Решение № 86 от 3.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5563/2014 г.

Решение № 86 от 3.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5563/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев Производство по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д.., представлявана от министъра на финансите, срещу решение от 06.12.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 10081/2012 г. на Софийския градски съд. С обжалваното въззивно решение, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на решение № II-57-157/04.01.2012 г. по гр. дело № 41031/2010 г. на Софийския районен съд, като краен резултат е признато за установено, по предявените по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК от [фирма] срещу И. К. С., обективно кумулативно съединени установителни искове с правни основания чл. 200 от ЗЗД, във вр. с чл. 318, ал. 2 от ТЗ и с чл. 110, ал. 2 от ЗС, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 2 507.97 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена през периода месец февруари 2006 г. - месец април 2009 г. в топлоснабден имот, находящ се в [населено място], [улица], вх. 1, ап. 3, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.06.2010 г. до окончателното й изплащане, като този иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 5 317.82 лв.; както и сумата 722.17 лв., представляваща мораторна лихва (обезщетение) за забава върху главницата за периода 01.04.2006 г. - 24.03.2010 г., като този иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 1 531.32 лв.; в тежест и на двете страни са възложени разноските по делото. В касационната жалба се излагат оплакване и довод за недопустимост на обжалваното въззивно решение - касационно основание по чл. 281, т. 2 от ГПК. Поддържа се, че ответникът по делото (на чието място е конституиран жалбоподателят, - след постановяването на обжалваното решение - с разпореждане на въззивния съд от 08.04.2014 г.) е починал преди постановяването на обжалваното решение, като след смъртта му въззивното производство е продължило без участието на надлежна страна, която да го замести. Излагат се и подробни съображения, че жалбоподателят неправилно е конституиран на мястото на починалия ответник. Ответниците по касационната жалба - ищецът [фирма] и неговият помагач по делото - третото лице [фирма] не са подали отговори на жалбата в срока за това и не заявяват становище по нея. С определение № 1492/23.12.2014 г. по настоящото дело е допуснато касационното обжалване на въззивното решение - с оглед проверка неговата процесуална допустимост, по процесуалноправния въпрос относно процесуалната допустимост на съдебно решение, постановено след смъртта на страна по делото и преди на нейно място да е конституиран и да е взел участие процесуален правоприемник. По така поставения процесуалноправен въпрос, настоящият съдебен състав намира следното: Участието на правосубектни и процесуално правоспособни страни (съществуващи в правния мир правни субекти - физически или юридически лица, респ. - Д..) в исковото производство е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните (за нея съдът следи служебно) за процесуалната допустимост на предявения иск, на образуваното по него производство и на постановеното по него съдебно решение. Поради това, в случай на смърт на някоя от страните по делото, настъпила след подаването на исковата молба в съда и преди влизането в сила на съдебното решение, съдът спира производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК и предприема процесуалните действия по чл. 230 от ГПК, за да конституира на мястото на починалата страна нейните процесуални правоприемници, и по този начин да обезпечи тяхното по-нататъшно реално участие в процеса, макар това универсално процесуално правоприемство, уредено в чл. 227 от ГПК, поначало да следва материалното такова и да настъпва по силата на закона (ex lege). В случай на смърт на ищеца, съгласно чл. 230, ал. 1 от ГПК съдът следва служебно да установи неговите наследници (по закон или по завещание, ако такова е представено по делото) и да издири техните адреси. При смърт на ответника, съгласно чл. 230, ал. 2 от ГПК съдът следва да изпрати на ищеца съобщение с указания, последният да посочи в шестмесечен срок от връчване на съобщението наследниците на починалия ответник и техните адреси, и да представи доказателства за това (удостоверение за наследници или други годни доказателства). Същите правила се прилагат съответно и когато престане да съществува юридическо лице, което е страна по делото, и прекратяването (заличаването) му е съпроводено с правоприемство (а ако то е без правоприемство, производството по делото се прекратява, като обжалваното решение на долустоящата съдебна инстанция се обезсилва). В случаите на незаето наследство по чл. 59 от ЗН, ако е починал ищецът (физическо лице) по делото, мерките по назначаване на управител на незаетото наследство и по призоваването по реда на чл. 48 от ГПК на наследниците с неизвестно местожителство и без регистриран постоянен и настоящ адрес се предприемат служебно от съда, а при смърт на ответника съдът дава указания за това на ищеца, който следва да ги изпълни в преклузивния шестмесечен срок по чл. 230, ал. 2 от ГПК. Ако в рамките на този срок ищецът не посочи правоприемниците на ответника и техните адреси, респ. - не предприеме мерките за назначаване на управител на незаетото наследство или за призоваването на наследниците по реда на чл. 48 от ГПК, съгласно чл. 230, ал. 2, изр. 2 от ГПК производството по делото се прекратява, като обжалваното решение на долустоящата съдебна инстанция се обезсилва. В останалите случаи - когато ищецът изпълни в срок тези указания, респ. - когато съдът служебно установи правоприемниците на починалия ищец и издири техните адреси, производството по делото се възобновява и продължава с призоваването и участието на правоприемниците на починалата страна, които съдът конституира на нейно място (респ. - с призоваването и участието на назначения управител на незаетото наследство - чл. 59, ал. 2 от ЗН). В случаите, когато страната е починала (юридическото лице е престанало да съществува) след приключването на съдебното дирене пред съответната съдебна инстанция, съгласно изричната разпоредба на чл. 229, ал. 2, изреч. 