Решение № 13328 от 22.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6705/2025 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от М. А. Р. с адрес в гр. Костандово, община Ракитово [улица], чрез процесуален представител, адвокат П. Гьоров, с посочен адрес за получаване на съобщения и книжа и електронен адрес, против Решение 1816 от 28.04.2025г. на Административен съд-гр. Пазарджик. С него се отхвърля жалбата му срещу Решение 1012-12-259#1/20.11.2023г., издадено от директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане 122-00-1023-6 от 09.10.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица. С разпореждането е задължен М. А. Р. да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода от 25.08. 2022г. до 11.01.2023г. в размер на 6526.74 лева-главница и 647.77 лева лихва, считано от получаване на сумата до датата на разпореждането. Поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно, немотивирано, необосновано и постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон, при неправилно приложение на материалния закон. От така изброените основания, касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК са необоснованост и противоречие с материалния закон, като другите изброени основания не съставляват касационни основания за отмяна. Поддържат се доводи, поддържани, пред първата инстанция като нарушения, съставляващи основания по чл. 146 АПК за отмяна на обжалвания административен акт, като наред с тях се поддържат доводи, относно добросъвестността при получаване на обезщетението, в смисъл, че заявлението е за отпускане на парично обезщетение съгласно правата му, а не за конкретен размер на обезщетение и неправилно се иска възстановяване на разлика до по голям отпуснат размер, който получил със увереността, че има право на такъв размер обезщетение. Ответникът, директорът на ТП на НОИ- Пазарджик, чрез процесуален представител взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на страните, обжалвания съдебен акт, обжалвания административен акт, доказателствата по делото изискванията на закона, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение и разпореждане. С тях се постановява възстановяване от М. А. Р. на недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица, първоначално отпуснато с Разпореждане 122-00-1023-3/19.10.2022г. по чл. 54а КСО от 25.08.2022г. до 24.02.2023г. в размер на 85.71 лв. дневно, отменено с Разпореждане 122-00-1023-5 от 02.10.2023г. на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, поради установяване на действителната причина за прекратяване на заетостта, напускане на служителя , а не първоначално установената изтичане на срока на договора . С разпореждане 122-00-1023-7 от 09.10.2023г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във вр. с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КС е отпуснато парично обезщетение на М. А. Р. за безработица, считано от 25.08.2022г. до 24.12.2022г. в размер на 18 лева дневно на основание получен удостоверителен документ от работодателя за причината за прекратяване на заетостта и постъпил структуриран документ U002 742773 от 18.09.2023г. от компетентната институция на Ирландия, поради което случая попада в хипотезата на чл. 54б, ал. 3 от КСО. След издаване на цитираните разпореждания е издадено Разпореждане 122-00-1023-6 от 09.10.2023г. с което се разпорежда М. А. Р. да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода от 25.08.2022г. до 11.01.2023г. в размер на 6526.74 лева, ведно с лихва 647.77 лева. Мотивите са, че в периода Р. е получил парично обезщетение в размер на 85.71 лева дневно, съгласно първоначално приетата причина за прекратяване на трудовата заетост изтичане на срока на договора . След получаване на удостоверителен документ от работодателя и от компетентната институция на Ирландия причината е напускане на служителя , което основание определя размер на парично обезщетение в размер на 18 лева дневно, поради което разликата между 18 лева дневно и 85.71 лева дневно за периода 25.08.2022г. до 11.01.2023г. е 6526.74 лева главница и 647.77 лихви до датата на издаване на разпореждането. Разпореждането е издадено на основание чл. 54ж, ал.. 3 във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО и е потвърдено с обжалваното решение на директора на ТП на НОИ-Пазарджик. Възраженията пред административния съд са, че е незаконосъобразно с искане за отмяната му. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна и като такава я е отхвърлил. Спорният въпрос е относно добросъвестността при получаване на паричното обезщетение. Съдът е установил основанието за възстановяване на сумата, което произтича от изплатени суми в по голям размер, съобразно установеното първоначално основание за прекратяване на заетостта изтичане на договора . Това основание е променено съгласно приложените по делото доказателства и обмен между компетентните институции на Ирландия и България, както и приложения договор, в който е записан срок по дълъг от датата на прекратяване, поради напускане на служителя. При безспорни факти относно периода на обезщетението, основанието, което определя размер на обезщетението е спорен въпросът относно добросъвестността при получаване на обезщетението в по големия размер на който жалбоподателят не е имал право. По този въпрос съдът е приел, че жалбоподателят е знаел какви са фактите по отношение на трудовата му заетост и прекратяването й с работодател в Ирландия, поради което поведението му при подаване на заявлението за получаване на обезщетението пред ТП на НОИ Пазарджик не сочи на извод, че е получил добросъвестно обезщетението в по високия размер. При установеното от фактическа и правна страна е изведен правен извод, че паричното обезщетение за безработица е недобросъвестно получено, което е основание за възстановяването му ведно с лихвите, както е приел и административния орган. Решението е правилно. Спорният въпрос е относно добросъвестността и няма определение в КСО и нормативните актове по прилагането му. Този въпрос има фактическа и правна страна, които налагат от една страна, установяване на отношението на лицето, получило паричното обезщетението към фактите и действията му и действията на административния орган и от друга, каква е правната квалификация на това поведение в употребения в КСО израз недобросъвестно . От фактическа страна е безспорно установено, че съгласно приложения договор с Ирландския работодател договорът е за определен срок, който изтича след напускането на жалбоподателя преди изтичане на срока. Този факт не е бил удостоверен правилно при отпускане на обезщетението, поради което то е било отпуснато в максимален размер. След отпускането му е бил установен надлежно и е безспорно, че основанието за прекратяване на трудовата заетост напускане на служителя обуславя минималния размер на обезщетението. Тези факти жалбоподателя твърди, че не могат да му се вменят в знание за последиците относно правото му на обезщетение и размера му, което е неоснователен довод. Знанието, или незнанието на разпоредбите на КСО относно правото на обезщетение и размера му според основанието за прекратяване на договорите за трудова заетост, както и относно Регламентите, които регулират тези отношения не са извинителна причина, която да го освободи от квалификацията добросъвестност при получаване на обезщетението. Поддържания довод, че при подаване на заявлението до ТП на НОИ Пазарджик за получаване на парично обезщетение за безработица е само упражняване на правото на обезщетение, но не и претенция за размера му също са неоснователни. При подаване на заявлението се декларира и причината за прекратяване на трудовата заетост, която не е декларирана от Р., което ако беше сторено, щеше да получи адекватния размер на обезщетението. Съдът е установил настойчивите усилия на Административния орган да установи действителното основание за прекратяване на договора с Ирландския работодател. Поради това, е налице и правната квалификация недобросъвестност при получаване на по - големия размер на паричното обезщетение, с ясно съзнание, че не се дължи в този размер. С оглед на изложеното по горе и при споделяне напълно на мотивите на съда към обжалваното решение, в които са обсъдени подробно останалите доводи на касатора, настоящата инстанция счита решението за правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева на основание чл. 143 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221 , ал. 2 АПК, Върховен административен съд, шесто отделение