Решение № 827 от 22.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5563/2012 г.

Решение № 827 от 22.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5563/2012 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 38 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Образувано е по жалба на Георги Милев Георгиев и Деля Ангелова Георгиева от с. Капитан Андреево, общ. Свиленград, за прогласяване нищожността на Решение № 166 от 01.03.2012 г. на Министерски съвет на Република България за изменение на Решение № 779 от 30.11.2007 г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти - частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала Марица" от км 5 + 100 до км 117 + 000, намиращи се на територията на областите Стара Загора и Хасково, в частта в която в приложението към т. 1 за участък "Оризово - ГКПП Капитан Андреево" от км 114 + 000 до км 117 + 126.31 в раздел "Частна собственост" се заличава поземлен имот № 3130. Жалбоподателите твърдят, че решението в посочената му част е нищожно, поради следните основания: 1. противоречи на влязлото в законна сила решение № 8523 от 09.07.2008 г. по адм. д. № 539/2008 г. на Върховния административен съд, Трето отделение; 2. не са посочени неговите адресати, не са посочени местностите, в които се намират тези имоти, както и че не са посочени в коя община се нахождат; 3. липсват мотиви и 4. с него се засяга пряко правото им на собственост. Молбата е да се прогласи нищожността на решението в посочената част, поради първоначална липса на материална законосъобразност, тъй като не може да породи целените правни последици. В съдебно заседание, процесуалният представител, адв. Димитринка Топалова, поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът - Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Заинтересованите страни - Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните се представители, оспорват жалбата, като неоснователна. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена при условията на чл. 149, ал. 5 от АПК, лица с наличен правен интерес и срещу подлежащ на оспорване административен акт я намери за процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С Решение № 166 от 01.03.2012 г. на МС на РБ частично е изменено Решение № 779 от 30.11.2007 г. на МС на РБ за отчуждаване отчуждаване на имоти - частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала Марица" от км 5 + 100 до км 117 + 000, намиращи се на територията на областите Стара Загора и Хасково, като са заличени конкретно посочени имоти, включително процесния № 31030. Видно от съвместния доклад на Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Министъра на финансите изменението е мотивирано с изработването на новия подробен устройствен план за землището на с. Капитан Андреево, община Свиленград, и Решение № 536/15.07.2011 г. на МС, което налага преработка на техническия проект чрез промяна на трасето, проектната стойност и габарита на транспортната артерия в района пред ГКПП "Капитан Андреево". Жалбата, предмет на разглеждане по настоящето дело, е с довод за нищожност на решение № 166/01.03.2012 г. на МС, с което МС е разпоредил заличаване на вписаното от приложението отчуждаване на частта от имота, собственост на жалбоподателя, обозначен с идентификационен номер 31030, землището на с. Капитан Андреево, община Свиленград. Обективен критерий за разграничаване на нищожните от унищожаемите административни актове не е нормативно определен. Единственият подход, установен в съдебната практика, е степента или тежестта на допуснатата от административния орган незаконосъобразност при издаване на административното решение. Подходът при разграничаването на нищожните от унищожаемите актове при всеки отделен случай е конкретен и е в зависимост от допуснатото нарушение при издаване на акта, което се отразява върху съдържанието му и засяга волеизявлението на административния орган до степен да се приравни на липса на волеизявление. Толкова съществен порок, който да се приравни на липса на волеизявление, в настоящия случай липсва. При нищожността преценката за законосъобразност се свежда до извеждането на много тежък порок до степен да направи невъзможно съществуването на акта като такъв. Порокът би следвало да е толкова тежък, че да приравнява административния акт на "правно нищо", на несъществуващ факт. В същото време този акт да създава една привидност на правни последици, които заинтересованото лице да има интерес да отстрани /ТР по т. д. № 1/2012 г. на ВАС/. В конкретния случай тази хипотеза не е налице. Решението е издадено в рамките на компетентността на МС по чл. 34а от ЗДС. При издаването му е спазена установената форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Оплакванията в жалбата са недоказани. Решението не противоречи на влязлото в законна сила решение № 8523 от 09.07.2008 г. по адм. д. № 539/2008 г. на Върховния административен съд, Трето отделение, с което е изменено решение № 779 от 30.11.2007 г. на МС на РБ в частта на определеното обезщетение за отчуждения имот № 31030. Решението е мотивирано, имотите са индивидуализирани, с него не се засяга правото на собственост на жалбоподателите. Молбата да се прогласи нищожността на решението в посочената част, поради първоначална липса на материална законосъобразност, тъй като не може да породи целените правни последици, е неоснователна. Освен че са недоказани, тези оплаквания не сочат на толкова тежък порок, който да обуславя прогласяването на акта за нищожен, за да се избегне нежеланата и опасна привидност, че същият е породил правни последици. По изложените съображения, жалбата следва да бъде отхвърлена. При очерталия се изход на делото, разноски не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. четвърто от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,