Решение № 8811 от 18.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12152/2012 г.

Решение № 8811 от 18.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12152/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по молба на Тодор Георгиев Бойчев, за отмяна на основание чл. 239, т. 2 АПК на влязлото в сила Решение № 1851/7.02.2011 г., постановено по адм. д. № 10919/2010 г., по описа на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение № 291/19.07.2010 г., постановено по адм. дело 128/10 г., по описа на Административен съд Хасково. Позовава се на извършено престъпление по чл. 283 НК от тричленния състав на Върховния административен, който е постановил Решение № 1851/7.02.2011 г., по адм. д. № 10909/2010 г., което е отменително основание по смисъла на чл. 239, т. 2 АПК. Върховният административен съд, второ отделение намира, че подадената молба за отмяна е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 240 АПК и срещу влязъл в сила съдебен акт. Разгледана по същество молбата за отмяна е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от ГПК. В сочената от молителя точка 2 е предвидено, че актът подлежи на отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото, т. е. отмяната по чл. 239, т. 2 от АПК се допуска при наличието на влязла в сила присъда, с която лицата визирани в чл. 239, т. 2 са осъдени за престъпно деяние и така установено но надлежен ред престъпно деяние е в пряка връзка с решаването на правния спор. В конкретния случай няма влязла в сила присъда, която да признава за виновни членовете на състава в престъпление по чл. 283 НК, нито има повдигнато наказателно преследване срещу тях. На това основание молбата за отмяна се явява неоснователно и следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 244 и чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,