Решение № 4256 от 27.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6569/2012 г.

Решение № 4256 от 27.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6569/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГДИН/, подадена чрез юрк. Панагонова против решение № 1138/02.03.2012 г., постановено по адм. дело № 5255/2011 г. на Административен съд - София-град, второ отделение, 29-ти състав. Касационните твърдения могат да се обобщят като неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост на правните изводи. Ответникът по касационната жалба - Бисер Емилов Маринов, прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение като законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че подадената касационна жалба е допустима и основателна, тъй като решението е неправилно. Върховният административен съд, III-то отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните констатира, че касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, тя е и основателна. С посоченото по-горе решение административният съд е уважил частично предявения иск от Бисер Емилов Маринов срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като последица от бездействия на длъжностни лица от дирекцията, изразяващи се в това, че не са осигурили здравословен начин и условия на живот, при пребиваването на ищеца в Арест - гр. Русе за периоди, подробно описани в исковата молба. Анализирайки подробно доказателствата по делото, съдът приел, че искът е доказан, тъй като по делото е била установена причинно-следствената връзка между твърдените претърпени неимуществени вреди и незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица от администрацията на ареста в гр. Русе. Развити са съображения, че действията на служителите са били в противоречие с разпоредбите на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 и чл. 19а, ал. 1 и ал. 2 от ЗИН (отм.), действащ през процесния период. Освен това, въз основа на показания на разпитан по делото свидетел е било установено, че хигиенните условия в ареста са били под всякаква критика, че ищецът и другите арестанти са пребивавали в килиите на ареста в численост, по-голяма от допустимата такава, съобразно разпоредбата на чл. 176, ал. 1 и ал. 2 ППЗИН (отм.). Така постановеното решение е незаконосъобразно. То е необосновано, тъй като съдът, въпреки че е обсъдил всички събрани доказателства, е направил неправилни изводи с оглед установената по делото фактическа обстановка. Това е довело до неправилния извод, че са били налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действия или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително и от приетата и неоспорена експертиза, не са били доказани твърдените от ищеца нехигиенични условия, които да са били като последица от бездействие на длъжностни лица от ареста. Нещо повече, направеният извод в обратна насока от съда е извършен само въз основа на показания на разпитан единствен свидетел по делото, който е работил като чистач в периода от 02.12.2009 г. до "средата на м. януари 2010 г.", докато периодът, за който е бил предявен иска, обхваща времето между 28.02.2007 г. и 07.12.2009 г. Освен изложеното, първоинстанционният съд не е обсъдил констатациите на допуснатата експертиза досежно обстоятелства, които са в противоречие с твърденията на ищеца, развити в исковата му молба, а именно: По делото безспорно е било установено наличието на санитарни възли на всеки от етажите, където са разположени килиите. Последните са били снабдени с душове с течаща топла и студена вода и с достатъчно препарати за поддържане на личната хигиена, включително и за ежедневна дезинфекция на помещенията. Арестантите са извеждани три пъти дневно до тях, а при нужда и след сигнализиране на персонала. Ищецът не е доказал случаи, при които му е бил отказан достъп до тоалетна или ползване на душ. Освен това, законовите изисквания не съдържат подобен регламент /чл. 173, т. 4 от ППЗИН (отм.)/, поради което в случая не е налице незаконосъобразност. Такава не е установена и по отношение на проветряване на килиите, свързани в обща вентилационна система, както и не е констатирано пушене в тях, освен на определеното за това място. Ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест, с която разполага по закон и не е установил - първо, че твърдяното бездействие на длъжностни лица, във връзка с условията на пребиваването му в Ареста - гр. Русе, да са били в разрез с нормативните изисквания на ЗИН (отм.) и второ: да са били налице незаконни действия от страна на администрацията, които обективно да са довели до причиняване на заявеното неимуществено увреждане на задържаното лица. При тази фактическа обстановка е необоснован изводът на съда за основателност и доказаност на исковата претенция за претърпени неимуществени вреди, още повече, че както по първоначалното дело, а и в настоящото касационно производство, не са представени каквито и да са доказателства, че ищецът е търсил и ползвал здравна помощ, с оглед твърдението му за промени, настъпили в психологичното и физиологично негово състояние. Основното в конкретния случай е, че след като искът е бил предявен с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и се основава на твърденията за незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на ареста, вследствие на които са настъпили сочените по-горе здравословни проблеми, то именно в тази насока е следвало да бъдат доказани от ищеца тези негови твърдения. След като това обаче не е било сторено по делото, то искът се явява неоснователен. Като е достигнал до противоположен извод, административният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен, като спорът се реши по същество. С оглед на установената и изложена по-горе фактическа обстановка, предявеният иск от Бисер Емилов Маринов, с правно основание чл. 1 ЗОДОВ, срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанието" - София, следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По делото не е установено и доказано наличие на бездействие на длъжностни лица от администрацията на ГДИН и твърдените настъпили неимуществени вреди за ищеца. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,