Решение № 4082 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4343/2019 г.

Решение № 4082 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4343/2019 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Я. Тилкова от [населено място], подадена чрез упълномощен адв. С. Метанова, против решение № 75 от 18.01.2019 г., постановено от Административен съд - София област, Пети състав, по адм. д. № 888/2018 г. С жалбата и в съдебно заседание чрез упълномощен адв. Д. Арнаудова се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК – неправилност на решението. Според касационната жалбоподателка обжалваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон – Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развите на селските райони за периода 2014 -2020 г. и при необоснованост. Подробно описва фактите по спора и изразява становище, че промяната в заявените площи е направена за да не се наруши приложимата наредба, поради което счита, че в случая са налице обстоятелства, попадащи в § 1, т. 8 от ДР на Наредба № 7/24.02.2015 г. и същите са "изключителни обстоятелства", които не зависят от волята на заявилия участие по мярка 10. Претендира отмяна на обжалваното решение и прави искане за присъждане на сторените по делото разноски с представен списък за тях. Ответникът заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3 оспорва касационната жалба с писмен отговор от 05.03.2019 г., представен чрез упълномощен юрисконсулт Е. Хинкова и с писмено становище от 14.02.2020 г. на упълномощен юрисконсулт М. Димитрова, които пледират за оставяне в сила обжалваното решение, като правилно и законосъобразно постановено при спазване разпоредбите на Наредба № 7/24.02.2015 г. Заявяват искане за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото съдът е формирал правилен извод за липса на географско припокриване на референтните и заявените площи. Според участващия по делото прокурор са неоснователни възраженията на касатора за наличието на "изключителни обстоятелства", доколкото и при наличието на такива агроекологичният ангажимент също се прекратява. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на Я. Тилкова за ПРОЦЕСУАНО ДОПУСТИМА – подадена от надлежна страна в срока, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 75 от 18.01.2019 г. е отхвърлена жалбата на Я. Тилкова от [населено място] против Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2017 г., издаден на 13.07.2018 г. от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" и Я. Тилкова е осъдена да заплати на ДФ "Земеделие" направените разноски по делото в размер на 100 лв. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд – София – област е приел, че процесният административен акт е постановен от компетентния за това орган, в предвидената форма и при спазване на всички законови изисквания за издаването му, предвидени в приложимата Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развите на селските райони за периода 2014 -2020 г. Според първоинстанционния съд в случая чрез събраните доказателства, включително и приетите без възражения две съдебно-агрономически експертизи по безспорен начин е установено, че процентът на припокриване на площите, заявени за подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" за 2017 г. е 0 % /по-малък от 90 % спрямо одобрените през 2016 г. за подпомагане по същата мярка площи/. От тук е изведено заключение, че по делото е доказано наличието на материалните предпоставки на чл. 18, ал. 3, т. 3, вр. с чл. 20, ал. 2 от Наредба № 7/24.02.2015 г., даващо основание на административния орган да прекрати подпомагането на жалбоподателя по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност " - мярка 10 "Агроекология и климат". Обсъдена е и нормата на § 1, т. 8 от ДР на Наредба № 7/24.02.2015 г., на която се позовава земеделският производител и е счетено, че в конкретния случай Я. Тилкова не може да се ползва от визираната разпоредба. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на обжалваното решение е преценено на основание чл. 11, ал. 2, т. 4, чл. 11а и § 35 от ПЗР на ЗПЗП във връзка с § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, че органът, който е оторизиран да прилага мерките и дейностите по горепосочения закон, вкл. в ОСП, е ДФ "Земеделие". По силата на чл. 20а от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" организира и ръководи дейността на РА и я представлява. Първоинстанционният съд точно е констатирал, че със заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" на зам. изпълнителния директор на ДФЗ – П. Славчева са делегирани правомощия да издава и подписва актове за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат", поради което е счетено, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му по надлежния ред правомощия. Освен това правилно е установено, че процесният акт е обективиран в законоустановената писмена форма и е мотивиран в достатъчна степен, позволяваща преценка за съответствието му с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона, с излагане на фактическите и правните основания за неговото издаване. Първостепенният съд правилно е преценил, че в случая между страните не са спорни обстоятелствата, че на земеделския производител е одобрено участие по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1) от мярка 10 "Агроекология и климат" по дадено заявление за подпомагане от Я. Тилкова, отразено в уведомително писмо от 05.12.2016 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ. Съгласно приетите по делото и неоспорени писмени доказателства, както и основна и допълнтелна съдебно-агрономическа експертиза, заявените от страна на жалбоподателката за кампания 2016 имоти са били два с обща площ 316. 200 дка (31, 97 ха), а за кампания 2017 г. тя е кандидатствала с един имот с площ 315 дка (31, 53 ха). Според разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 7/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" за периода 2014 -2020 г., агроекологичните дейности по направленията по чл. 3 се прилагат за период от пет последователни години. Съгласно ал. 2 на горепосочения чл. 8 от същата наредба, срокът по ал. 1 започва да тече от началото на годината на подаване и на одобрение на "Заявлението за подпомагане", което през първата година на кандидатстване е и "Заявление за плащане". През всяка следваща година до изтичане на срока по ал. 1 кандидатите за подпомагане подават "Заявление за плащане". От съществено значение е изискването, регламентирано в чл. 20, ал. 1 и 2 от Наредба № 7/24.02.2015 г. - агроекологичните дейности по направленията по чл. 3, т. 1, 3 и 4 да се прилагат върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на агроекологичния ангажимент. Нормативното условие е одобрената площ за прилагане на агроекологичните дейности по направленията по чл. 3, т. 1, 3 и 4 да може да бъде намалена с не повече от 10 на сто, като всяка година поне 90 на сто от площта по съответното направление да се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент по реда на глава пета или в случаите по ал. 6 и ал. 7. В конкретния случай обаче заявените за подпомагане по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1) от мярка 10 "Агроекология и климат" за кампания 2017 имоти не припокриват референтните (одобрените) през 2016 г. площи за участие по същата мярка и направление. Самата жалбоподателка в първоинстанционното и в касационното производство не оспорва факта, че процентът на припокриване на площите, заявени за подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" за 2017 г. е 0 %, тоест по-малък от 90 % спрямо одобрените през 2016 г. за подпомагане по същата мярка площи. С оглед на това първостепенният съд законосъобразно е приел, че е доказано наличието на материалните предпоставки на чл. 18, ал. 3, т. 3, вр. с чл. 20, ал. 2 от Наредба № 7/24.02.2015 г., представляващи основание за издателя на процесния адм. акт да прекрати подпомагането на жалбоподателя по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност " - мярка 10 "Агроекология и климат". В касационната жалба са изложени съображения за приложение на § 1, т. 8, бук. "е" от ДР на Наредба № 7/24.02.2015 г. - "отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението", като се релевира твърдение за наличието на изключително обстоятелство. Първоинстанционният съд се е произнесъл по този въпрос и правилно е счел, че отчуждаването съставлява принудително отнемане на вещ при спазване на определена процедура, за да бъде задоволена важна обществена нужда, което може да се извърши за задоволяване само на държавна или общинска нужда. В конкретната хипотеза липсва гореописаното отчуждаване, а твърдението на касаторката, е че е направила всичко възможно за да изпълни нормативните изсквания, но поради грешка не е успяла да сключи договор за наем за същите земеделски площи, които е обработвала през предходната стопанска година. В касационната жалба е развита и тезата, че нормативната уредба не е изчерпателна и в случая се касае за изключително обстоятелство, независещо от волята на заявителката. Касационният съдебен състав не споделя това становище и го намира за неоснователно, защото нормата на § 1, т. 8 от ДР на Наредба № 7/24.02.2015 г. регламентира лимитативно "форсмажорни или извънредни обстоятелства" по смисъла на приложимата Наредба № 7/24.02.2015 г. Доколкото визираните обстоятелства представляват изключение от общото правило, те не могат да се тълкуват и прилагат разширително или по аналогия. Следва да се има предвид, че дори и да са били налични изключителни обстоятелства, независещи от волята на земеделския производител по мярка 10 "Агроекология и климат", то при установяването на такъв вид обстоятелства, агроекологичният ангажимент по съответното направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" също задължително се прекратява по силата на императивната норма на чл. 18, ал. 5 от Наредба № 7/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" за периода 2014 -2020 г. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните в касационната жалба пороци – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касационната жалбоподателка за присъждане на направените по делото разноски се оставя без уважение. На основание на чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК касаторката следва да заплати на ответника разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 100 /сто/ лева, който размер е определен съгласно чл. 37, ал. 1 ЗПП. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,