Решение № 12766 от 10.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6478/2011 г.

Решение № 12766 от 10.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6478/2011 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Съдебното производство по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба, подадена от Васил Христов, Емил Христов, Александър Иванов, Кристиян Христов, Васил Иванов, Адриан Иванов, Виолета Атанасова, Йоланта Иванова и Пиер Иванов, против решение от 28.01.2011 г. по адм. дело № 57/2006 г. на Софийския градски съд - АО, като неправилно поради нарушение на материалния закон относно определения начин на обезщетяване по ЗОСОИ. Решението се обжалва и от областния управител на област София като неправилно. Касационната жалба е бланкетна и не са изложени доводи за наличие на отменителни касационни основания. Върховният административен съд - III отделение, приема, че касационните жалби са допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но са неоснователни. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ, съдът е отменил заповед № РД-22-038 от 01.02.2001 г. на областния управител на област София, с която е отказано искането на наследниците на акционерите на АД "Мургаш" за обезщетение по ЗОСОИ относно отчуждения по ЗОЕГПНС недвижим имот, представляващ 13/90 ид. ч. от празно място от 1089 кв. м, находящ се в гр. София, ул. "Веслец" № 5, и произнасяйки се по съществото на административноправния спор, е признал право на обезщетение чрез компенсаторни записи. Съдът е изложил съображения, че отчужденият имот след одържавяването е застроен заедно с други имоти с девететажна административна сграда, която е предоставена за безвъзмездно ползване на Комитета по енергетика и на "Национална електрическа компания" АД като публична държавна собственост, обуславящо и начина на обезщетяване. Решението е правилно. По делото не се спори, видно и от писменото заключение на изслушаната от съда строително-техническа експертиза, че наследственият имот след одържавяването му по ЗОЕГПНС е групиран с други имоти и е застроен с административна сграда, попадаща върху част от имота, а останалата - за тротоарна площ пред нея, като имотът е актуван за публична държавна собственост с АДС № 13998 от 17.07.1989 г. и Решение № 198 на Министерския съвет от 01.06.1992 г. При така установения факт единственият допустим от разпоредбата на чл. 2, ал. 4 ЗОСОИ способ за обезщетяване е с компенсаторни записи, както законосъобразно е прието. Съгласно посочената правна норма собствениците имат право да изберат начина на обезщетяване с изключение на случаите, когато земята е станала публична собственост на държавата или общините до 25 февруари 1992 г. Следователно законът изключва в тази хипотеза искания от жалбоподателите способ на обезщетение чрез съсобственост. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,