Решение № 10881 от 23.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9883/2009 г.

Решение № 10881 от 23.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9883/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Красимир Димитров Димов от гр. Бургас срещу Решение № 6902 от 26.05.2009 г. на Върховния административен съд, трето отделение, по адм. д. № 282 по описа за 2009 г., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № К-6651 от 01.12.2008 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение с МВР. В жалбата се твърди, че съдебното решение е неправилно, тъй като липсва основание за налагане на процесното дисциплинарно наказание в т. нар. "Етичен кодекс за поведението на държавните служители в МВР" , тъй като акт с такова наименование със задължителен характер липсва в нормативната система на МВР; дисциплинарната процедура, е открита със заповед, връчена на служителя по време, в което той е бил в законоустановен отпуск за временна нетрудоспособност; необосновано първоинстанционният съд е приел, че служителят е възприел непосредствено извършването на престъпление и е могъл адекватно да реагира на това; не е взето предвид извършването на деянието, станало фактическо основание за престъпление, в извънработно време и липсват мотиви относно тежестта на нарушението и връзката му със служебните задължения на служителя като началник на РПУ Приморско; нарушени са разпоредбите на чл. 225, ал. 1 ЗМВР и чл. 223, ал. 1 ППЗМВР относно спазването на преклузивния двумесечен срок за налагане на наказанието; нарушена е и разпоредбата на чл. 246, ал. 1 ППЗМВР. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отмени процесната заповед. Ответната страна - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Върховният административен съд -петчленен състав на първа колегия, в настоящия съдебен състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното: Предмет на настоящото съдебно производство посоченото по-горе решение, с което е отхвърлена жалбата против заповед № К-6651 от 01.12.2008 г. на министъра на вътрешните работи, с която на Красимир Димитров Димов от гр. Бургас, на основание член 227, ал. 1, т. 10 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството па вътрешните работи (ППЗМВР), е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение с МВР на главен инспектор Красимир Димитров Димов, началник на Районно управление на МВР - Приморско към Областна дирекция на МВР - Бургас, категория В, считано от датата на връчване на заповедта. Като фактически основания за издаване на заповедта е посочено, че жалбоподателят Димов е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 05.08.2008 г. около 06.00 часа в бистро "Бохемия" на ул. "Александровска" № 46 в гр. Бургас е станал свидетел на извършено престъпление - убийство на гражданин от гр. Бургас и вместо да предприеме действия за задържане извършителя на убийството, да запази местопроизшествието и да уведоми компетентните полицейски органи, безучастно е напуснал заведението, с което е нарушил т. 64 от Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ рег. № Iз - 2013/08.11.2006 г. - "държавният служител не прикрива доведено до знанието му правонарушение или такова, на което е станал свидетел, като предприема необходимите действия за неговото предотвратяване, пресичане и разкриване" - деяние, несъвместимо с етичните нравила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижът на службата, станало обществено достояние, установено от извършено дисциплинарно производство и обобщена справка рег. № 29336/05.11.2008 г. по описа на ОДП - Бургас. Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган - министъра на вътрешните работи, в рамките на правомощията му по чл. 228, т. 1 и чл. 246, т. 1 от ЗМВР - да налага със заповед всички наказания по чл. 226 от ЗМВР, вкл. "уволнение" и да прекратява със заповед служебните правоотношения на държавните служители от МВР категория "В". Към момента на дисциплинарното нарушение и издаване на заповедта, жалбоподателят е изпълнявал своята служба в МВР в категория "В". Спазена е предписаната от чл. 269 и чл. 246, ал. 1 на ППЗМВР писмена форма и съдържание - изложени са мотиви, обосноваващи разпоредителната част, представени са фактическите и правни основания за издаването й. В административното производство са спазени разпоредбите на ЗМВР, ППЗМВР, Инструкция № 13-1015/04.