Решение № 2501 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 853/2018 г.

Решение № 2501 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 853/2018 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 459, ал. 9 ИК във връзка с чл. 208-228 АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Х. М., в качеството му на председател на Общинската избирателна комисия (ОИК)-С., гр. С., против решение № 680 от 22.12.2017 г. постановено по адм. д. № 986/2017 г. от Административен съд-П. С него е отменено решение на ОИК-С., с което предсрочно са прекратени правомощията на общинския съветник Л. Н. В., като общински съветник в Общинския съвет-С., обезсилено е издаденото му удостоверение, че е избран за такъв и е обявен за общински съветник следващият в листата на ПП ГЕРБ Й. А. К. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира допуснато нарушение на материалния закон. За обосноваване на наведения довод касаторът твърди, че съдът неправилно е възприел, че за проведените три заседания на общинския съвет Л. В. не бил редовно уведомен, като се позовава на чл. 69, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Общинския съвет на община С. и взаимодействието му с общинската администрация, наричан в изложението само "Правилник". На следващо място твърди, че за неявяването на общинския съветник на три поредни заседания, не били представени уважителни причини за отсъствие, тъй като Л. В. не бил поискал по съответния ред получаването на разрешение за явяването му на заседания на общинския съвет, след като му е била наложена мярка за неотклонение "домашен арест". По изложените съображения касаторът моли, съдебното решение да се отмени, като се потвърди решението на ОИК-С. Ответната страна по касация, чрез адвокатите Панкова и Лулчев оспорва касационната жалба. Намира съдебното решение за правилно и законосъобразно. По изложените съображения в представените писмени бележки моли, съдебното решение да се остави в сила. Претендира присъждане на направените разноски пред касационната инстанция. Заинтересованата страна Й. А. К. не взема становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът правилно е приложил материалния закон, с оглед на събраните доказателства и липсата на спор по фактите между страните. Намира, че съдебното решение не страда от пороци, съставляващи касационни основания за отмяна. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 459, ал. 8 ИК и е срещу неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. От данните по делото се установява, че Л. В. е обжалвал решение № 216 от 23.11.2017 г. на ОИК-С., с което са били прекратени предсрочно правомощията му на общински съветник в Общинския съвет-С., обезсилено е издаденото удостоверение за избор в общинския съвет и е обявен за избран общински съветник следващия в листата на ПП ГЕРБ Й. А. К. В жалбата си Л. В. е твърдял незаконосъобразност на решението. Съдът е приел жалбата за допустима, а по същество за основателна и е отменил решението на ОИК-С. За да постанови този резултат съдът е приел цялата преписка по издаденото решение, проведените заседания на общинския съвет, отсъствието на Л. В. от три поредни заседания на общинския съвет, проведени съответно на 29.09.2017 г., на 25.10.2017 г. и на 9.11.2017 г. Относно начина на уведомяване за заседанията на общинския съвет съдът е приел, че в хода на съдебното следствие не са били събрани достатъчно доказателства за уведомяването на Л. В. за първите две заседания на общинския съвет. Относно третото заседание, проведено на 9.11.2017 г., съдът е приел за безспорно, че Л. В. е уведомил председателя на Общинския съвет-С., насрочено от 13:30 часа, че не може да се яви по уважителни причини, защото за същата дата е призован пред Районния съд-П. от 14:00 часа, като към уведомлението е приложил и копие на призовката. Същевременно е бил представен и протокол от проведеното на 9.11.2017 г. съдебно заседание от Районния съд-П., по ЧНД№ 2019/2017 г., от който е било установено, че Л. В. се е явил пред съда в 14:03 часа, когато е даден ход на заседанието. При това фактическо установяване, административният съд е направил извод, че не са били налице предпоставките на чл. 30, ал. 4, т. 5 ЗМСМА, защото отсъствието на Л. В. е било по уважителни причини. Според съда, дори и да се приеме, че за предходните две заседания на общинския съвет Л. В. е бил редовно уведомен, то за третото заседание, той е отсъствал по уважителни причини, за което е уведомил председателя на общинския съвет, поради което не е налице хипотезата на правната норма. Поради това е отменил решението на ОИК-С. При извършения контрол върху съдебния акт според разпоредбата на чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира, че решението е валидно, допустимо и не е постановено в противоречие с материалния закон. Релевираните оплаквания в касационната жалба са неоснователни. Първото оплакване е относно редовното уведомяване на Л. В. за заседанията на общинския съвет, на които той не се е явил, като относно неявяването му между страните няма спор. Според изречение първо на чл. 69, ал. 4 от Правилника свикването и уведомяването на общинските съветници за дневния ред на извънредна сесия се извършва по електронен път, по телефон или по друг начин с оглед обстоятелствата, но не по-късно от един ден преди деня на заседанието. От данните по делото се установява, че служителката в Общинския съвет-С. Д. е предала книжата за трите заседания на съпругата на Л. В., а последната не ги е приела срещу подпис, както и със задължението да му ги предаде. Не се спори, че заседанието на общинския съвет и дневния му ред са били публикувани на сайта на общината. От разпита на съпругата на Л. В. се установява, че тези книжа са останали в кабинета й, без да му ги предаде, защото на В. е била наложена мярка за неотклонение "домашен арест" и тя не е искала допълнително да го безпокои. Л. В. не е бил уведомен по телефона, но въпреки това е узнал за насроченото заседание за 9.11.2017 г. При това фактическо установяване не може да се приеме за безспорно уведомяването на Л. В. за проведените на 29.09. и на 25.10 2017 г. заседания на общинския съвет, както правилно е възприел и съдът. Въпреки липсата на безспорност, съдът е приел по-силното основание, за уведомяването, като е посочил, че дори и да се приеме за редовно уведомяването му за двете заседания, то неучастието на В. в третото по ред заседание е по уважителни причини, за което председателя на общинския съвет е бил уведомен. Хипотеза на чл. 30, ал. 4, т. 5 ЗМСМА, в която предсрочно се прекратяват правомощията на общински съветник съдържа два отделни фактически състава. Първият е неучастие на общинския съветник в три поредни заседания, без уважителни причини, за които да е уведомил председателя, а вторият - неучастие общо в пет заседания на общинския съвет през годината, без да е уведомил председателя за уважителни причини, налагащи отсъствието му. И в двата фактически състава е необходимо неучастието на общинския съветник по уважителни причини и уведомяването за това неучастие на председателя на общинския съвет. Конкретният случай попада в първия фактически състав. Безспорно е неучастието на Л. В. в три поредни заседания, но за третото той е уведомил председателя на общинския съвет, за невъзможността да участва в заседанието, защото по същото време, макари половин час след началния час на заседанието на общинския съвет, е бил призован в районния съд. Следователно кумулативната предпоставка неучастие в заседанието, ведно с уведомяване на председателя за неучастието си и то по уважителни причини не е била налице. Поради това правилно административният съд е приел, че необсъждането й от страна на ОИК-С. е довело до неправилна преценка на фактите по спора, а оттам и на незаконосъобразност на постановеното решение. Твърдението в касационната жалба за бездействието на Л. В. по отношение даване на разрешение за явяване на заседание на общинския съвет е неотносимо към спора, доколкото такава хипотеза не е разглеждана като уважителна причина за неучастие. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. С оглед на изхода на спора искането на ответната страна по касация за присъждане на разноски следва да се уважи. Искането е направено своевременно, а разноските са доказани, според представения договор за правна защита и съдействие - лист 21 от делото. ОИК-С. ще следва да заплати на Л. В. разноски в размер на 700 лв. Воден от горното и на основание чл. 459, ал. 9 ИК във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение