Решение № 349 от 13.11.2014 г. на ВКС по н. д. № 1192/2014 г.

Решение № 349 от 13.11.2014 г. на ВКС по н. д. № 1192/2014 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Производството по Глава тридесет и трета от НПК е образувано по искането на главния прокурор на Република България за възобновяване на въззивно н. ч. х. д. № 97/2013 г. на Монтанския окръжен съд и отмяна на постановеното по отношение на осъдения В. А. Г. решение от 23.01.2014 г. на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 ГПК. Поддържа се, че е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което делото следва да се върне за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият В. А. Г. не изразява становище по основателността на искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира искането за основателно по следните съображения: Ломският районен съд с присъдата от 20.03.2013 г. по н. ч. х. д. № 732/2012 г. признал подсъдимия Г. за виновен в това, че на 4.10.2012 г. в гр. Л. причинил на К. С. лека телесна повреда без разстройство на здравето. На основание чл. 130, ал. 2 вр. чл. 54 НК го осъдил на глоба в размер на 200 лева и го оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 130, ал. 1 НК. Предявеният от С. граждански иск за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 500 лева със законните последици и отхвърлил за разликата до пълния предявен размер 3 000 лева. Монтанският окръжен съд с решението по въззивно н. ч. х. д. № 97/2013 г. изменил присъдата само в частта относно дължимите на С. разноски, които увеличил с 500 лева. Потвърдил присъдата в останалата част по изложените в мотивите съображения. Решението е постановено при допуснати съществени нарушения. От свидетелството за съдимост, издадено на името на Г., се установява, че е осъден с влязла в сила на 25.02.2009 г. по нохд № 208/2008 г. на Ломския районен съд присъда за извършено от него на 13.05.2008 г. престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК. На основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност като му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева. Въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, че това е основанието, за да не може да се приложи повторно разпоредбата на чл. 78а НК, независимо, че за извършеното престъпление по чл. 130, ал. 2 НК са предвидени алтернативни наказания лишаване от свобода до 6 месеца или пробация или глоба, и поначало е било възможно. Съдът не е извършил проверка дали са събрани доказателства, които изключват възможността да се приложи по-благоприятната правна възможност по отношение на подсъдимия. Задължението да се съберат доказателства дали наказанието е изпълнено и кога е внесена глобата в определения й размер произтича от тълкуването в Постановление № 7/1985 г. по н. д. № 4/1985 г. на Пл. ВС-т. 4, според което разпоредбата на чл. 78а НК може да се приложи повторно и към лицата, които са освободени от наказателна отговорност, ако е изтекла една година от изпълнението на наложеното административно наказание. Ако въззивният съд беше изпълнил процесуалните си задължения да отстрани допуснатото нарушение и да събере доказателства за тези обстоятелства, би могъл да стигне до извода, че лицето следва да бъде освободено от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание глоба. Като не е изпълнил задълженията си според изискванията да извърши цялостна проверка на обжалваната присъда и да констатира допуснатите нарушения на чл. 107, чл. 12, чл. 14 НПК съдът е нарушил процесуалните права на подсъдимия, свързани с правилното приложение на закона. За отстраняването им решението следва да бъде отменено по реда на възобновяването и делото да бъде върнато за ново разглеждане на въззивния съд. Затова и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение