Решение № 10239 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3093/2018 г.

Решение № 10239 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3093/2018 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Председателя на Комисията за защита на потребителите срещу решение № 80/12.01.2018 г. на Административен съд Русе по адм. д. № 455/2017 г. Въвежда касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че при оценяване на доказателствата по делото, съдът не е съобразил естеството, законовата цел и съдържанието на оспорената заповед. Съдът правилно е приел, че прилаганата практика е нелоялна, но не е съобразил, че с приложената мярка не се цели единствено преустановяването на използваната нелоялна търговска практика, но и осуетяването на бъдещото й прилагане. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на "Вароша 2007" ООД срещу заповед № 701/15.08.2017 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба, "Вароша 2007" ООД, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на същата. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд, намира същата за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на "Вароша 2007" ООД срещу заповед № 701/15.08.2017 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите. Със същата, на дружеството се забранява да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ ЗЗП, като предоставя на интернет сайт http: //www. varosha2003. com/ и на фасадата на обекта невярна информация относно вида на туристическия обект, като посочва, че е "хотел", а всъщност притежава удостоверение за утвърдена категория за обект "семеен хотел". За да отмени оспорената заповед, съдът е обосновал, че тя е издадена от компетентен орган, във валидна писмена форма и спазване на процедурата по издаването й, като действително е налице твърдяната нелоялна заблуждаваща търговска практика, но по делото не е доказано, че към дата на постановяване на административния акт същата все още се е прилагала. Предвид преустановеното прилагане на практика, съдът е приел, че административният акт е без предмет, тъй като няма продължаващо правонарушение, което да бъде прекратено. Решението е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон: По делото не е спорно, че прилаганата търговска практика е заблуждаваща, тъй като на интернет сайт http: //www. varosha2003. com/ и на фасадата на обекта търговецът е посочил невярна информация относно вида на туристическия обект, а имено, че е "хотел", а всъщност притежава удостоверение за утвърдена категория за обект "семеен хотел". Фактическият състав на общата забрана за нелоялна търговска практика по чл. 68г, ал. 1 ЗЗП е същата да противоречи на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност и да променя или да е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Съобразно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП нелоялни са и заблуждаващите търговски практики по чл. 68д - 68к. В конкретния случай, органът е констатирал нелоялна заблуждаваща търговска практика в хипотезата на чл. 68д, ал. 1, пр. 1 ЗЗП. Съгласно визираната в акта хипотеза, търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което средния потребител не би взел без използването на същата. От представените по делото доказателства е видно, че търговецът е поставил на фасадата на обекта рекламен надпис "хотел Вароша", информацията за вида на туристическия обект се съдържа и на интернет страницата на дружеството. В случая не е спорно, че в действителност обектът притежава удостоверение за утвърдена категория - "семеен хотел". По този начин средният потребител е въведен в заблуждение относно вида на обекта и това би могло да повлияе при вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел, ако не е приложена описаната нелоялна търговска практика. С оглед изложеното правилни са изводите на съда, че е изпълнен съставът на нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, пр. 1 ЗЗП. Неправилно обаче съдебният състав е приел, че процесната мярка е без предмет, поради преустановяването й, както и че същата не притежава превантивно действие. Изводът на първоинстанционния съд, че органът е следвало да докаже продължавано правонарушение и към датата на издаване на заповедта за прилагане на ПАМ, противоречи на съдържанието на нарушението и целта на закона. Нарушението е констатирано към датата на проверката. Констатирането на същото е достатъчно основание за издаване на заповедта от председателя на КЗП. Преустановяването на практиката не заличава извършеното нарушение. Относно превантивния характер на мярката: С нея се забранява на "Вароша 2007" ООД да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика. Целта е да се осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като тази мярка не съставлява вид административно наказание (Арг.: чл. 12 и чл. 13 ЗАНН). Чрез административния акт се констатира нарушение на ЗЗП, представляващо нелоялна заблуждаваща търговска практика, като председателят на КЗП има компетентност чрез налагане на ПАМ да забрани извършването на такава практика. Забраната да не се извършва такава, въведена със законова норма, е нарушена от лицето, спрямо което мярката се прилага, като това нарушение представлява и фактическото основание за прилагането й. ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда. ПАМ е средство за обезпечаване осъществяването на различни правоотношения, възникващи в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, ПАМ се прилага чрез забрана да се използва нелоялната заблуждаваща търговска практика за в бъдеще. Процесната ПАМ има двояка функция – както да преустанови извършването на конкретна нелоялна практика, така и да предотврати за в бъдеще прилагането на същата. Т. е. наложената ПАМ има както преустановителна, така и превантивна функция. Записаното в заповедта "да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика" следва да се разбира в смисъл дружеството да се въздържа изобщо занапред от прилагането на тази практика по установения от контролния орган начин. Необосновано е възприетото от административния съд, че административният акт е без предмет, тъй като няма продължаващо правонарушение, което да бъде прекратено. В разпоредителната част на заповедта ясно е формулирана волята на органа, а именно дружеството да не прилага описаната нелоялна заблуждаваща търговска практика. Актът съдържа фактическите основания за налагане на ПАМ, като с цел ограничаване на евентуално противоправно поведение, мярката се прилага чрез забрана да се продължава осъществяването й за в бъдеще. Придавайки й по този начин превантивен ефект, с цел защита на потребителите органът поставя обща забрана за продължаване на описаното противоправно поведение, мотивите за което се съдържат в административния акт. Предвид гореизложеното, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд приема, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Като е отменил обжалваната заповед, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго по съществото на спора, с което жалбата на "Вароша 2007" ООД срещу заповед № 701/15.08.2017 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на спора, претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, в полза на касатора се дължат съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева, от които по 150 (сто и петдесет) лева за всяка инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение