Решение № 5475 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 956/2016 г.
ВАСVIII отделение10.05.2016 г.докладчик Мария Радева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1836/4.12.2015 г., постановено по адм. дело № 1817/2014 г. по описа на Административен съд - Б. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5475 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 956/2016 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на сдружение "Съюз на пенсионерите - 2004 - К.", чрез процесуалния им представител адв. Ил. Ил. срещу решение № 1836/4.12.2015 г., постановено по адм. дело № 1817/2014 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отхвърлена жалбата на сдружението против РА № 021400094/9.05.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Б., потвърден с решение № 219/30.07.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Б. при ЦУ на НАП за начислен допълнителен ДДС за данъчен период от 29.05.2013 г. до 12.12.2013 г. на основание чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушения при прилагането на материалния закон съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. АПК. Касационният жалбоподател счита, че неправилно и приходните органи и съдът са приели, че е налице основанието по чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС, като неправилно била изчислена данъчната основа, а оттам и ДДС. Ответникът по касационната жалба Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Б. при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд за да отхвърли жалбата на сдружение "Съюз на пенсионерите - 2004 - К.", е приел, че правилно приходните органи са установили, че още през месец април 2013 г. данъчнозадълженото лице е надхвърлило оборота по чл. 96, ал. 1 ЗДДС, получен от извършени облагаеми доставки. В този смисъл съдът е подкрепил констатациите на приходните органи, че сдружението е следвало да се регистрира по ЗДДС, считано от 14.05.2013 г. и от тази дата дължи ДДС. Обжалваното решение е правилно постановено. Съгласно чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя, за периода от изтичане на срока за подаване на заявление за регистрация до датата, на която е регистрирано от органите по приходите. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че независимо от подаденото заявление от страна на сдружението "Съюз на пенсионерите - 2004 - К." с дата 22.11.2013 г. за регистрация по ДДС на основание чл. 100, ал. 1 от ЗДДС, при извършената проверка от страна на органите по фиска се установява несъответствие между посочения от сдружението оборот и фактическия реализирания такъв към 30.11.2013 г., поради което е назначена ревизия, която приключва с процесния РА. Предвид заключението на допуснатата допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, която потвърждава фактическите констатации на органа по приходите, следва да се приеме за правилно установено по делото, че облагаемият оборот е достигнат през м. 04.2013 г. и най-късно до 14.05.2013 г. сдружението е дължало подаване на заявление за регистрация по ЗДДС, съгласно нормата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. В процедурата по чл. 101, ал. 6 и ал. 7 от ЗДДС органът по приходите издава акт за регистрация най-късно в 14-дневен срок, т.е. до 28.05.2013 г. При така установената методика първият възможен момент, в който търговецът е бил длъжен да начисли данъка при извършваните от него продажби е 29.05.2013 г. В този смисъл, след като фактическите констатации на органа по приходите относно реализираните обороти по месеци в периода от 29.05.2013 г. до 12.12.2013 г. - денят, предхождащ влизането в сила на акта за регистрация, се потвърждават и в хода на процеса, то правилно е определен и дължимият за начисляване данък, съобразно формулата по чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС за всеки един от отделните данъчни периоди. Законосъобразно и съответно на доказателствата е позоваването и от приходните органи и от съда на чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС и правилно е установен облагаем оборот от общ размер от 57384,52 лв., поради което определения размер на задължението за ДДС е 11483,28 лв. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон - ЗДДС и не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила (такива конкретно не са посочени в касационната жалба). При правилно установена фактическа обстановка са направени и правните изводи на съда, поради което е налице и обоснованост на постановения съдебен акт. Решението като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Осмо отделение,