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорваната заповед е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби. Дисциплинарно разследващият орган спазвайки чл. 230, ал. З от ЗМВР е извършил всички необходими и възможни процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение и само с допустимите от закона начини и средства е установил описаната в мотивите фактическа обстановка. По касационните оплаквания: 1. Оплакването за липса на основание за налагане на процесното дисциплинарно наказание в т. нар. "Етичен кодекс за поведението на държавните служители в МВР" , тъй като акт с такова наименование със задължителен характер липсва в нормативната система на МВР, не е основателно. Правното основание на процесната заповед за уволнение е по чл. 224, ал. 2, т. 4 вр. чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР - нарушение на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, за което е предвидено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 230, ал. 1 и ал. 2 и чл. 234, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, вр. чл. 240, ал. 1 от ППЗМВР. Етичните правила, за разлика от законовите са неписани правила за поведение и вписването им в Етичен кодекс не променя тази им особеност. Нарушаването им принципно не се санкционира от държавата, освен в случаи като посочените разпоредби на ЗМВР, където негативната морална оценка за поведението на държавния служител е свързана с дисциплинарна санкция. (както е прието в мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 07.06.2007 г. по т. д. № 4/2007 г. на ОСС на ВАС - т. III-1); 2. От представената справка за ползвани отпуски за временна нетрудоспособност се вижда, че крайната дата на последния представен болничен лист е 22.10.2008 г., а заповедта за откриване на дисциплинарната процудера е връчена на 28.10.2008 г. Представянето на два болнични листа с периоди след тази дата е станало по късно. Дори връчването на заповедта за откриване на дисциплинарната процедура да е станало, както се твърди, по време на отпуск за временна нетрудоспособност, това нарушение не следва да се приеме за съществено, тъй като в хода на процедурата, служителят е дал писмени обяснения (докладна записка от 31.10.2008 г.), имал е възможност за представяне на доказателства и правото му на защита в административното производство не е нарушено по никакъв начин. 3. Не е оправдано оплакването, че необосновано първоинстанционният съд е приел, че служителят е възприел непосредствено извършването на престъпление и е могъл адекватно да реагира на това. Посоченият фактически извод, съдът е направил на основата на писмените доказателства по делото, по данни от свидетели - очевидци и видеоматериала от камерите до заведението. От тях се установява, че жалбоподателят съзнателно е напуснал местопроизшествието, след като правилно е възприел и разбрал какво точно се е случило и че пред него е било извършено убийство. Комплексният анализ на всички доказателства, събрани по дисциплинарното дело навежда на единствено възможния извод, че оспорващият е извършил виновно констатираните действия, в нарушение на етичните правила на Етичния кодекс, непосредствено и ясно е възприел извършването на особено тежко престъпление, при което е бил отнет човешки живот и въпреки това не е предприел действия за задържане на извършителя, за запазване на местопроизшествието или за уведомяване на съответните органи. Действията си е извършил с ясно съзнание за тяхната противоправност, при съзнавани вредоносни последици. Единствено обясненията на жалбоподателя подкрепят тезата му, но те противоречат на останалите, събрани в дисциплинарното производство доказателства. 4. Оплакването, че не е взето предвид, че извършването на деянието, станало фактическо основание за престъпление, е осъществено в извънработно време и липсват мотиви относно тежестта на нарушението и връзката му със служебните задължения на служителя като началник на РПУ Приморско, не е основателно. От текстовете на чл. 28 от Закона за държавния служител и чл. 176, ал. 2 ЗМВР следва, че с оглед задачите и дейността на МВР, законодателят е разширил дисциплинарната отговорност на държавните служители в МВР и изисква определено поведение от тях не само във връзка с изпълнение на служебни задължения, а и в обществения живот, в работно и в извънработно време и извън местоработата. Следователно, дисциплинарната отговорност се ангажира и в случаите на действия, които са морално укорими, дори и когато не са свързани с изпълнение на служебните задължения. 5. Правилна е преценката на съда, че в административното производство са спазени преклузивните срокове по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Нарушението се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, разполага с достатъчно доказателства за извършеното нарушение и самоличността на извършителя - чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР. От това определение следва изводът, че дисциплинарното нарушение, се счита за открито, когато на компетентния административен орган са станали известни фактът на извършване на нарушението, характерът на действието или бездействието, времето и мястото на извършване на нарушението, самоличността на нарушителя и формата на вината му. В случая н арушението е открито, по смисъла на чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР, от момента на предоставяне производството на министъра на вътрешните работи като компетентен орган да наложи наказанието, със становището от 10.11.2008 г. и заповедта е издадена в рамките на законовия двумесечен срок - на 01.12.2008 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на първа колегия,