Решение № 13307 от 9.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8146/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Ел Пи груп I ЕООД срещу решение 12334/18.07.2024 г., постановено по адм.д. 6061/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт Р-29002923003052-091-001/13.11.2023 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, потвърден с решение 623 от 10.05.2024 г., издадено от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, с който на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 44 500 лв., и отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 998 300 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна директорът на Дирекция обжалване и данъчно-осигурителна практика София изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Със заповед за възлагане на ревизия Р-29002923003052-020-001/22.05.2023 г., издадена от началник на сектор в ТД на НАП София, е възложено извършването на ревизия на Ел Пи груп I ЕООД за определяне на задълженията му по ЗДДС за данъчни периоди от 01.07.2022 г. до 31.12.2022 г. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от ДОПК, е връчен екземпляр от заповедите за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. В хода на ревизията са извършени процесуални действия, които са описани в ревизионния доклад и в ревизионния акт. С цел установяването на факти и обстоятелства от значение за правилното определяне на данъчните задължения на дружеството, и на основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на дружеството е било връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице. Изготвен е ревизионен доклад Р-29002923003052-092-001/18.10.2023 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт Р-29002923003052-091-001/13.11.2023 г. В хода на ревизионното производство е установено, че дружеството е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в размер на 44 500 лв. по фактура 7168 от 30.11.2022 г., с предмет на доставката по договор за възлагане, издадена от Пи Ел Си Маркетинг Фейшън ООД. Представена е процесната фактура, договор за възлагане от 31.10.2018 г., анекс от 27.09.2021 г. Установено е, че по силата на договора за възлагане дружеството възлага, а изпълнителят се задължава да извърши проучване на пазара, избор след оглед и одобрение на парцели с последващо закупуване в София област. Уговореното възнаграждение е в размер на 1 500 000 лв. С допълнително споразумение от 16.05.2023 г. страните се договарят, поради неизпълнение на договора за възлагане, да променят предмета на договора, от проучване на пазара, избор след оглед и одобрение на парцели с последващо закупуване на доставка на компютърни компоненти. Дружеството изпълнител следва да прехвърли собствеността в деня на подписване на допълнителното споразумение на следните стоки SSD SN850 Gen.4 2 TV, NVME, M.2 количество 2850 броя с единична цена 480, 50 лв. бр., SD CARD 128 GB UHS-IU3 количество 370 броя с единична цена 65 50 лв. на бр. Страните се съгласяват получените авансови суми по договора за възлагане от 31 октомври 2018 г. да бъдат приспаднати при получаването на компютърните компоненти. Във връзка с допълнителното споразумение, от Пи Ел Си Маркетинг Фейшън ООД е представена фактура 7301 от 16.05.2023 г., която е с данъчна основа 7160 лв., начислен ДДС 1432 лв. общата стойност на фактурираните компютърни компоненти възлиза на 1 393 660 лв., като по фактурата са приспаднати аванси в размер на 1386 5000 лв. по 7 фактури. При проверката на дружеството доставчик не са представени копия на описаните на стр. 9 от ревизионния доклад фактури, въз основа на които да се установи дали са свързани с авансови плащания по договора, неизяснен е останал и въпросът как е формирана цената на извършените авансови плащания по договора за възлагане от 31.10.2018 г. и дали същите са реално заплатени на изпълнителя. В хода на ревизионното производство е установено, че за данъчен период м.12.2022 г. дружеството е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в размер на 998 300 лв. по фактура 18/06.12.2022 г., идадена от Бесос 44 ЕООД. Представена е процесната фактура, договор за покупко-продажба на стоки и приемо-предавателен протокол. На основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 6,, чл. 9 и чл. 25 от ЗДДС, на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от Бесос 44 ЕООД и Пи Ел Си Маркетинг Фейшън ООД. По отношение на фактурата, издадена от Пи Ел Си Маркетинг Фейшън ООД с оглед на обстоятелството, че същата е с посочен предмет на доставката по договор за възлагане, без посочване на данни, които да индивидуализират договора, органите по приходите са приели, че същата е непълна. Органите по приходите са приели, че този извод не може да бъде отречен от представения договор за възлагане от 31.10.2018 г. и допълнително споразумение от 16.05.2023 г. Направили са извода, че съгласно договора за възлагане възложителят се задължава да заплати на изпълнителя възнаграждение в размер на 1 500 000 лв. Не са налице доказателства нито за извършена работа, нито за извършени плащания. При проверката на дружеството доставчик не са представени копия на фактурите, по които се твърди авансово плащане, поради което е било невъзможно да се установи дали тези фактури са свързани с авансови плащания по договора или са свързани с други обичайни доставки между контрагентите. Прието е, че липсва яснота как точно е определен размерът на авансовите плащания,, за които са издадени описаните на стр. 9 от ревизионния доклад фактури и дали същите са реално заплатени на изпълнителя. С решението си решаващият административен орган е посочил и данни за наличието на данъна измама. Решаващият административен орган е определил като правилни изводите на органите по приходите и относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактурата, издадена от Бесос 44 ЕООД с предмет на доставката различни компютърни компоненти. По отношение на тази доставка са представени процесната фактура и приемо-предавателен протокол. От страна на доставчика не са представени доказателства, че е разполагал със съответното количество стоки, посочени във фактурата. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт, жалбата на търговското дружество е отхвърлена. Първоинстанционният съд е определил като правилни изводите на органите по приходите, че предметът на процесната фактура 7168 от 30.11.2022 г. по договор за възлагане, не отговаря на изискването по чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС. Приел е, че не са представени съпътстващи документи, като връзката й с другите педставени писмени доказателства не може да се установи. Направил е извода, че другата фактура е с различен редмет и не става ясно по какъв начин е формиран приспаднат аванс по 7 броя фактури в размер на 1 386 500 лв., които не са представени по делото. Първоинстанционният съд е определил като законосъобразен ревизионния акт и в частта му на отказано право на приспадане на данъчен редит по фактурата, издадена от Бесос 44 ЕООД. Приел е, че страните не са изяснили механизма и съществените елементи на спорната доставка как са установени договорни отношения, за чия сметка е бил превозът, къде са съхранявани стоките, как са били превозени. Решението е правилно. Неоснователно е оплакването, съдържащо се в касационната жалба за постановяване на първоинстанционното съдебно решение при нарушение на чл. 58, във връзка с чл. 50 и чл. 51 от ГПК. Оплакването е обосновано с нарушено право на защита на жалбоподателя, свързано с обстоятелството, че съобщението за насрочване на делото е било връчено на лице, което не работи или сътрудничи на адвокатското дружество. От съдържанието на жалбата до първоинстанционния съд се установява, че е подадена от търговското дружество, чрез адвокатско дружество Бърчев и Танев, представлявано от адвокат Т. Танев. Представено е пълномощно за правна защита и съдействие, с което клиентът упълномощава адвоката по реда на Закона за адвокатурата да осъществява процесуално представителство и защита, като изрично упълномощени поотделно и заедно са адвокатското дружество, както и адвокатите управители В. Бърчев и Т. Танев. Установява се, че разпореждането на Административен съд София град от 24 юни 2024 г. за насрочване на делото е било връчено на адреса на адвокатското дружество гр. София, ул. Леге, 3, ет. 2 на 28 юни 2024 ч., като получател е посочено лицето А. В. сътрудник. Тази съдебна инстанция, съобразно безпротиворечивата практика на Върховния касационен съд приема, че съобщението е било връчено редовно. Връчването на призовки и съобщения, извършено по реда на чл. 51, ал. 1, изречение второ и трето от ГПК, на всяко лице, което работи или сътрудничи на адвоката е редовно, ако надлежно е удостоверено от длъжностното лице връчител. С определение 502 от 22.12.2017 г. по ч.гр. д. 4649/2017 г. на ВКС, определение 622 ОТ 28.12.2017 г. по ч.гр.д. 4801/2017 г. на ВКС, определение 30 от 19.01.2018 г. по ч.гр.д. 4297/2017 г. на ВКС, определение 66 от 07.02.2022 г. по ч.гр.д. 164/2020 г. на ВКС, определение 149 от 13.04.2021 г. по ч.гр.д. 565/2021 г. на ВКС, се приема, че съобщението до адвокат на страна по делото, което е връчено при условията на чл. 51, ал. 1, изречение второ от ГПК, с материална доказателствена сила засвидетелства, че връчителят е извършил проверка и се е убедил, че са налице законовите условия съобщението да получи лице, различно от адвоката намерил е лицето в авдокатската кантора и се е убедил, че то работи или сътрудничи на адвоката. Съобщението до адвоката на страната може да получи всяко лице, което връчителят е намерил в адвокатската кантора и се е убедил, че то работи или сътрудничи на адвоката. Законът не сочи конкретен източник на отношенията на работа и сътрудничество трудов или граждански догоор, адвокатско съдружиел или адвокатско дружество. Удостоверяването, което извършва връчителят е фактическо и се изгражда въз основа на непосредствени впечатления на длъжностното лице, като тези впечатления не следва да са основани на други критерии естеството на вписвания в регистъра към Закона за адвокатурата, наличието или липсата на съдружие по смисъла на този закон, или наличието на друго правоотношение между процесуалния представител, посочен като съдебен адрес, и лицето, намерено на същия адрес на адвокатската кантора, приело съобщението. Връчената призовка, съответно съобщение представлява официален удостоверителен документ, поради което при твърдение, че лицето, получило съобщението като служител на процесуалния представител на страната на адреса, посочен в адвокатското пълномощно не е служител, не работи, нито сътрудничи на адвоката,, доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства е за страната, която се ползва от тях. При съобразяване на тези обстоятелства, това оплакване, съдържащо се в касационната жалба е неоснователно. При съобразяване на това, че е налице подобно оплакване, съдържащо се в касационата жалба, същото не би могло да послужи като основание за отмяна по реда на отмяната на влезли в сила съдебни актове. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на ревизионния акт в частта му, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурата, издадена от Бесос 44 ЕООД. Предмет на процесната доставка са различни компютърни компоненти. Правилно първоинстанционният съд е съобразил обстоятелството на представяне по спора само на процесната фактура и приемо-предавателен протокол, като е обосновал и правилни изводи, че само въз основа на тези доказателства не може да се направи извод за реалност на доставката по процесната фактура. Съгласно постоянната практика на Съда на Европейския съюз, правото на данъчнозадължените лица да приспаднат от ДДС, на който са лица платци, дължимия или платения ДДС за закупени от тях стоки или получени от тях услуги, използвани за целите на техните облагаеми доставки, представлява основен принцип на общата система на ДДС. Предвиденото в чл. 167 и сл. от директивата право на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано, когато материалноправните и формалните изисквания или условия, от които това право зависи са изпълнени от желаещите да го упражнят данъчнозадължени лица. Правото на приспадане на ДДС, обаче зависи от изпълнението както на материалноправни, така и на формални изисквания или условия. Материалноправните изисквания или условия, за възникването на това право са изброени в чл. 168 от директивата. За да може съответното лице да се ползва от посоченото право е необходимо от една страна то да е данъчнозадължено по смисъла на директивата, и от друга страна стоките или услугите, за които иска да му се признае правото на приспадане на ДДС впоследствие да се използват от данъчнозадълженото лице за нуждите на облагаемите сделки, които то е сключило, и както се уточнява в б. а на чл. 168, стоките или услугите да са му били доставени от друго данъчнозадължено лице. Освен това съгласно чл. 167 от директивата правото на приспадане възниква по времето, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем, а съгласно чл. 63 от директивата този данък става изискуем, когато стоките или услугите са доставени. От това следва, че правото на приспадане по принцип зависи от доказването на действителното извършване на сделката. Така, ако доставката на стоки или услуги не е действително извършена, не може да възникне право на приспадане. Отказът да се признае правото на приспадане на данъчнозадълженото лице при обстоятелства като разглежданите правилно е обоснован, това разбиране правилно е възприето и от първоинстанционния съд с констатацията, че не са представени доказателства за действителното извършване на сделката, с която се обосновава правото на приспадане. Тежестта на доказване пада върху данъчнозадълженото лице, което трябва да представи обективни доказателства, че стоките или услугите действително са му били доставени от друго данъчнозадължено лице за целите на подлежащи на облагане с ДДС негови сделки, по отношение на които то действително е платило ДДС. В процесния случай тази съдебна инстанция определя като правилни изводите на първоинстанционния съд за непредставянето на доказателства за реалността на доставката по процесната фактура. В процесния случай страните не са установили механизма и съществените елементи на процесната доставка как са установени договорни отношения, за чия сметка е бил превозът, къде са съхранявани стоките, как са били превозени, къде са били предадени. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за необходимостта от доказване на обстоятелството, че доставчикът е разполагал със стоки от същия вид и количество като фактурираните, както и че това количество физически е предадено на получателя. Съдебната инстанция възприема разбирането, че проверката за наличието на облагаема доставка е осъществена от органите по приходите в съответствие с правилата за доказване, установени в приложимите правни норми, като органите по приходите са извършили преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по конкретния случай. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на ревизионния акт и в останалата му обжалвана част. От събраните по делото доказателства се установява сключването но 31 октомври 2018 г. на договор между двете търговски дружества с договорено възнаграждение от 1 500 000 лв. Впоследствие със допълнително споразумение от 16 май 2023 г. предметът на договора е изменен на доставка на компютърни компоненти. Съгласно споразумението страните се съгласяват получените авансови суми по договора за възлагане от 31 октомври 2018 г. да бъдат приспаднати при получаването на компютърните компоненти. Във връзка с допълнителното споразумение от доставчика е издадена фактура от 16 май 2023 г. с данъчна основа 7160 лв. и начислен ДДС в размер на 1432 лв. общата стойност на фактурираните компютърни компоненти е 1 393 660 лв., като по фактурата са приспаднати аванси в размер на 1 386 500 лв. по фактури, посочени на стр. 9 от ревизионния доклад. Копия от тези фактури не са представени в хода на ревизионното производство, при съобразяване на това обстоятелство органите по приходите не са имали обективната възможност да установят дали тези фактури са свързани с авансовии плащания по договора При съобразяването на тези обстоятелства следва извода за законосъобразност на решението на първоинстанционния съд. Искане за присъждане на разноски е направено от ответника, което с оглед на правилността на решението на първоинстанционния съд е основателно, като на Националната агенция за приходите следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 41 890, 99 лв., представляващи възнаграждение за юрисконсулт. Възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение за юрисконсулт не е направено от ответната страна. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 1, Върховният административен съд, първо отделение