Решение № 1600 от 5.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8729/2013 г.

Решение № 1600 от 5.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8729/2013 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 71 от Закона за водите /ЗВ/. Образувано е по касационната жалба на "Хидроенерджи груп" ООД, ЕИК 200688940, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Стара планина" № 31 - 33, ет. 2, офис 5, представлявано от управителя Росен Марианов Маринов, против решение № 706 от 26.04.2013 г., постановено по адм. дело № 114/2013 г. на Административен съд гр. Благоевград. В касационната жалба са развити съображения по съществото на спора. Релевират се касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неправилност на оспореното съдебно решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че липсата на на заповед за обявяване на защитена зона "Родопи Западни", издадена и публикувана по реда на чл. 11 и 12 от Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/, на практика води до липса на действително определена и създадена защитена зона с код BG 0001030. Иска се отмяната на оспореното съдебно решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен оспореният административен акт. Претендират се разноски, за което се представят доказателства. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Борислав Соколов, който поддържа жалбата по изложените в нея основания. Ответникът - директорът на Басейнова дирекция Западнобеломорски район /БД ЗБР/ гр. Благоевград, чрез процесуалния представител, юрисконсулт Димова оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съдебното решение на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административне съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, намери касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивният срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която оспореното решение е неблагоприятно и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното решение, постановено в производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 71 от ЗВ, решаващият съд е отхвърлил жалбата "Хидроенерджи груп" ООД, против решение № ПО-01-10 от 09.01.2013 г. на директора на БДЗБР - Благоевград. За да постанови този резултат, основният съд е приел за установено, че "Хидроенерджи груп" ООД на 12.06.2012 г. е подало до директора на БД ЗБР - Благоевград, заявление вх. № РР-01-179, за издаване на разрешително за водовземане и ползване на повърхностен воден обект - река Доспат, в землището на село Црънча и село Бръщен, община Доспат, област Смолян. Водовземането и ползването на водния обект било свързано с производство на електрическа енергия от малка водноелектрическа централа, с водохващане и сграда на МВЕЦ на кота 940 м. С решение № ПО-01-10 от 09.01.2013 г., директорът на БДЗБР - Благоевград, на основание чл. 61, ал. 5, чл. 52, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 49, ал. 1, т. 3, чл. 62, ал. 1, т. 1 и 2, чл. 68, т. 3 и 3а, и чл. 118ж, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗВ е отказал да издаде разрешително за водовземане и ползване на повърхностен воден обект, с мотиви, че инвестиционното предложение предвижда каскадно изграждане на ВЕЦ, каквото е забранено по силата на чл. 118ж, ал. 1, т. 1 от ЗВ, както и че инвестиционният проект попада в защитена зона "Родопи-Западни" и по силата на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от ЗВ не се разрешава водовземане от повърхностни води за производството на електроенергия, когато тази част от реката попада в зона за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ. Също така административният орган е преценил и, че предложението противоречи на Плана за управление на речните басейни в Западнобеломорски район. При така установената фактическа обстановка решаващият съдът приел, че решението е издадено от компетентния административен орган по чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗВ, при спазване на административнопроизводствените правила. Прието е, че отказът на административния орган съответства и на материалния закон, като се отчетат наложените ограничения за ползване на водния обект и водовземане, с които целта на искането е несъвместима. Поради това административният съд отхвърлил подадената жалба срещу административния акт. При спазване на принципа на служебното начало и съблюдаване разпоредбата на чл. 218 от АПК, настоящата касационна инстанция, след като извърши проверка на оспореното съдебно решение, намери, че същото е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон. Оплакването за неточно прилагане на материалния закон е неоснователно. Съдът е формирал обоснован извод, че не се отразява на законосъобразността на оспореното решение обстоятелството, че не е налице заповед на МОСВ по чл. 12, т. 6 от ЗБР. Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗБР за защитени зони се обявяват територии, включени в списъка по чл. 10, ал. 4 от същия закон. Независимо от това, че защитена зона "Родопи Западни" не е обявена със заповед на министъра на околната среда и водите по реда на чл. 12 от ЗБР, административният орган има задължение да прецени съответствието на предложението с изискванията за опазване на околната среда, както предвижда чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗВ, като формира свое убеждение. В случая, едновременно с необходимостта от защита на състоянието на водите с оглед целите по чл. 149а от ЗВ, директорът на басейновата дирекция е констатирал и несъвместимостта на инвестиционното предложение с предвижданията на плана за управление на речните басейни за Западнобеломорски район, утвърден със заповед № 291 от 22.03.2010 г. на министъра на околната среда и водите. Както законосъобразно е посочил административният съд, въведената с плана забрана за изграждане на водноелектрически централи на водно тяло BG4DO135R118 - река Доспат представлява основание за отказ за издаване на разрешително за водовземане за производство на електроенергия, тъй като искането е несъвместимо с обществения интерес по смисъла на чл. 49, ал. 1, т. 3 от ЗВ. Директорът на басейновата дирекция е постановил отказ за издаване на заявеното разрешително, позовавайки се на предвижданията на плана за управление на водния басейн, с който се налагат ограничения и забрани с цел опазването на местообитанията и биологичните видове, попадащи в защитени зони. Разпоредбата на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от ЗВ предвижда забрана за водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия, когато съответната част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ, обявени за опазване на местообитания и биологични видове. Както е установено по делото, разглежданият участък за изграждане на малка водноелектрическа централа попада в границите на защитена зона "Родопи Западни", с код BG 0001030. Защитената зона "Западни Родопи" е включена в Списъка на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, приет с Решение № 661 на Министерския съвет от 16.10.2007 г. за приемане на Списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, допълнен с Решение № 802 на Министерския съвет от 14.12.2007 г. Разпоредбата на чл. 46, ал. 1, б."ж" от ЗВ въвежда разрешителен режим за водовземане от повърхностни или подземни води. За издаване на разрешително за ползване на воден обект компетентните органи отчитат наличните водни ресурси, потребностите на кандидата за водоползвател, състоянието на водното тяло, целите на опазване на околната среда, определени за съответното водно тяло и мерките за постигане на тези цели, определени в плановете за управление на речните басейни. Органът по чл. 52, ал. 1 ЗВ е длъжен да съобрази предвижданията на влезлите в сила планове за управление на речните басейни; съвместимостта с обществените интереси и придобити права; съответствието с изискванията за опазване на околната среда, регламентирани от международни договори и вътрешното законодателство; възможността за съвместно използване на съществуващите и предвижданите за изграждане съоръжения за исканото водовземане и/или ползване; наличните водни ресурси по количество и качество; съответствието на заявеното водно количество с целите на водовземането; наличието на други възможности за задоволяване на искането за водовземане и/или ползване; изпълнението на условията по чл. 156а - 156ж от ЗВ, нещо което директорът на БД ЗБР -Благоевград е сторил. По изложените съображения, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно и правилно съдебно решение, като е отхвърлил жалбата против оспорения административен акт и като такова следва да бъде оставено в сила. При очерталия се изход на делото и на основание чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,