Решение № 9716 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11322/2019 г.

Решение № 9716 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11322/2019 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. Асенов против решение № 1457 от 01.07.2019 г. по адм. дело № 296/2019 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-09-80/16.01.2019 г., издадена от кмета на община "Марица", с която е наредено да бъдат премахнати незаконни строежи "Паянтови постройки", представляващи: паянтова сграда на един етаж, с размери 20, 00 м. /4, 00 м. и с височина 2, 20 м., с дървена покривна конструкция, покрита с керемиди и две пристройки долепени до паянтовата сграда с размери съответно 2, 00 м. /2, 00 м. и височина 2, 00 м. и 4, 00 м/3, 00 м. с височина 2, 00 м., реализирани в УПИ XXI –ООД, кв. 57 по действащия ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед № РД-09-409/27.09.195 г. на кмета на община "Марица", съответстващ на поземлен имот с идентификатор № 11845.502.666 и в имот с идентификатор № 11845.502.720. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и не се обосновава от представените доказателства. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – кметът на община "Марица" оспорва касационната жалба. Моли решението на съда да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд – Пловдив е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта е постановена в границите на компетентност на кмета на община "Марица" съгласно чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Заповедта е издадена след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт, с който са установени строежи от пета категория, извършени без необходимите строителни книжа. В съответствие със закона и обосновани от доказателствата са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 225 а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежите са изпълнени. Предмет на заповедта са "Паянтови постройки", представляващи: паянтова сграда на един етаж, с размери 20, 00 м. /4, 00 м. и с височина 2, 20 м., с дървена покривна конструкция, покрита с керемиди и две пристройки долепени до паянтовата сграда с размери съответно 2, 00 м. /2, 00 м. и височина 2, 00 м. и 4, 00 м/3,00 м. с височина 2, 00 м., реализирани в УПИ XXI –ООД, кв. 57 по действащия ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед № РД-09-409/27.09.195 г. на кмета на община "Марица", съответстващ на поземлен имот с идентификатор № 11845.502.666 представляващ частна общинска собственост и в имот с идентификатор № 11845.502.720 – публична общинска собственост с начин на трайно ползване за второстепенна улица. Строителството е извършено през периода 1980-1990 г., без строителни книжа. При тези факти първоинстанционният съд достига до законосъобразния извод, че предмет на заповедта за премахване са строежи по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Правилно е и заключението, че описаните в заповедта паянтови постройки представляват незаконни строежи по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като са изградени без разрешение за строеж и без одобрени инвестиционни проекти, каквито се изискват съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ. При тези констатации съдът достига до правилното заключение, че строежите подлежат на премахване и издадената в този смисъл заповед кореспондира с нормативната уредба. С оглед времето на извършване на строителството в съответствие с материалния закон е и заключението на съдебния състав, че предпоставките за търпимост на строежите, регламентирани в разпоредбите на § 16, ал. 1 и ал. 2 от ПР на ЗУТ също не са изпълнени. Строежите са изградени в нарушение на действалите по време на извършването им, а и по сега действащите правила и нормативи (чл. 55 ЗТСУ ; чл. 225, ал. 1 ППЗТСУ ; , чл. 147, ал. 1, т. 1 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ). Освен това част от постройките попадат върху улица и не са допустими по правилата и нормативите действали както по време на изграждането им, а също и по сега действащия ЗУТ, тъй като както ЗТСУ ; , така и ЗУТ, не допускат извършването на строежи от вида на процесния, върху улица - публична общинска собственост. Допълнително следва да се посочи, че липсват твърдения и доказателства строежите да са декларирани пред одобряващите органи до 31.12.1998 г., каквото кумулативно изискване поставя разпоредбата на § 16, ал. 2 от ПЗР на ЗУТ. Това мотивира и крайното заключение на административния съд, че наредените за премахване строежи не са търпими и подлежат на премахване, а издадената в този смисъл заповед е законосъобразна. Заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона. Смисълът на чл. 225 а, ал. 1 ЗУТ е да се премахнат незаконни строежи, които не съответстват на строителните правила и нормативи и представляват потенциална опасност на обитателите и трети лица. В случая заповедта е издадена с оглед спазване на разрешителния режим при строителството, който изисква съблюдаване на определени конструктивни изисквания и стандарти за здравина и устойчивост на строежите и с цел установяване на безопасността на строителството и опазване живота и здравето на гражданите. Касационните доводи, свързани с нарушение на чл. 8 от КЗПЧОС също са неоснователни. Преценката на първоинстанционния съд, че издадената заповед отговаря на изискванията за съразмерност по смисъла на чл. 6 АПК и не нарушава чл. 8 от КЗПЧОС, е правилно и се споделя от настоящия състав. Чл. 8, ал. 1 от конвенцията гарантира правото на жилище, а чл. 8, ал. 2 определя границите на допустима намеса на държавата в това право в изключение от общия принцип на ненамеса. Съгласно последния текст намесата на държавните власти е допустима в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. В случая условията на чл. 8, ал. 2 от конвенцията са изпълнени. Сградите, описани в заповедта, не представляват единствено жилище на жалбоподателя и семейството му. Доказателства за обратното не са ангажирани, въпреки дадените от съда указания в този смисъл, а дори е установено, че през 2004 г. на жалбоподателя е учредено право на строеж върху общински имот, което обаче не е реализирано. Поради това не може да се приеме, че правото на жилище на страната е нарушено. В разглежданата хипотеза намесата на държавата е осъществена при условията, регламентирани в чл. 8, ал. 2 от конвенцията - засягането на интересите на жалбоподателя е предвидено в закона, който регламентира премахване на строежи, изградени без строителни книжа и в противоречие с предвиждането на ПУП, насочено е към постигане на легитимна цел и е пропорционално. Мярката е в съответствие с целта по ал. 2 на чл. 8 от Конвенцията, насочена е към охрана на здравето на обитателите, в случая на жалбоподателя и неговото семейство, както и към осигуряване безопасност на строежа и защита на останалите граждани. В този смисъл следва да се посочи, че разрешителният режим за строежи е свързан със спазването на определени разпоредби и стандарти относно здравината, конструктивните изисквания, устойчивост на строежите и е въведен с цел опазване живота и здравето на гражданите и за безопасността на строителството. При извършване на незаконен строеж и при липса на проверена от специалисти проектна документация, изградените строежи могат да представляват заплаха, поради и което законът въвежда мярката за премахването им. Съгласно конвенцията намесата е допустима и за защита на правата и интересите на другите, като в настоящия случай е налице и тази предпоставка за прилагане на изключението по ал. 2 на чл. 8 от КЗПЧОС, тъй като строежите попадат частично в улица, която е предвидена и създадена в интерес на общността. По изложените съображения в настоящия случай намесата е осъществена при условията на чл. 8, ал. 2 от конвенцията - засягането е предвидено в закона, насочено е към постигане на легитимна цел и е пропорционално, поради което чл. 8, ал. 1 от конвенцията не е нарушен. В този смисъл са и съображения на административния съд, които настоящата инстанция споделя. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните е осигурена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на твърденията си. Събраните по доказателства са обсъдени в съвкупност, като въз основа на установените факти съдът излага самостоятелни заключения по предмета на спора. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи на жалбоподателя и анализ на събраните доказателства. Изводите на съдебния състав за неоснователност на подадената жалба са мотивирани, като са изложени съображения по всяко едно от направените възражения на жалбоподателя. Ето защо доводите в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че оспореното решението е постановено в съответствие с материалния закон, обосновава се от представените доказателства и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице изложените от касационния жалбоподател основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че кметът на община "Марица" - ответник по касационната жалба е представляван в касационното производство от юрисконсулт и на основание на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на община "Марица" сумата 100. 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.