2 от ГПК съдът следва най-напред да постанови решението си и едва след това - ако решението му подлежи на обжалване, следва да спре производството по делото и да предприеме процесуалните действия по чл. 230 от ГПК. Макар в тези случаи съдебното решение да е постановено след смъртта на страната и преди на нейно място да са конституирани процесуалните й правоприемници, то - именно предвид изричната разпоредба на чл. 229, ал. 2, изреч. 2 от ГПК, същото е процесуално допустимо. Целта на това изключение е бързина и процесуална икономия - да се обезпечи участието на процесуалните правоприемници на починалата страна направо в производството по обжалването на решението пред горната съдебна инстанция, след като е било обезпечено участието приживе на самата първоначална страна в процеса - в събирането на доказателствата по делото, а и в устните състезания, които се провеждат непосредствено след приключването на съдебното дирене (чл. 149, ал. 1 от ГПК). Във всички останали случаи, - когато страната е починала (юридическото лице е престанало да съществува) в течение на производството, но преди приключването на съдебното дирене пред съответната съдебна инстанция (респ. - когато такова дирене изобщо не се провежда, както е в касационното производство по чл. чл. 290-293 от ГПК) и съдът е постановил решението си преди да е конституирал и обезпечил участието на нейните процесуални правоприемници в производството (независимо от причините за това, включително - когато съдът не е узнал своевременно за смъртта на страната, която е най-често срещаната хипотеза), такова съдебно решение е процесуално недопустимо, като постановено при липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за неговата допустимост. При обжалване пред по-горната съдебна инстанция, такова процесуално недопустимо съдебно решение подлежи на обезсилване, а делото - на връщане за ново разглеждане от долната инстанция, която следва да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта на страната, - вече с участието на процесуалните й правоприемници. От друга страна, ако такова съдебно решение не подлежи на обжалване или не бъде обжалвано в срока за това (който срок тече след конституирането на процесуалните правоприемници на починалата страна и връчването на препис от решението на всеки от тях), макар и процесуално недопустимо, то влиза в сила и подлежи на изпълнение (аргум. и от чл. 429, ал. 2 от ГПК). С оглед така даденото разрешение на изведения по делото процесуалноправен въпрос, при проверката относно процесуалната допустимост на обжалваното въззивно решение, настоящият състав на IV-то гр. отд. на ВКС намира следното: Ответникът по делото И. К. С. е починал на 25.07.2013 г. (видно от писмо с изх. № АО 1100-31/1/03.04.2014 г. на секретаря на район "С." - С. о. и приложения към него официално заверен препис от личния регистрационен картон на ответника - листове 52 и 53 от въззивното дело), т. е. - в течение на въззивното производство, - преди постановяването на обжалваното въззивно решение от 06.12.2013 г., както и преди приключването на съдебното дирене и провеждането на устните състезания в откритото съдебно заседание на 04.11.2013 г. на въззивния съд. При това положение, съгласно приетото по-горе, обжалваното въззивно решение следва да се обезсили и делото - да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг негов състав, който следва да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта на ответника на 25.07.2013 г., - вече с участието на неговите наследници и процесуални правоприемници, с което да се обезпечи постановяването на процесуално допустим съдебен акт на въззивната инстанция по делото. От друга страна, основателни са в случая и доводите в касационната жалба на Д.. (представлявана от министъра на финансите), че същата неправилно е конституирана в производството на мястото на починалия ответник И. К. С. Видно от писмото с изх. № АО 1100-31/1/03.04.2014 г. и приложения към него официално заверен препис от личния регистрационен картон на ответника, последният е починал, без да е оставил преживели го съпруга или роднини по права линия за свои наследници. Същият, обаче има трима братя, единият от които - Н. К. С. е починал преди него на 01.03.1986 г., без да е оставил преживели го деца (но е възможно да е оставил преживели го внуци или други низходящи), като за останалите двама братя - записани само с личните им имена Р. и В. - чужди граждани, няма други данни, включително - да са починали. При това положение - след като няма данни да са починали, тези двама братя наследяват починалия ответник И. К. С. съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗН и изключват от наследяване Д.., която наследява само в случай, че няма други лица, които могат да наследят - чл. 11 от ЗН. При положение, че и тези двама братя са починали преди ответника И. С., възможно е той да е оставил наследници по чл. 10, ал. 3 от ЗН или по чл. 8, ал. 4 от ЗН, които също биха изключили от наследяване Държавата. При това положение - след като по делото не е изяснен въпросът с наследяването на починалия ответник, предвид приетото по-горе при отговора на поставения по делото процесуалноправен въпрос, след връщането на делото за ново разглеждане въззивният съд следва да спре производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК и да даде на ищеца указанията по чл. 230, ал. 2 от ГПК, а именно - последният да посочи в рамките на преклузивния шестмесечен срок наследниците на починалия ответник И. С. и техните адреси, и да представи доказателства за това (удостоверение за наследници, преписи или извлечения от лични регистрационни картони или от актове за гражданско състояние на роднините на починалия ответник, или други годни доказателства); или да вземе мерки за назначаване на управител на незаетото наследство (чл. 59 от ЗН) или за призоваването на наследниците по реда на чл. 48 от ГПК - ако са налице тези хипотези. В зависимост от изпълнението или неизпълнението от страна на ищеца на тези указания по чл. 230, ал. 2 от ГПК, следва да се развият и по-нататъшните процесуални действия по делото - също подробно разяснени по-горе - при даденото разрешение на поставения по делото процесуалноправен въпрос. Отговорността за разноските, направени от страните в производството по делото, включително пред настоящата касационна инстанция, следва да бъде разпределена от съда при новото разглеждане на делото - съобразно неговия изход, съгласно разпоредбите на чл. 78, чл. 81 и чл. 294, ал. 2 от ГПК. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение