Решение № 4873 от 25.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10642/2015 г.

Решение № 4873 от 25.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10642/2015 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Т. С. и Н. Т. А. - и двете от гр. Велико Търново, чрез пълномощника им адв. С. Б., срещу решение № 276 от 06 юли 2015 г., постановено по адм. д. № 111/2015 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата им против заповед № РД 22-141/20 януари 2015 г. на кмета на община Велико Търново. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От ответника - кмета на община Велико Търново, чрез процесуалния му представител юрк. Даниела Владимирова, е постъпил писмен отговор, в който подробно е мотивирано поддържаното становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение по представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Велико Търново е образувано по жалба на А. Т. С. и Н. Т. А. срещу заповед № РД 22-141/20 януари 2015 г. на кмета на община Велико Търново, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено премахването на незаконен строеж "Дървена Покривна конструкция и частично възстановени зидове на второстепенна постройка - навес", находящ се извън регулацията на с. Водолей, община Велико Търново. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допустнати нарушения, водещи до отмяната й, поради което е отхвърлел подадената жалба. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото. Оспореното решение е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Не се констатира и необоснованост. Установено е по делото, че след пожар, възникнал на 30 юни 2014 г., жалбоподателките са изградили наново изгорелия изцяло покрив на лятната кухня, както и са президали една от стените на същата сграда. Установено е също така, че за извършването на това строителство не е издавано разрешение за строеж. При тези данни законосъобразно съдът е приел, че извършеното представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е незаконен. Строежът е пета категория - чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "в" от ЗУТ. По силата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ незаконните строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината. Предвид времето на извършване на строителството в случая не са налице и предпоставките за търпимост на строежа по § 16 от ПР на ЗУТ или по § 127 от ПЗР от ЗИДЗУТ, както обосновано е приел и административния съд. Неоснователни са възраженията в касационната жалба относно вида на извършения ремонт на сградата. Тези възражения са били предмет на разглеждане и пред инстанцията по същество, която обосновано е приела, че в случая се касае за извършването на основен ремонт, из което се изисква издаването на строително разрешение. Неоснователно касаторките се позовават на разпоредбата на чл. 151 от ЗУТ, като сочат, че подмяната на покривни материали е хипотеза, изрично предвидената в нормата, като за извършването й не се изисква издаването на разрешение за строеж. Това е така, но в случая не е извършено само подмяната на керемиди с ондолин, както се твърди в касационната жалба, а е извършено изцяло изграждането на нов покрив, както и повторното изграждане на една от стените на сградата. Тези дейности не могат да бъдат квалифицирани като текущ ремонт по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на ЗУТ, а представляват основен ремонт, определението за какъвто е дадено в § 5, т. 42 от ДР на ЗУТ и - предвид изричната разпоредба на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за извършването му се изисква издаването на разрешение за строеж. С оглед горното и при липсата на релевираните в касационната жалба отменителни основания, оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане касаторките ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,