Решение № 10131 от 28.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4838/2009 г.

Решение № 10131 от 28.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4838/2009 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Враца срещу решение № 3 от 16.02.2009 г. по адм. дело № 510/2008 г. на Административен съд - гр. Враца. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение е отменено задължението на лечебното заведение с фирма по Търговския закон ЕТ "Д-р Емил Миленков" АИППМП - гр. Враца да заплати на РЗОК - гр. Враца (да възстанови) сумата 3213,10 лв., което задължение било разпоредено с писмо изх. № 29-05-1367 от 31.10.2008 г. на касационния жалбоподател, поради констатирано превишение на регулативните стандарти за първото и за второто тримесечия на 2008 г. За да постанови този резултат административният съд е приел, че съдържащата се в писмото покана за плащане на посочената сума е административен акт, издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 233 и сл. от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България за 2006 г. (НРД 2006). С касационната жалба се инвокират доводи за недопустимост и за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон. Акцентира се на обстоятелството, че търсените от РЗОК суми не са неоснователно получени от ЕТ "Д-р Емил Миленков", нито са санкция (финансова неустойка), а представляват изплатени в повече от предвидените с бюджета на Националната здравноосигурителна каса средства за специализирани медицински дейности (СМД) и за медико - диагностични дейности (МДД) по причина допуснатото от ЕТ "Д-р Емил Миленков" превишаване на определените му с договора регулативни стандарти за такива изследвания. По издадените над определения лимит направления за СМД и МДД ЕТ "Д-р Емил Миленков" не е получил процесните суми, а те са били изплатени на изпълнителите на специализирана медицинска помощ, извършили медицинските услуги по издадените в повече направления. Затова спорът за съществуването на задължение за ЕТ "Д-р Емил Миленков" да възстанови на РЗОК средствата, изплатени за назначени от ДКЦ и изпълнени от лекари - специалисти СМД и МДД над утвърдените лимити (регулативни стандарти) има гражданскоправен характер и не се регулира от правилата на НРД 2006, нито от тези по Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) . Касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно. Административен съд - гр. Враца е приложил точно материалния закон и трайно установената съдебна практика, според която писмената покана за плащане (възстановяване) на средствата, изплатени над установените лимити за специализирана медицинска помощ и медико-диагностична дейност, създава основание за принудително събиране на посочените в нея суми чрез прихващане по административен ред и затова представлява едностранно властническо волеизявление. Тя създава задължение за прихващане и определя способа за неговото изпълнение. Това неминуемо засяга законни интереси на изпълнителя на медицинска помощ. Ето защо писмената покана представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК (виж по-долу цитираните решения на ВАС - VI отд.). В процесния случай данните по делото обуславят извода, че касационният жалбоподател е издал индивидуален административен акт - писмена покана за възстановяване на изплатени без правно основание суми - при липса на надлежно съставен "Протокол за неоснователно получени суми" и при пълно игнориране на административнопроизводствените правила по чл. 233 и чл. 234 НРД 2006, което е недопустимо според трайно установената съдебна практика. Законосъобразен и обоснован е изводът на Административен съд - гр. Враца, че отменената от него писмена покана, наименована уведомително писмо, е издадена при съществени нарушения на посочените административнопроизводствени правила и поради това е налице отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК . Тези правила се прилагат за събирането както на парични суми, неоснователно получени лично от изпълнителя на медицинска помощ плащания, така и за неоснователно изплатени по негова вина на други изпълнители на медицинска помощ. Не са налице основания за отклоняване от константната съдебна практика, част от която е формирана по идентични касационни жалби на същия касационен жалбоподател (директора на РЗОК - гр. Враца): реш. № 5921 от 11.05.2009 г. по адм. дело № 2870/2009 г.; реш. № 6878 от 26.05.2009 г. по адм. дело № 2588/2009 г.; реш. № 7200 от 02.06.2009 г. по адм. дело № 32/2009 г.; реш. № 7754 от 11.06.2009 г. по адм. дело № 3082/2009 г.; реш. № 8012 от 17.06.2009 г. по адм. дело № 2868/2009 г.; реш. № 8219 от 22.06.2009 г. по адм. дело № 1535/2009 г.; реш. № 8496 от 25.06.2009 г. по адм. дело № 3581/2009 г.; реш. № 8514 от 25.06.2009 г. по адм. дело № 3176/2009 г.; реш. № 8578 от 26.06.2009 г. по адм. дело № 3174/2009 г.; реш. № 8582 от 26.06.2009 г. по адм. дело № 4169/2009 г.; реш. № 8653 от 29.06.2009 г. по адм. дело № 3060/2009 г.; реш. № 8657 от 29.06.2009 г. по адм. дело № 3173/2009 г.; реш. № 8951 от 06.07.2009 г. по адм. дело № 4162/2009 г.; реш. № 9206 от 08.07.2009 г. по адм. дело № 4041/2009 г.; реш. № 9474 от 13.07.2009 г. по адм. дело № 5847/2009 г.; реш. № 9681 от 15.07.2009 г. по адм. дело № 3583/2009 г.; реш. № 9734 от 16.07.2009 г. по адм. дело № 1713/2009 г.; реш. № 9735 от 16.07.2009 г. по адм. дело № 1313/2009 г.; реш. № 10025 от 24.07.2009 г. по адм. д. № 4840/2009 г., всичките на ВАС - VI отд. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че оспореното с касационната жалба съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на касационното производство искането за присъждане на разноски на ответника по касационната жалба е основателно. Направените от него разноски в касационното производство се изчерпват със заплатеното възнаграждение от 1000 лв. на един адвокат. Според чл. 36, ал. 1 и 2 от Закона за адвокатурата адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, чийто размер се определя в договор с клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Тази наредба е Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г., изм. и доп., бр. 2 от 09.01.2009 г.), която в чл. 7, ал. 2, т. 2 , приложим по административни дела на основание чл. 8 , определя възнаграждение в размер на 200 лв. плюс 6 % за горницата над 1000 лв., когато защитата е по дело с (материален) интерес от 1000 до 5000 лв. В случая отменената от Врачанския административен съд писмена покана е за сумата 3213,10 лв. За защита в касационното производство при този интерес минималното възнаграждение е в размер на 332,79 лв. Според чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс от 2007 г. (в сила от 01.03.2008 г.) ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата . До влизането в сила на това правило, т. е. до 01.03.2008 г., се прилагаше правилото на чл. 64, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс от 1952 г. (сега отменен), според което при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат с действителната правна и фактическа сложност на делото съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Разликата между тези две правила е в израза "по искане на насрещната страна", който в правилото по чл. 64, ал. 4 липсва. Т. е. сега при действието на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът може да присъди по-нисък размер на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение само ако има искане на насрещната страна за това, което означава, че служебно намаляване на адвокатското възнаграждение е недопустимо. В случая касационният жалбоподател (директорът на РЗОК - гр. Враца) не е направил искане на ответника по касационната жалба да бъде присъден по-нисък размер на възнаграждението за адвокат, поради което на последния следва да бъде присъдено в пълен размер заплатеното от него възнаграждение за правна помощ в касационното производство. Според представения по делото договор за правна защита и съдействие от 11.06.2009 г. (кочан № 3, серия. . . № 58) този размер е 1000 лв. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,