Решение № 1912 от 21.2.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) Варна при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника юрк. Д. Стефанова, срещу Решение 898/03.05.2019 г., постановено по адм. дело 3081/2018 г. по описа на Административен съд Варна, с което по жалба на И. Иванов е отменен Ревизионен акт (РА) Р-03002716003283-091-001/20.12.2016 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 47/27.03.2017 г. на Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която по отношение на лицето са установени лихви за забава в общ размер на 17 200,51 лв. за данъчни периоди от м. 08.2014 г. до м. 12.2014 година. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението на административния съд поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът неправилно е определил размерът на лихвите, като е отменил освен установените на физическото лице задължения за лихви във връзка с ангажиране отговорността му по чл. 19 от ДОПК, но и лихвите, установени по отношение на дружеството с предходен ревизионен акт. Моли за отмяна на решението. В молба претендира присъждане на разноски за четири съдебни инстанции, а в условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът И. Иванов, в писмено становище, подадено чрез пълномощника адв. М. Христова, оспорва основателността на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Производството пред Административен съд Варна е повторно, след като с Решение 13269/31.10.2018 г., постановено по адм. дело 3582/2018 г. по описа на ВАС, е отменено Решение 2272/18.12.2017 г., постановено по адм. дело 923/2017 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменен ревизионния акт по отношение на установените лихви, като делото е върнато за ново разглеждане в тази му част. С отменителното решение са дадени задължителни указания, според които при повторното разглеждане на спора съдът следва да изложи мотиви относно законосъобразността на установените лихви. При новото разглеждане на делото, съдът е приел за установено, че с процесния ревизионен акт на И. Иванов в качеството му на управител на Спринт 15 ЕООД е ангажирана отговорността му по реда на чл. 19 от ДОПК за задължения за ДДС за данъчния период от м. 08.2014 до м. 12.2014 г. Установените с акта задължения са в размер на 80 334,40 лв. главница и 17 200 51 лв. лихви. За да отмени ревизионния акт в частта за установените лихви, съдът е изложил мотиви, че отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК на изчерпателно изброените в разпоредбата субекти представлява частен случай на отговорност за чужди задължения, поради което е недопустимо разширително тълкуване. Според съда логическото и систематично тълкуване на чл. 162, ал. 2, т. 1 и 9 от ДОПК недвусмислено води до извод, че вземанията за данъци и задължителни осигурително вноски, от една страна, и вземанията за лихви върху тях, от друга, са различни по вида си публични държавни вземания, поради което при ангажиране отговорността по чл. 19 от ДОПК не следва да се начисляват задължения и за лихви. Постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. По отношение за обхвата на отговорността, ангажирана по реда на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, е прието Тълкувателно Решение 5/29.03.2021 г., постановено по тълк. дело 7/2019 г., с което е решено, че третото задължено лице отговаря и за установеното задължение за лихви на главния длъжник. Това разрешение съответства и на приетото с решение от 13.10.2022 г. по дело С-1/2021 на СЕС, според което чл. 273 от Директива 2006/112 и принципът на пропорционалност трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда инструмент на солидарната отговорност като описания в точка 1 от диспозитива на настоящото решение, който обхваща и лихвите за просрочие, които юридическото лице дължи поради неплащането на данъка върху добавената стойност в императивните срокове, установени с разпоредбите на тази директива, в резултат на недобросъвестно извършените действия на посоченото за солидарно отговорно лице. В този смисъл постановеното решение е неправилно поради допуснати нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено. Единствено с цел пълнота на настоящото изложение, следва да се посочи още, че направеното възражение за размера на отменените задължения за лихви е неоснователно. В действителност с РА Р-030027150000565-091-001/02.11.2015 г., издаден на Спринт 15 ЕООД, са определени задължения за ДДС в размер на 80 334,40 лв. главница и 7 954,54 лв. лихви. С процесния ревизионен акт в тежест на И. Иванов са вменени задължения за 80 334,40 лв. главница и общо 17 200,51 лв. лихви. Видно от мотивите на ревизионния акт (л. 499) освен определените с акта, издаден на дружеството, лихви, са определени и допълнителни такива с процесния акт за всеки от периодите към момента на издаването му 20.12.2016 г. съгласно приложен лихвен лист (л. 492). Доколкото предметът на съдебен контрол е бил законосъобразното вменяване на отговорност за лихви по принцип в тежест на лицето за задължения на дружеството, правилно съдът се е произнесъл относно целия размер. Отмяна на лихвите в размер на 17 200,51 лв. не би означавала отмяна на установените на Спринт 15 ЕООД 7 954,54 лв., а отмяна дължимостта им от лицето. В крайна сметка определената с процесния акт сума за лихви е 17 200,51 лв., като съдът принципно дължи произнасяне относно целия размер по отношение адресата на акта Иванов, като евентуалната отмяна на лихвите спрямо физическото лице, не води до отмяна установените 7 954,54 лв. по отношение на Спринт 15 ЕООД. Разноски: При този резултат на спора и навременно заявената претенция, в полза на касатора се следват разноски за четирите съдебни инстанции. Общият материален интерес по спора възлиза на 97 534,91 лв., а уважената част от жалбата е 17 200,51 лева. За първоинстанционните производства, както и за първото дело пред касационната инстанция, приложимата по време разпоредба, регламентираща размера на дължимите разноски, е тази на чл. 8, ал. 1. т. 4 (ДВ, бр. 68 от 31.07.2020 г.) от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно нея за една инстанция размерът на дължимото възнаграждение при този материален интерес е 3 456,05 лв., съответно пропорционално спрямо уважената част от жалбата, в полза на НАП се следват разноски за една инстанция в размер на 609,48 лв., или общо 1 828,44 лв. Към момента на заявена претенция за разноски по настоящото дело 26.01.2013 г. (л. 185), действащата по време норма е тази на чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 (ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г.), съгласно която дължимият размер се равнява на 8 452,79 лв., като според уважената част от жалбата на касатора се следват пропорционално 1 490, 70 лв. Общият размер на разноските, които следва да бъдат присъдени в полза на НАП, е 3 319, 14 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл и на основание на чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,