Решение № 543 от 19.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3305/2015 г.

Решение № 543 от 19.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3305/2015 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Ай енд Джи Иншурънс Брокерс" ООД, срещу решение № 128 от 9.01.2015 г. постановено по адм. дело № 9044 по описа за 2014 г. на Административен съд София-град (АССГ). Касационният жалбоподател оспорва решението, като неправилно. Сочи, че съдът не е приложил точно материалния закон и не е обсъдил аргументите наведени от дружеството в жалбата му срещу заповедта. Счита, че дружеството не е осъществило заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Дори и да се приеме, че потребителите са били заблудени от информацията в рекламния надпис, това не би могло да повлияе негативно на икономическото им поведение. Прави искане решението да бъде отменено и да бъде постановено ново такова, с което оспорената заповед да бъде отменена, като незаконосъобразна, евентуално - делото да бъде върнато за ново разглеждане на АССГ. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - Председателят на Комисия за защита на потребителите не е изразил становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Ай енд Джи Иншурънс Брокерс" ООД срещу заповед № 505 от 6.08.2014 г. на председателя на КЗП. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че административното производство по издаване на заповедта е образувано въз основа на жалби на потребители срещу "Ай енд Джи Иншурънс Брокерс" ООД (вх. № П-03-1065/10.05.2014 г. и вх. № П-03-1064/10.05.2014 г.). По така подадените жалби са извършени проверки от длъжностни лица, в резултат на които са съставени констативни протоколи № К-0166395 от 22.05.2014 г. и № К-0058377 от 2.06.2014 г. Във връзка с извършените проверки и съставените констативни протоколи е представено становище от "Ай енд Джи Иншурънс Брокерс" ООД. Със заповед № 505 от 6.08.2014 г. на председателя на КЗП, на основание чл. 68л, ал. 1 във връзка с чл. 68в, чл. 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1, предл. първо от ЗЗП, е забранено на "Ай енд Джи Иншурънс Брокерс" ООД, да прилага заблуждаваща нелоялна търговска практика, чрез предоставяне на невярна и подвеждаща информация на рекламна табела (на фасадата на обекта), че търговецът предлага услугата "екотакса", докато такава услуга не се предлага. Административният орган е констатирал, че павилионът, стопанисван от жалбоподателя, e облепен с рекламни надписи - с големи букви е изписано "застраховки" и "екотакси", а с по-малки букви са изписани застрахователните компании, с които работи брокера и видовете застраховки, но услугата "екотакса" не се предлага в офиса на дружеството и рекламата за тази услуга е стара. При така установеното в мотивите на заповедта е прието, че след като вижда табелата на фирмата и рекламният надпис - изписан с едри букви, потребителят е привлечен от него и очаква, че може да заплати дължимата от него екотакса, която услуга се предлага и в съседни офиси, и взема решение да посети този търговски обект, за да се възползва и закупи именно тази услуга от този офис, като впоследствие разбира, че тази услуга не се предлага и по-този начин изгубва време и енергия, без да има възможността да заплати екотакса такса в офиса на този търговец. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че заповедта отговаря на изискванията за законосъобразност. Изложил е, че жалбоподателя не е оборил обстоятелството, че предоставянето на невярна информация от страна на жалбоподателя е осъществено чрез поставянето на негов офис на рекламна табела (на фасадата на обекта и изписана с големи букви), указваща, че този търговец предлага услугата "екотакса", след като в действителност такава услуга не се предлага. Счел е, че това обстоятелство е мотивирало потребителите да вземат търговското решение и посетят именно този офис, което решение те не биха взели без използването на тази търговска практика. Решението е неправилно. По делото няма спор за факти. Предмет на касационно обжалване са правните изводи на решаващия съд за липса на основания по чл. 146 от АПК за отмяна на процесната заповед. Съгласно § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. С оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни последици, разпоредбата на чл. 68в от ЗЗП забранява императивно използването на такава. Видно от чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к от ЗЗП. Съгласно дефинитивната норма на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Т. е. за да бъде определена една търговска практика като заблуждаваща в хипотезата на чл. 68д, ал. 1, пр. 1 от ЗЗП е необходимо наличието на две кумулативни предпоставки - от една страна да съдържа невярна информация и от друга страна тази невярна информация да има за резултат или да е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика. В случая поставянето на невярна табела с надпис "екотакса" на фасадата на обекта на дружеството, предвид обстоятелството, че такава услуга не се предлага, не попада в хипотезата на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. По аргумент на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП заблуждаващата търговска практика предполага не само използването на невярна информация, която да въведе в заблуждение релевантния потребител, но и наличието на промяна или на възможност за съществена промяна на неговото икономическо поведение, като вземане на търговско решение, което потребителят не би взел без конкретната търговска практика. Съгласно разпоредбата на § 13, т. 31 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП, "търговско решение" е всяко решение, взето от потребител за това дали да закупи стока или услуга, за начините и условията за нейното закупуване, дали да извърши цялостно или частично плащане, дали да задържи стоката, или да се разпореди с нея, да упражни правата си, предвидени в договора по отношение на стоката или услугата, независимо от това, дали потребителят решава да предприеме действие или не. В конкретния случай предоставянето на невярната информация на фасадата на обекта на дружеството не би могло да е свързано с вземането на конкретно търговско решение, предвид факта, че услугата "екотакса" в действителност не е предлагана от дружеството. Наличието на табелата не може да мотивира потребителя да сключи някаква търговска сделка, която той не би сключил, ако табелата липсваше. Изложеното по-горе води до извод, че в случая не са били налице материалните предпоставки на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП и следователно използваната търговска практика, макар и съдържаща невярна информация, не е заблуждаваща. Като е приел противното АССГ е постановил решението си в нарушение на материалния закон и то следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и след отмяната на съдебния акт, при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да бъде постановено ново решение, по съществото на спора, с което заповед № 505 от 6.08.2014 г. на председателя на КЗП следва да бъде отменена като незаконосъобразна. При този изход на спора на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 75, 00 лв. за заплатените от него държавни такси за първоинстанционното и касационното производство. Доказателства за заплатено от дружеството адвокатско възнаграждение не са представени, поради което не следва да му бъдат присъждани такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение