Решение № 486 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 204/2016 г.

Решение № 486 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 204/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова "Е.-с." ООД със седалище и адрес на управление П. е подало касационна жалба против решение № 1983/26.10.2015 г. по адм. дело № 1089/2015 г. по описа на Административния съд - П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/7784 от 9.04.2015 г. на заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". Направени са оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон и е поискано да бъде отменено, като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и съдопроизводствените правила. Заместник-изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" е оспорил касационната жалба и е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна . Административният съд е установил, че "Е.-с." ООД получило финансово подпомагане от Разплащателната агенция - Д. фонд "Земеделие" по мярка 214 "Агроекологични плащания", направление "Биологично растениевъдство", по заявление с уникален идентификационен номер УИН 16/060709/59962 за кампания 2009 г. за 11 парцели, с обща площ 24,90 хектара. През първата година на агроекологичния ангажимент на дружеството била изплатена сумата 16 065,72 лева. На втората година "Е.-с." ООД не заявило за подпомагане 6 от първоначално заявените 11 парцела, поради което с уведомително писмо № 01-2600/7784/30.10.2012 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" бил прекратен агроекологичния му ангажимент. Административният акт бил обжалван от земеделския производител и влязъл в сила на 5.01.2015 г. С писмо № 01-26000/785 от 4.02.2015 г. Д. фонд "Земеделие" уведомил земеделския производител за откриването на производство за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане с указание, че може да предостави допълнителна информация или доброволно да възстанови сумата. С акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/7784 от 9.04.2015 г. на заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" по отношение на "Е.-с." ООД било установено задължение в размер на 16 065,72 лева, представляващо част от субсидията по мярка 214 "Агроекологични плащания", която била изплатена на дружеството. Като основание за издаването на акта били посочени разпоредбите на чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, буква "а" от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Административният съд приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, оправомощен със заповед № 03-РД/323/11.03.2015 г. на изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", с която той възлага на заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" да издава и подписва актове за установяване на публични държавни вземания по схемите и мерките за директни плащания, посочени в Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. При издаването на акта били спазени административнопроизводствените правила. Преценявайки административния акт и като материално законосъобразен, съдът се позовал на чл. 18, ал. 4, буква "а" от Наредба № 11 от 6 април 2009 г., според който възстановяването на отпуснатата субсидия е в размер на 100 %, в случаите, в които агроекологичният ангажимент се прекратява в рамките на три години от годината на първоначалното одобрение. С тези мотиви съдът отхвърлил оспорването на акта за установяване на публично държавно вземане. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не е допуснато поддържаното в касационната жалба съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Не се оправдава оплакването, че първоинстанционният съд не е обсъдил доводите на жалбоподателя относно посочените в издадения акт чл. 18, т. 1 буква "б" на Регламент ( ЕО) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. и чл. 80 на Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г., които били отменени към датата на издаването на акта. Административният съд е изложил мотиви, които се споделят от касационната инстанция. Тези разпоредби не са приложими и макар да са посочени в оспорения административен акт, не се отразяват върху материалната му законосъобразност, тъй като случаят попада в обхвата на чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11 от 6 април 2009 г., който предвижда възстановяване на получената финансова помощ поради неизпълнение на условията, при които е предоставена. Отпуснатата на "Е.-с." ООД помощ подлежи на връщане, считано от момента на влизане в сила на административния акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент. Възстановяването на получените средства е последица от този административен акт, поради което възражения, свързани със законосъобразността на основанието за прекратяването на агроекологичния ангажимент, каквито прави касационният жалбоподател, под предлог, че са цитирани в последващото издадения акт за установяване на публично държавно вземане, не биха могли да бъдат обсъждани. Както законосъобразно е посочил административният съд, съгласно чл. 9 от Наредба № 11 от 6 април 2009 г., финансовата помощ за извършване на агроекологични дейности, включени в подмерките и направленията по чл. 2, ал. 1, се предоставя под формата на ежегодни агроекологични плащания, като 82 % от средствата се осигуряват от Европейския съюз, а 18 % - от бюджета на Р. Б.. Тя се предоставя в течение на период от пет последователни години съгласно отбелязания в заявлението агроекологичен код. При неспазване на нормативните изисквания, Д. фонд "Земеделие" може да прекрати агроекологичния ангажимент, при което подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление. В разглеждания случай, видно от съдържанието на изпратеното до дружеството уведомително писмо - 01-2600/7784 от 30.10.2012 г., агроекологичният ангажимент на "Е.-с." ООД е бил прекратен поради неспазване на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11 от 6 април 2011 г., в редакцията на разпоредбата, която е действала към момента на издаване на акта по уведомителното писмо. Съгласно чл. 18, ал. 4 от Наредбата подпомаганите лица възстановяват получената до момента финансова помощ заедно със законните лихви в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен агроекологичният ангажимент. Когато прекратяването е до края на третата година, те възстановяват 100 % от получената субсидия. Касационният жалбоподател неточно се позовава на чл. 54 от Регламент ЕС № 1306/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета. Според тази разпоредба за всяко неправомерно плащане, възникнало в резултат на нередност или небрежност, държавите членки изискват възстановяване от бенефициера в срок от 18 месеца след одобрението и където е приложимо-получаването от страна на разплащателната агенция или органа, отговарящ за възстановяването, на контролен доклад или подобен документ, който посочва извършването на нередност. Разпоредбата не е приложима, тъй като урежда възстановяването на суми, които са платени неправомерно. Плащането на сумата 16 065,72 лева, направено в полза на "Е.-с." ООД, е правомерно, тъй като е извършено въз основа на влязъл в сила административен акт за отпускане на одобрената субсидия. Както беше отбелязано по-горе, възстановяването на изплатената част от субсидията се претендира от държавата по причина на последващото неизпълнение на поетия от жалбоподателя агроекологичен ангажимент. Като е отхвърлил оспорването на "Е.-с." ООД административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лева, в зависимост от фактическата и правна сложност на делото По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд