Решение № 203 от 8.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3610/2014 г.

Решение № 203 от 8.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3610/2014 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Началника на Митница Столична, чрез пълномощника гл. юрк. Станков, срещу Решение № 124 от 07.01.2014 г., постановено по адм. дело № 6704/2013 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отменено като незаконосъобразно Решение № 9600-0151 от 27.05.2013 г. на Началника на Митница Столична, като е върната преписката на последния за ново произнасяне по исканията № 2179/15.11.2012 г., 2295/13.12.2012 г. и 2734/13.12.2012 г. от "Арон Фреш" ЕООД при съобразяване със задължителните указания в мотивите на съдебния акт. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като необосновано и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че изводите на съда не са съобразени с ангажираните по делото доказателства и приложимите материалноправни разпоредби, като в подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - "Арон Фреш" ЕООД, чрез процесуален представител, в писмена защита по съществото на спора изразява мотивирано становище за нейната неоснователност. Излага и допълнителни аргументи в с. з., като претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, след като на основание чл. 218 от АПК прецени валидността и допустимостта на атакуваното решение, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Същата е процесуално допустима, а разгледана по същество -неоснователна. В обжалваното решение е описана детайлно фактическата обстановка по делото, по която страните не спорят, поради което и не се налага нейното преповтаряне. Въз основа на нея административният съд е приел, че спорът е изцяло правен и се свежда до въпроса дали от страна на митническите органи правилно са приложили чл. 137, § 4 от Регламент № 543/2011 г. и дали е обоснована констатацията на ответника, че няма доказателства за удовлетворителна реализация на стоките на вътрешния пазар. Настоящият състав намира, че правилно първоинстанционният съд е преценил въз основа на доказателствата по делото и на изслушаната съдебно- счетоводна експертиза, че процесната стока е реализирана на вътрешния пазар на цена по- висока от вносната цена, което съставлява условие за освобождаване на учредените депозити, като конкретните съображения за това са следните: Видно от целите на Регламент за изпълнение № 543/2011 на Комисията от 7 юни 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1234/2007 - т. 53 - следва да бъдат определени мерки по отношение на проверките, необходими за правилното прилагане на регламента, както и подходящи санкции, приложими при откриване на нередности, които трябва да са възпиращи, ефективни и пропорционални вкл. трябва да бъдат предвидени правила за изкуствено създадените ситуации с цел да се избегне евентуално облагодетелстване от тях. Конкретната разпоредба на чл. 137, § 4, ал. 2 предвижда, че депозираната гаранция се освобождава, доколкото е осигурено доказателство за условията на реализиране по удовлетворителен за митническите органи начин, като в противен случай гаранцията се задържа като плащане на вносните мита. Правилно съдът е преценил, че в случая искането за освобождаване на гаранцията е депозирано в срока, определен в § 4, ал. 1 и "при условия, потвърждаващи коректността на цените", за което първо обстоятелство между страните няма спор, доколкото действително има констатация в акта, че исканията са в законоустановения срок. В мотивите на обжалваното решение обосновано е констатирано, че митническите органи са извършили повторна проверка на декларацията на основание чл. 78, § 2 от Регламент (ЕИО) № 291392 и чл. 84, ал. 1 от ЗМ, като тази проверка е извършена от отдел "Последващ контрол" при Митница Столична и е съставен Протокол № 7 от 27.03.2013 г. В мотивите си административният съд обосновано е съобразено още, че с писмо вх. № 5808/0032/19.03.2013 г. "Арон Фреш" ЕООД е представило на проверяващите органи от отдел "Последващ контрол" на Митница Столична в рамките на проверката, всички документи по всяко ЕАД, касаещи продажбата и реализацията на територията на страната на процесната стока, а именно: фактури, стокови разписки към фактурите, банково извлечение за плащане на стоката, опис за плащане, както и документите, придружаващи стоката при нейния внос на територията на страната, представени с ЕАД пред митническите органи Според настоящия състав правилно административния съд, давайки вяра на съдебно- счетоводната експертиза, е счел за установено по несъмнен начин обстоятелството, че стоката, внесена и посочена в ЕАД, е била предмет на продажби на територията на страната и е описана като подвид във фактурите за продажба и в стоковите разписки, по този начин приемайки за доказано, че индивидуализираната и конкретна стока е била реализирана на българския пазар. От съда обосновано са релевирани и констатациите на експертизата, че от от данъчните органи са приети справките- декларации по ДДС, подадени от "Арон Фреш" ЕООД, като същите са възприели за установено, че възпроизведената в тях информация отговаря на изискванията в ППЗДДС и конкретно в Приложение 12 към чл. 113, ал. 4 ППЗДДС. От значение за изясняване на спорните отношения е изводът на вещото лице, че посочването в полето на Приложението "описание на стоката" само на думите "стоки" или "услуги" не се счита нарушение и е масова практика, особено в случаите, когато стоките по фактура са повече и не могат да се изпишат в рамките на 30 интервала. Според експерта дружеството правилно е извършило декларирането за посочения период, вкл. ДДС е начислен коректно и сумата е внесена в бюджета. Всичко това правилно е установено от съда, релевирано е в мотивите на обжалваното решение и е довело до формирането на обосновани и законосъобразни изводи за липса на основания за усвояване от страна на митническите органи на сумите, внесени за мито. Противно на твърденията на кастора, за съда не са били налице основания да не кредитира експертното заключение, според което сделките по продажбите са отразени правилно от "Арон Фреш" ЕООД в Дневника за продажбите, и от отразяването на фактурата в дневника (върху която е отразен подвида на стоката) е видно, че конкретната стока е реализирана на пазара, което е достатъчно, за да бъде изведен извода, че е налице удовлетворителна реализация по смисъла на приложимия Регламент. В този контекст следва да се приеме, че съдът е направил обоснования и законосъобразен извод, че от документооборота на внесените стоки се проследява тяхната реализация на вътрешния пазар и това доказва реализирането на стоката по удовлетворителен начин. От значение е и фактът, че с ангажираните доказателства и неоспорените изводи на вещото лице е установено по несъмнен начин, че вносната цена на стоките е по- ниска от цената, платена на вътрешния пазар за същите стоки. Правилен е изводът на съда, че визираното условие по чл. 137 от Регламента е изпълнено. И това е така, доколкото за да бъдат освободени депозитите по трите ЕАД, "Арон Фреш" ЕООД е следвало да продаде на територията на страната (на територията на Общността) стоката на цена по-голяма или равна на вносната. Обоснована е преценката на решаващия съд, че това обстоятелство е доказано по делото от представените фактури за продажба на стоката на територията на страната- вътрешния пазар на Общността, от ЕАД, стокови разписки, сертификати, дневника за покупките, Дневника за продажбите, както и от всички други доказателства, способстващи идентифицирането на процесната стока (пресни домати и пресни домати- чери). В обобщение на изложеното следва да се посочи, че настоящата инстанция споделя извода на първостепенния съд, че по делото са ангажирани достатъчно доказателства за условията на реализиране на внесените стоки, което налага освобождаване на депозираните гаранции по трите ЕАД. С представените доказателства от страна на жалбоподателя- ответник по касация в настоящото производство, безспорно се установява, че отделните партиди на стоките са пласирани при условия, потвърждаващи коректността на цените на вътрешния пазар, т. е. стоките са реализирани по удовлетворителен за митническите органи начин. По тези съображения настоящият състав счита че като е достигнал до извод за незаконосъобразност на Решение № 9600-0151 от 27.05.2013 г. на Началника на Митница Столична, като го е отменил и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, първоинстанционният съд е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски в касационното производство размер на 750 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,