Решение № 9394 от 10.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 289/2017 г.

Решение № 9394 от 10.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 289/2017 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от "О. п." ООД срещу решение № 7037 от 11.11.2016 г. постановено по адм. дело № 8040 по описа за 2016 г. на Административен съд С.-град (АССГ). Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Излага, че е неправилно е възприетото от съда, че начинът по който продуктът е предложен на потребителя не съответства на императивните разпоредби на закона, доколкото в него се съдържа "хранителна претенция" относно ниското съдържание на мазнини без реално да е така. Сочи, че спорът не касае съответствието на продукта с описаното в етикета съдържание, а начина по който търговецът предлага продукта пред клиентите си чрез етикирането му. Счита, че не е изпълнен посоченият в заповедта фактически състав на чл. 68в във вр. с чл. 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1 предл. първо от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Прави искане до съда решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира разноски. Ответникът - Председателят на Комисия за защита на потребителите (КЗП), чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Счита, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество се явява неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "О. п." ООД срещу заповед № 619 от 05.07.2016 г. издадена от председателя на КЗП и е осъдил "О. п." ООД да заплати на КЗП сумата от 300, 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че административното производство е започнало по жалба с вх. № Ц-03-2864 от 22.03.2016 г., на потребител, в която е посочено, че в хранителните продукти "Детска майонеза Олинеза" и лютеница "Олинезко" има различие когато претърпят термична обработка - имат аромат и лек привкус на трева което е типично за рапичната мазнина, а върху самите продукти е отбелязано, че в тях е вложено рафинирано слънчогледово олио, поради което потребителят счита, че е налице нелоялна търговска практика. При извършените проверки от съответните длъжностни лица са съставени констативни протоколи № К - 0208558 от 13.05.2016 г. и № К - 0208564 от 19.05.2016 г. В хода на административното производство от дружеството е изискано да представи доказателства, че "хранителната претенция" за продукта "Детска майонеза Олинеза" е разрешена от Европейски орган за безопасност на храните, съгласно Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Е. П. и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно хранителни и здравни претенции за храните (Регламент (ЕО) № 1924/2006 г.). Жалбоподателят е представил становище, в което се твърди, че в етикета на процесния продукт е посочено, че същият е с два пъти по-ниско съдържание на мазнини в сравнение с останалите продукти на пазара, което го определя, като нискомаслен и го прави по-здравословен и полезен. С писмо с вх. № Ц-03-5901 от 17.06.2016 г. жалбоподателят е представил пред КЗП и писмо изх. № 3592-КХ от 16.06.2016 г. на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), в което е посочено, че етикета на лютеница "Олинезко" не съдържа хранителна претенция, а относно етикета на "Детска майонеза Олинеза", в която е изписано, че майонезата е нискомаслена, становището на БАБХ е, че количеството мазнини, сочено на етикета на продукта, е 26,6 гр. и не отговаря на условието прилагано за хранителна претенция за ниско съдържание на мазнини, поради което следва да се предприемат необходимите действия за привеждане на етикета в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 1924/2006 г. С оглед така установеното с протокол № 16 от 29.06.2016 г. КЗП е взела решение, че дружеството прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика. На основание решението е издадена процесната заповед № 619 от 05.07.2016 г. на КЗП, с която на основание чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в, чл. 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1 предл. първо ЗЗП е забранено на "О. п." ООД при упражняване на своята дейност да използва нелоялна търговска практика, чрез предоставяне на невярна и подвеждаща информация на етикета на произведената от него "Детска майонеза Олинеза", че продуктът е "нискомаслен", което не е вярно предвид несъответствието с изискванията за "хранителна претенция", каквато е обявеното намалено съдържание на мазнини съгласно Регламент (ЕО) № 1924/2006 г., в нарушение на чл. 68в, чл. 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1 предл. първо ЗЗП. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, като при постановяването й не са допуснати нарушения на административно производствените правила. След анализ на разпоредбите на § 13, т. 23 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗП, чл. 68в от ЗЗП, чл. 68г от ЗЗП и чл. 68д от ЗЗП, съдът е приел, че заповедта е в съответствие с материалния закон. Посочил е, че вписването в етикета на предлаганата стока - "Детска майонеза Олинеза" на думата "нискомаслена" представлява заявена от производителя хранителна претенция по смисъла на Регламент (ЕО) № 1924/2006 г. по отношение на съдържанието на мазнини в този продукт, което съответно предполага спазване на изискванията на този регламент. По делото е установено, че процесната майонеза, за която е посочено, че е "нискомаслена ...2Х по-малко мазнини", съдържа 26.6g мазнини на 100g или 38%, спрямо общия състав на продукта, поради което не би могъл да се дефинира като "нискомаслен", независимо, че съдържа по-малко мазнини спрямо останалите подобни продукти. Достигнал е до извод, че като представя процесния продукт като нискомаслен, производителят е в състояние да заблуди потребителите да закупят точно този продукт поради неговата нискомасленост. С оглед изложеното съдът е приел, че дружеството използва нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от ЗЗП, която да има за цел стимулиране на средния потребител към вземане на решение за определено търговско поведение - покупка на произвеждан от него продукт "Детска майонеза Олинеза". Решението е правилно. Съгласно § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. С оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни последици, разпоредбата на чл. 68в от ЗЗП забранява императивно използването на такава. Видно от чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к от ЗЗП. От друга страна, съгласно нормата на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на заблуждаваща търговска практика като проявна форма на забранена нелоялна търговска практика, следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата. В настоящия казус, както правилно е приел и първоинстанционният съд, е налице осъществена от дружеството нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, пр. 1 от ЗЗП. Няма спор, че в етикета на предлагания от дружеството продукт "Детска майонеза Олинеза", е посочено, че същият е "нискомаслен". Както правилно е прието от първоинстанционния съд, чрез включването в етикета на продукта на думата "нискомаслена" е заявена хранителна претенция съгласно Регламент (ЕО) № 1924/2006 г. Съгласно чл. 2, § 2, подточка 4 от посочения регламент "хранителна претенция" означава претенция, която заявява, създава впечатление или внушава, че дадена храна има определени хранителни качества, които се дължат на: енергийна стойност, която предоставя в намалена или увеличена норма или не предоставя, както и/или хранителни или други вещества, които съдържа в намалени или увеличени съотношения, или не съдържа. В съответствие с Приложение "Хранителни претенции и условията, които се прилагат за тях" към Регламент (ЕО) № 1924/2006 г., претенция, че дадена храна има ниско съдържание на мазнини, както и всяка претенция, която би могла да има същото значение за потребителя, може да се направи единствено в случаите, когато продуктът не съдържа повече от 3g мазнини на 100g твърдо вещество В конкретния случай, след като на етикета "Детска майонеза Олинеза" е указано, че количество мазнини е 26,6g на 100g твърдо вещество, то дефинирането на този продукт от дружеството като "нискомаслен" безспорно представлява невярна и подвеждаща информация за хранителните качества на продукта. Обстоятелството, че продуктът е с по-ниско съдържание на мазнини в сравнение с останалите подобни продукти на пазара, не може да го определи, като "нискомаслен". Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че така направеното представяне на процесния продукт, като "нискомаслен" е възможно да заблуди множество потребители да закупят именно този продукт, поради обявената от производителя негова нискомасленост, което търговско решение те не биха взели при други обстоятелства. В контекста на изложеното първоинстанционният съд обосновано е приел, че е налице заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от ЗЗП, което е и основание за издаване на оспорената заповед. Предвид изложеното настоящата инстанция счита, че при правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното решение, следва да бъде оставено в сила, като валидно допустимо и правилно. При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Поради това и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) с чл. 144 от АПК с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати полза на бюджета на ответника сумата от 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,