне на ТБО според реалното количество генерирани отпадъци. Към докладната записка са приложени план-сметка на разходите в дейност "Чистота" за всяка дейност за 2015 г., анализ на основание чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община А., както и калкулация на планираните приходи от ТБО през 2015 г. Мотивирано е предложено на общинския съвет размерът на ТБО да продължи да се определя за жилищните и нежилищните имоти на гражданите на база данъчната оценка на имотите, а за предприятията на база по-високата между отчетната стойност на имота и данъчната оценка. Конкретно са посочени причините, поради които не може да бъде приложен критерият: липса на утвърдена методика на национално ниво, недостатъчна информация за реалното определяне на броя на ползвателите на услугата, липса на техническа и кадрова обезпеченост, която ще наложи допълнително увеличаване на размера на таксата. Поради невъзможността да се приложи разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ за определяне на таксата според количеството на битовите отпадъци са предвидени съответно възможности за облекчения, което израз на прокламирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност. Отделно от това органът се позовал на § 13, ал. 2 от Заключителните разпоредби към ЗИД на ЗМДТ (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.), съгласно който до юни 2014 г. Министерският съвет съвместно с Националното сдружение на общините в Р. Б. разработва методика за изготвяне на план-сметката с необходимите разходи за дейностите и за видовете основи, които служат за определяне размера на таксата за битови отпадъци, и внася в Народното събрание проект за изменение на чл. 66 и чл. 67. (със същия текст, но друг срок - 31 март 2017 г. е сегашният § 13а ЗР към ЗИД на ЗМДТ). Към настоящият момент чл. 67, ал. 2 е изменен (бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.), но тази редакция не е приложима към случая. Същественото в случая е, че поради допуснатата от приложимата редакция на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ през процесния период за определяне на ТБО не е налице противоречие на Наредбата със закона и същата е приложима. Приложението на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ е извършено след преценка на общинския съвет с приемането на наредбата, поради което не може пряко да се приложи разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. Неоснователно е твърдението за "двойно начисляване на такса депо". Този извод се налага при сравнителен анализ на възложените дейности в предмета на сключения между концесионера договор и "Е. И." В. ООД, между това дружество и община А. и дейностите, включващи се в предоставяната от ответника услуга "проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, вкл. отчисленията по чл. 60 и чл. 64 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО). По касационната жалба на началника на отдел "МДТ" при община А.: Съгласно чл. 62 ЗМДТ такса битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. По силата на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 с. з. в съответния район, се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. В разпоредбата на чл. 66, ал. 1 ЗМДТ законодателят не е конкретизирал кое от определенията на населено място, посочени в чл. 18, ал. 1 от Закона за административно-териториалното устройство на Р. Б. (ЗАТУРБ) и в § 5, т. 6 от Закона за устройство на териториите (ЗУТ) има предвид. В нормата на чл. 10 ЗМДТ обаче, по отношение на имотите, които се облагат с данък, е посочено, че става въпрос за сгради и имоти, които са разположени в строителите граници на населените места и селищните образувания, както и за поземлените имоти, извън тях, които имат предназначение по чл. 8, т. 1 ЗУТ. С оглед на това и по аргумент от имотите, изключени от данък недвижими имоти - чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗМДТ е видно, че водещо за законодателя по ЗМДТ е урбанизираният характер на имотите. ТБО може да се дължи и за урбанизирани територии или имоти извън строителните граници на населените места, ако те са включени в обхвата на заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. По делото е представена заповед № 868 от 29.10.2014 г. на и. д. кмета на община А., издадена на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. В раздел I от заповедта са определени районите на организирано сметосъбиране и сметоизвозване на територията на община А. за 2015 г. В т. 1 - т. 12 от раздел I са посочени всички имоти в строителните граници на гр. А., с. Д., с. Д., с. К., с. О., с. О., с. Г. Кантарджиево, гр. И., с. В., с. Я., с. П., както и всички имоти в строителните граници на населените места на територията на община А.: с. Б., с. В., с. З., с. З., с. И., с. К., с. К., с. К., с. Л. К., с. Н., с. Р. и с. С. В раздел II е посочено, че за имоти, попадащи в районите на организирано сметосъбиране и сметоизвозване се заплаща за дейностите: 1. Събиране, вкл. разделно, на битови отпадъци и транспонирането им до депа или други инсталации и съоръжения за третирането им; 2. Проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, вкл. отчисленията по чл. 60 и чл. 64 ЗУО; 3. Почистване, в т. ч. от сняг, на уличните платна, площадите, алеите, парковите и други територии от населените места, предназначени за обществено ползване, както и почистване от стари замърсявания. В раздел III от същата заповед е посочено, че за имоти, попадащи извън районите на организирано сметосъбиране, находящи се на територията на община А. да се заплаща такса само за: 1. Проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, вкл. отчисленията по чл. 60 и чл. 64 ЗУО; 2. Почистване, в това число от сняг, на уличните платна, площадите, алеите, парковите и други територии от населените места, предназначени за обществено ползване, както и почистване от стари замърсявания. В случая спорният въпрос, очертан от насрещните твърдения на страните, е дали и в кой раздел с оглед на заповед № 868 се намира летище В., за да се прецени наличието на законовите предпоставки за дължимост на ТБО в частта за таксата за "почистване, в това число от сняг, на уличните платна, площадите, алеите, парковите и други територии от населените места, предназначени за обществено ползване, както и почистване от стари замърсявания". Видно от съдържанието на заповедта в раздел I са имотите в строителните граници на гр. А. и населените места. Летищният комплекс попада извън строителните граници на всяко едно от населените места на територията на община А., поради което не попада в раздел I, т. 1 - 12 и раздел II, т. 1 - 3 от заповед № 868. Имотът не попада и в раздел III на заповедта, доколкото не се намира в обхвата на населените места. При дефиниция в позитивното право на населено място - чл. 3, ал. 3 ЗАТУРБ, която го определя като исторически и функционално определена територия с постоянно живеещо население, строителни граници или землищни и строителни граници, при наличието на различно съдържание на понятието "територия на населеното място" - чл. 18 ЗАТУРБ и § 5, т. 6 ЗУТ, съгласно който територия на населеното място е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището, и при изричното законово изискване за определяне на "границите на районите", в които общината ще престира услугата, в случая не може да се направи извод, че в заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ кметът на община А. е изявил воля за престиране на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за територията, на която се намира имотът на касатора и която пада извън всяко едно населено място на територията на община А.. Следва ясно да се разграничи задължението за данък, което възниква от наличието на правна връзка между задължения субект и визираните в чл. 10, ал. 1 ЗМДТ обекти, които по своето местоположение съответстват на дадената в чл. 18 ЗАТУРБ дефиниция на територия на населеното място, и задължението за ТБО, за възникването на което наличието на правна връзка с имот по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ е една от предпоставките. Без престиране на услугата задължението за такса не възниква. А волята за престирането на услугата се обективира в заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. Щом от заповедта на кмета не може да се установи по ясен и безспорен начин, че районът, в който се намира имота на съответния правен субект, е в обхвата на престиране на услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване", не може да възникне и задължение за нейното плащане. Не водят до различен извод доводите на касатора за реално осъществяване на дейностите по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване от общината по отношение на тези, извън строителните граници на гр. А., в т. ч. и територията между регулацията на града и летището. В съответствие с принципа за служебното начало, визиран в чл. 171, ал. 4 АПК, по делото е била приета неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза за установяване на релевантните за спора обстоятелства - има ли поземлени имоти с предназначение за обществено обслужване, граничещи или в близост с концесионната територия на Л. В.. Вещото лице е посочило, че територията е с трайно предназначение "земеделска", а преобладаващият брой от поземлените имоти имат начин на трайно ползване "ниви" и "овощни градини". Посочило е също, че летищният комплекс граничи с имоти 045046 и 045047, които са територия за "обществено обслужване". В тази връзка основателно е направеното от процесуалния представител на ответника в о. с. з. разграничение между "имоти за обществено обслужване", каквито са тези между регулацията на община А. и границата на Л. В., и имоти с предназначение "територия за обществено ползване" по смисъла на чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ, което включва улични платна, площади и алеи. Опровержение на касационните доводи са и представените по делото доказателства за фактическо извършване на услугата от страна на "Ф. Т. С. Е. М." АД. По делото са представени доказателства, че услугите са извършвани от търговски дружества, с които концесионерът има сключени договори за възлагане на услугите и тези именно дружества са извършвали поддържане на чистотата на териториите за обществено ползвани в района на летището. Събрани са гласни доказателства, че външни дружества, с които концесионерът е сключил договори са извършвали дейността по събиране, измитане и почистване на боклука от цялата територия на летище В., както и неговото изнасяне до определеното депо. Поддръжката и почистването на зелените площи на летището също е извършвано по сключен договор с външно дружество. От приетото заключение на допуснатата експертиза, свидетелските показания и представените писмени доказателства е установено, че дейността "поддържане чистотата на територията на летище В." в т. ч. сгради, съоръжения, писти, паркинг и градинки около сградите през 2015 г. се е извършвало от лица, наети от жалбоподателя за негова сметка, като общината е осъществила единствено услугата по депониране. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационните жалби, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед приетата неоснователност на жалбите, и на двамата касационни жалбоподатели не следва да бъдат присъждани разноски за настоящото производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,