Решение № 3233 от 27.3.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е образувано по касационна жалба от Д. Халид от [населено място], Община Алфатар, чрез пълномощник, против допълнително решение 239 от 21.04.2022 г. по адм. д. 222/2021 г. на Административен съд - Силистра, в частта, с която съдът е отхвърлил негово искане за присъждане на разноски по делото за предоставена безплатна правна помощ от адвокат В. Велев от Адвокатска колегия - Русе. Касаторът твърди, че на представляващия го в производството адвокат следва да бъде заплатено адвокатско възнаграждение, тъй като оспореният от него индивидуален административен акт е отменен от съда, искането е направено своевременно, адвокатът е надлежно упълномощен от страната и е посочил изрично основанието, на което е предоставена безплатната правна помощ. Иска отмяна на допълнителното решение като неправилно и присъждане на дължимите разноски. Ответникът директорът на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - Русе оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Производството пред Административен съд - Силистра е образувано по жалба на Д. Халид срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б"а" и т. 4, б"б", ал. 2, т.1 и 3 и ал. 7 от Закона за автомобилните превози. С решение 8 от 11.02.2022 г. съдът е отменил оспорения административен акт. Подадената от органа касационна жалба е оставена без разглеждане с определение 371/ 08.07.2022 г., което няма данни да е обжалвано. В мотивите на решението по делото съдът е посочил, че разноски на оспорващия не се дължат, тъй като няма представени доказателства за реализирането им, а претенцията е основателна само относно платената държавна такса за производството в размер на 10 лв. съдът не е формирал диспозитив относно претендираните разноски. С молба от 8.03.2022 г. жалбоподателят, чрез пълномощника си, е поискал да бъде допълнено постановеното решение, тъй като в диспозитива съдът е пропуснал да се произнесе по претенцията на страната за присъждане на разноските по делото, макар да е изложил мотиви в съдебния акт. В производство по чл. 176, ал. 2 АПК с обжалваното допълнително решение 239 от 21.04.2022 г. по адм. д. 222/2021 г. Административният съд - Силистра е допълнил постановеното по делото решение, като е осъдил административния орган - директора на РД "Автомобилна администрация" - Русе към ИА "Автомобилна администрация", да заплати на оспорващия разноски в размер на 10 лв., представляващи заплатена държавна такса за производството. Съдът е отхвърлил искането на адв. В. Велев като пълномощник на Д. Халид за присъждане на разноски за защита от адвокат по предоставена безплатна правна помощ по делото. Приел е, че искането е недоказано, тъй като по делото е представено само пълномощно, но не и договор за правна защита и съдействие, от който да е видно основанието на предоставената правната помощ. Допълнителното решение е неправилно. Жалбоподателят Д. Халид е представляван по делото от адвокат В. Велев от Адвокатска колегия - Русе съгласно приложено пълномощно за процесуално представителство. Оспореният административен акт е отменен от съда, т.е. на оспорващия се дължат направените по делото разноски на основание чл. 143, ал. 1 АПК. Съдът с допълнителното решение е присъдил разноски само в размера на платената държавна такса за производството и в тази част решението не се обжалва. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на представляващия страната адвокат за предоставена безвъзмездна правна помощ по делото. Съгласно чл. 38 ЗАдв. адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица в случаите, посочени в чл. 38, ал. 1 от с.з. Ако насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Размерът му не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал.2 от Закона за адвокатурата. Въпреки че адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. се дължи директно на адвоката и че не представлява разход на представляваната от него страна, по своя характер задължението за неговото заплащане от насрещната страна е задължение за заплащане на разноски по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК, които могат да бъдат предмет на искане за допълване или изменение на решението. Искането на адв. Велев е било допустимо и правилно съдът го е разгледал. Искането за разноски, включително и за адвокатско възнаграждение, е направено своевременно от страната пред първоинстанционния съд. Съдът е пропуснал да се произнесе по него с диспозитива на съдебния акт. Неправилно обаче е приел искането за неоснователно. Преценката дали да окаже безплатна правна помощ се извършва от самия адвокат и е в рамките на договорна свобода между адвоката и клиента. Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. и да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат. При осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер, не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв., като осъди другата страна да го заплати. Удостоверяването на обстоятелството, че адвокатската услуга е предоставена безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. - предоставена правна помощ на материално затруднено лице, е направено с молбата от 20.01.2022 г., докладвана в съдебното заседание по делото от същата дата. Тази молба съдържа изричните волеизявления на представителя и, чрез него, и на представлявания. В молбата се съдържа списък на разноските и искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната на жалбоподателя безплатна правна помощ по делото на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Предвид изложеното, на адвокат В. Велев се дължат разноски за предоставена безплатна правна помощ по делото. Размерът следва да бъде определен съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, поради което на адв. Велев следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. Тези разноски не се дължат от административния орган, както е постановил съдът в допълнителното си решение, в необжалваната му част, а се дължат от бюджета на органа, издал акта, съгласно чл. 143, ал. 1 АПК. В конкретния случай това е Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", в чиято структура са регионалните дирекции съгласно чл. 17 от Устройствения правилник на ИА "Автомобилна администрация". Воден от горното, Върховният административен съд