Решение № 2113 от 24.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8564/2015 г.

Решение № 2113 от 24.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8564/2015 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на П. Д. от гр. Варна, чрез адв. И. против решение № 1178/25.05.2015 г. по адм. дело № 396/2015 г. на Административен съд - Варна. С доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението са претендира неговата отмяна със законните последици. Ответниците В. Т. и К. М., чрез адв. Д., в писмено възражение излагат становище за неоснователност на жалбата и молят да бъде оставена без уважение. Разноски се претендират в размер на 300 лв по приложено пълномощно. Ответникът началник на Служба по геодезия, картография и кадастър/СГКК/-гр. Варна не взема становище по касационната жалбата. Ответницата Деспа Петрова не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и предлага да се отмени решението като незаконосъобразно и се потвърди оспорената заповед. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество- неоснователна по следните съображения. С обжалваното решение, административният съд е отменил заповед № 18-618/23.01.2015 г. на началника на СГКК-Варна, с която е одобрено изменението на КК и КР по отношение на поземлени имоти с идентификатори 10135.2512.1402, 10135.2512.1165 и сграда с идентификатор 10135.2512.1165.1, по реда на § 4к, ал. 13, т. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и въз основа на решението на комисията по протокол № 6/1.07.2005 г., като границата между новонанасени имоти с идентификатори 10135.2512.371 и 10135.2512.1284 е означена като спорна. Прието е, че производството е задвижено по заявление вх. № 01-219871/12.09.2014 г. на П. Д. за нанасяне в КККР на имот № 371, за което представя проект за изменение, съвпадащ с ПНИ по заповед № РД-06-7706-318/29.11.2006 г., който е бил в сила към момента на приемане на КККР. Исканото изменение предвижда нанасяне на имот № 371 като нов кад. обект с идентификатор 10135.2512.371 с площ от 594 кв. м., вкл. сграда с идентификатор 10135.2512.371.1 с вписване в КР на заявителя П. Д. и застъпване на площи от имоти с идентификатори 10135.2512.1402, 10135.2512.1165, като имот 10135.2512.1402 се редуцира с 4 кв. м. /вписан в КР на Деспа Петрова/ и се нанася нов идентификатор 10135.2512.1284 /вместо редуцирания 10135.2512.1165 / -вписан в КР на Калчо Иванов. Установено е по безспорен начин, че заявлението за изменение в КККР е подадена в хода на висящо съдебно производство с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД по гр. д. № 7912/14 г. на ВРС, по искова молба на В. Т. и К. М. срещу П. Д. и съпругата му Б. Д. за процесния имот № 371,който е и предмет на нанасяне в КККР с процесната заповед. Безспорно е и обстоятелството, че КККР, която е предмет на изменението, е одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изп. директор на генция по геодезия, картография и кадасатрър /АГКК/ и в нея е инкорпориран ПНИ за м. "Перчемлията", землище Виница, одобрен със заповед № РД-1-7706/382/19.09.2002 г. на Областен управител на област с административен център гр. Варна, който в последствие е бил изменен по молба № РД-3-94-П/102/14.08.2003 г. на П. Д. на основание § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ с решение на комисията по т. 8 от протокол № 6/1.07.2005 г., с образуване на нов имот № 371, вписан на Дивели. Това изменение е одобрено в слязла в сила заповед на областният управител № РД-06-7706-318/29.11.2006 г. Приемайки, че това е била актуалната основа за изработване на КККР, административният съд установява, че се касае за "непълнота и грешка" по смисъла на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, която подлежи на отстраняване по реда на чл. 54 ЗКИР. С доводи за наличие на спор за собственост по смисъла на ал. 2, чл. 54 ЗКИР, предвид висящото исково производство между засегнатите страни и за същия имот, е прието, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като в хипотезата на ал. 2 се дължи отказ за допускане на изменението на КККР. Решението е обосновано и законосъобразно. При правилно установена и подробно обсъдена фактическа обстановка, съдът е извел законосъобразен решаващ правен извод за липса на предпоставките за изменение на КККР по реда на § 4к, ал. 8 във вр. с ал. 13, т. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като заповедта за изменение на КККР не се предшества от решение на комисията по § 4к, ал. 12, заповед на кмета на община - Варна за определяне състав на комисията, и надлежно разгледано искане за изменение на ПНИ. Искането на П. Д. по заявление вх. № 01-219871/12.09.2014 г. е за изменение на КККР, а не за изменение на ПНИ. Установено е по безспорен начин, че искането за нанасяне на имота на Д. съвпада изцяло с данните за имота /№ 371 с площ 594 кв. м./, нанесен в ПНИ с изменение на влезлия в сила ПНИ от 2002 г. със заповед на областния управител на област с административен център Варна № РД-06-7706-318/29.11.2006 г. Именно в административното производство, приключило с издаване на тази заповед е съставен и визирания в процесната заповед протокол на комисията № 6/01.07.2005 г., по който е допуснато изменение на ПНИ с нанасяне на имот /№ 371 с площ 594 кв. м . Този влязъл в сила ПНИ е следвало да бъде инкорпориран в КККР, одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, а не предходния /изменен/ ПНИ, одобрен със заповед № РД-1-7706/382/19.09.2002 г., тъй като по отношение на засегнатите имоти тази заповед е изменена. Следователно искането, с което е сезиран началника на СГКК-Варна е за допусната непълнота и грешка в одобрената КККР със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, досежно ненанесения имот на Д. № 371,фигуриращ в действащия към момента на одобряване на КККР план на новообразуваните имоти /ПНИ/, което сочи на приложимост на основанието и процедурата по чл. 51, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 54 от ЗКИР, а не на спец. ред по § 4к, ал. 8, т. 1-3 във вр. с ал. 13, т. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Нормата на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ и предвидената с нея процедура за изменение на КК и КР се явява специална по отношение нормите на ЗКИР /чл. 54 и сл./ и е приложима само при наличие на някое от основанията, визирани в ал. 8, т. 1 до т. 3 за изменение на ПНИ, а изменението на КККР в хипотезата на т. 2, ал. 13, § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ е само последица от признатата основателност на искането по реда на ал. 12. След като е налице приключила процедура по изменение на ПНИ е недопустимо повторно произнасяне в тази процедура от органа по т. 2, ал. 13.Обоснован е и извода на административният съд за незаконосъобразност на заповедта и на второ основание - безспорно установен спор за собственост, който е изведен като пречка за изменение на КККР както в нормата на ал. 2, чл. 54 ЗКИР, така и в спец. процедура по § 4к - ал. 8, т. 1, изр. 2, още повече, че границата между имотите е нанесена като "спорна". Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се остави в сила, а касационната жалба-без уважение като неоснователна. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за разноски на ответниците В. Т. и К. М., касаторът дължи разноските за настоящата инстанция в размер на 300 лв, съставляващи адв. възнаграждение по приложения Договор за правна защита и съдействие от 28.06.2015 г.