Решение № 4632 от 15.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12006/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" чрез юрк. Йорданова срещу Решение 636 от 18.10.2023г. по адм. дело 283/2023г. по описа на Административен съд /АС/-Монтана, с което е отменен Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за период 2014-2020 за кампания 2019 и установяване на публично държавно вземане 01-6500/2373#4 от 15.11.2022г. на Заместник изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие гр.София. Посочени са касационните основания по чл. 209, т. 3, предложение 2 и 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с довод, че АУПДВ е мотивиран с писмо изх. 01-6500/2373 от 11.05.2021г. и писмо изх. 01-6500/2373#2 от 26.07.2022г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за откриване производство по издаване на акт за прекратяване на многогодишен ангажимент за кампания 2019. Твърди се, че посочените в акта разпоредби на чл. 15, ал. 3, т. 3, във връзка с чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Наредба 4 от 24.02.2015г. съответстват на описаните в акта фактически основания, както и че същото се касае и до разпоредбата на чл. 15, ал.4, т.1 от същата Наредба, поради което органът не е допуснал съществено нарушение на производствените правила, обусловило неправилно приложение на материалния закон. По тези съображения се обосновава искане за отмяна на решението в обжалваната част. Ответникът по касационната жалба, Ц. Борисов от [населено място], чрез адв. Иванова, оспорва основателността й в писмен отговор и в съдебно заседание и претендира сторените от дружеството разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред АС Монтана е бил Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за период 2014-2020 за кампания 2019 и установяване на публично държавно вземане 01-6500/2373#4 от 15.11.2022г. на Заместник изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие гр.София, с който на основание чл.27, ал.З, ал.5 и ал.7 от Закон за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОГЖ), както и чл.7, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 809/2014г. на Комисията от 17.07.2014г. за определяне на правилата за прилагане на Регламент (ЕС) 1306/2013 на ЕП и Съвета в резултат на извършени проверки на основание чл.46, ал.1 от Наредба 4/24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 (Наредба 4/24.02.2015г.) е прекратен по отношение на Ц. Борисов от [населено място] ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за период 2014-2020 за кампания 2019 и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление биологично растениевъдство за кампания 2015, 2016, 2017, 2018, във връзка с подадени от оспорващия заявление/я за подпомагане с УИН 12/080715/69253, УИН 12/040716/72863, УИН 12/010617/76757, УИН 12/150618/81886 и УИН в размер на 12547,93 лв на основание чл.15, ал.З, т.З и ал.4, т.1 от Наредба 4/24.02.2015г. Административен съд Монтана правилно е приел, че АУПДВ е издаден от материално компетентен орган Заместник изпълнителния директор на "Държавен фонд "Земеделие"- РА, на който административен орган на основание чл.20, т.2 и 3 и чл.20а, ал.1-5 във вр. с ал.6 от ЗПЗП, Изпълнителния директор на РА е делегирал със Заповед 03-РД/3088 от 22.08.2022г. (л.25,26 по делото) правомощия да издава административни актове по мярка 11 Биологично земеделие, с което едновременно да прекратява поет ангажимент и да предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по направлението. За да отмени процесния АУПДВ, първоинстанционният съд е изложил мотиви, че оспореният акт не е издаден в предвидената писмена форма, като не са спазени изискванията на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК по отношение на изискването за излагане на фактически основания за издаването му. Констатирано е, че в акта е посочено,че не са спазени изискванията на чл.ЗЗ, ал.1, т.2, т.З и т.5 от Наредба 4/24.02.2015г., без да конкретизира коя от конкретните хипотези административният орган счита за неспазена и при наличието на какви фактически установявания извежда тези нарушения. Приел, че липсва какъвто и да анализ на доказателствата по административната преписка, в това число и на представените от оспорващия, както и анализ към кои точно подлежащи на подпомагане земеделски имоти се установява несъответствието, което е дало основание на административния орган да прекрати ангажимента на оспорващият по мярка 11, респективно да установи размер на подлежащо на събиране публично държавно вземане. При тези и други подробни съображения, съдът е приел, че липсата на изразени мотиви в акта препятства ефективно упражняване правото на защита на адресата на акта и лишава съда от възможност за съдебен контрол за законосъобразност. Решението е правилно. Обосновани са изводите на съда, че процесният АУПДВ е издаден при липса на мотиви. По силата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК писменият административен акт се мотивира чрез излагане на фактическите и правни основания за неговото издаване. Правното основание за издаване на административен акт е правната норма, която предоставя правомощия на административния орган да предприеме определени действия или да вземе конкретно решение. Правилно административният съд е счел, че цитираните в АУПДВ като нарушени разпоредби чл.33, ал.1, т.2, т.З и т.5 от Наредба 4/24.02.2015г., без да конкретизира коя от конкретните хипотези административният орган счита за неспазена препятства ефективното упражняване правото на защита на адресата на акта и лишава съда от възможност за съдебен контрол за законосъобразност. Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че административният акт е мотивиран. Органът дължи посочване на правни и фактически основания за установяване на недължимо платена сума по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за период 2014-2020 г. Наличието им е гаранция за правото й на защита, но и обезпечава за възможността за извършване на съдебна проверка на оспорения АУПДВ. Действително, съгласно ТР 16 от 31.03.1975 г. на ВС, ОСГК мотивите на акта може да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване от помощни и подчинени на издателя на акта органи. Достатъчно е в този случай органът-издател на акта да е извършил позоваване на този предхождащ акта документ. В случая обаче, обратно на твърдението в касационната жалба, в АУПДВ е цитирано само писмо изх. 01-6500/2373#2 от 26.07.2022г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което жалбоподателят е уведомен, на основание чл. 26, ал. 1 от АПК ДФЗ открива производство и по издаване на АУПДВ, но в същото липсват каквито и да е конкретни фактически установявания по конкретния казус. Не е налице и другата хипотеза на мотивиране на акта в документ извън оспорения излагането на мотиви в допълнителен документ, когато с това се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране. Такива според цитираното ТР са случаите, когато мотивите са изложени в съобщението, с което се уведомяват страните за издаването или за отказа да бъде издаден исканият административен акт, както и когато мотивите са изложени в съпроводителното писмо, с което жалбата на страната се изпраща за разглеждане на по-горестоящия административен орган. Възможността за последващо мотивиране на акта касае единствено случаите на евентуалното му обжалване по административен ред, но не и тези на съдебното му оспорване. Касационната жалба съдържа пояснения и информация относно издаването на акта, но със съдържанието й не може да се преодолее липсата на мотиви в първоначалния административен акт, тъй като становището е представено по повод на постъпила в съда жалба срещу АУПДВ. Според разрешенията, дадени с ТР 16/30.03.1975 г. допълнително изложените мотиви следва да бъдат своевременно доведени до знанието на адресата, за да може той адекватно и пълноценно да организира и проведе защитата си срещу оспорения административен акт. Недопустимо е допълване на мотивите към акта или излагането на такива за първи път в документ, представен едва в хода на образуваното съдебно производство по жалба за незаконосъобразност на въпросния административен акт. Като е сторил това, издателят на акта, предмет на оспорване по адм. дело 283/2023г. по описа на Административен съд /АС/-Монтана е допуснал съществено нарушение на правилата за мотивиране на оспорения административен акт, което е самостоятелно основание за неговата отмяна. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното искане на ответника по касация следва да се присъди заплатеното на адв. Иванова възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 1 530 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,