Решение № 16131 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8191/2012 г.

Решение № 16131 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8191/2012 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Екоел Холидей" ЕООД, подадена чрез адв. Даниел Асенов от САК против решение № 47 от 12.04.2011 г. по адм. дело № 31/2012 г. на Административен съд - Перник в частта, с която жалбата му против решение № 23 по протокол № 4 от 23.12.2011 г. на Общински съвет - Радомир по т. 2 и т. 3 от решението е отхвърлена, както и в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на община Радомир сумата от 1000 лева- разноски по делото. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно съдът е допуснал встъпване на кмета на община Радомир в производството като заинтересована страна на страната на административния орган. Моли се отмяна на съдебното решение в обжалваните части, както и отмяна на обжалвания административен акт. Претендират се разноски за двете инстанции. Ответната по жалбата страна- Общински съвет- гр. Радомир не взема становище по жалбата. Ответникът - кметът на община Радомир също не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че съдебното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. При служебно извършена проверка за допустимост на решението, съдът констатира, че обжалваното решение е недопустимо по отношение на кмета на община Радомир. Първоинстанционният съд в нарушение на разпоредбите на чл. 182, ал. 2 и ал. 3 АПК във вр. с чл. 147, ал. 1 АПК е конституирал като заинтересована страна в съдебното производство кмета на община Радомир. За кмета на община Радомир не е налице правен интерес от оспорване на акта, нито обжалваният акт е благоприятен за него. От друга страна в производството по обжалване на общ административен акт страни могат да бъдат само органът, издател на акта, гражданите и организациите, чиито права са засегнати или застрашени от акта или за които актът е благоприятен. Кметът на общината не попада сред лицата, визиране в разпоредбата на чл. 182, ал. 2 и ал. 3 АПК, които могат да встъпят като страни в производството по обжалване на общия административен акт, издаден от Общинския съвет. Ето защо по отношение на него обжалванато решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Обжалванато решение следва да се обезсили и в частта, с която касаторът е осъден да заплати на Община Радомир сумата от 1000 лева- направени разноски във връзка с участието на кмета на община Радомир в съдебното производство. В останалата обжалвана част решението е допустимо, но неправилно. За да отхвърли жалбата на "Екоел Холидейс" ЕООД срещу решение № 23 по протокол № 4 от 23.12.2011 г. на Общински съвет Радомир в частта по т. II и т. III, съдът е приел, че обжалванато решение в тази част е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при правилно прилагане на материалния закон и спазване на процесуалните правила, като е съобразен с целта на закона. Според съда обжалванато решение е мотивирано, в случая не е нарушена разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, тъй като определянето на размера на ТБО въз основа на данъчната оценка е по-справедливо и представлява един обективен критерий приложим справедливо за всеки недвижим имот. Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Оспореното пред първоинстанционният съд решение на общинския съвет представлява общ административен акт, поради което за неговото приемане са приложими правилата на раздел II "Общи административни актове" от глава пета на АПК, озаглавена "Издаване на административни актове", в дял втори от АПК -"Производства пред административни органи". Определянето и администрирането на местните такси и в частност на таксата за битови отпадъци е предоставено на общинския съвет, като съгласно чл. 9 ЗМДТ общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, а съгласно чл. 66, ал. 1 ЗМДТ таксата за битови отпадъци се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща разходите посочени в чл. 66, ал. 1, т. 1 - 4 ЗМДТ. В чл. 67, ал. 1 ЗМДТ е предвидено, че размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци, а според ал. 2, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. От съдържанието на цитираните текстове на чл. 67, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ недвусмислено се налага извода, че е установена поредност при прилагането на допустимите способи за определяне на размера на таксата битови отпадъци. Първият способ, който е регламентирал в ал. 1, е определяне на размера според количеството на битовите отпадъци и само при невъзможност за прилагането му, следва да намери приложение ал. 2, според която размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа определена от общинския съвет. В законов текст е регламентирана задължителна поредност в прилагането на тези способи, тъй като в ал. 2 ясно е посочено, че се прилага, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1. Способите по ал. 1 и ал. 2 за определяне размера на таксата за битови отпадъци не се прилагат алтернативно, а се прилагат при условията на евентуалност - в посочената в закона последователност. На общинския съвет не е предоставена възможност за преценка кой от способите за определяне на размера на таксата да приложи /този по ал. 1 или някой от предвидените по ал. 2/ при регламентиране на реда за определяне на таксата и затова общинският съвет в случая не действа при условията на оперативна самостоятелност. Следва да се отбележи, че двата способа по ал. 2 - на ползвател или върху основа, определена от общинския съвет, са предвидени в условията на алтернативност по между си, но до тяхното прилагане може да се стигне само при невъзможност за прилагане на способа по ал. 1. След като в закона е регламентирано, че размерът на таксата за битови отпадъци може да се определи по реда на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, само когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, то е необходимо при приемането на решението по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ да бъде обосновано наличието на основания за прилагане на реда по чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, т. е. да се обоснове невъзможността да се приложи реда по чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. В конкретния случай не са изложени мотиви относно невъзможността да се приложи първия способ, регламентиран н чл. 67, ал. 1 ЗМДТ при приемането на самото решение, а такива липсват и в предложението на вносителя - докладната записка на кмета на общината от 22.11.2011 г. Посочената цел - по-голямата справедливост при определяне и заплащане на таксата за битови отпадъци, не обуславя извод за невъзможност за прилагане на първия посочен в закона способ. Същевременно липсват други доказателства в административната преписка, които да обосновават прилагането на единия от способите по чл. 67, ал. 2 ЗМДТ - върху основа, определена от общинския съвет, и по-конкретно пропорционално върху данъчната основа на имота. В документите, съставени в процедурата по приемане на решението не е коментиран въпроса относно способа на определяне на основата за изчисляване на таксата за битови отпадъци. Няма също така доказателства, че преди приемането на решението, респективно - преди изготвянето на проекта, е правено проучване за възможността за определяне на таксата според количеството на битовите отпадъци. Този въпрос е съществен, тъй като само при невъзможност за определянето й по този способ е допустимо регламентирането на изчисляването на таксата по способа по ал. 2 /по точно по някой от допустимите способи по ал. 2, доколкото те са два/. Предвид направения анализ на приложимите правни норми се налага извода, че общинският съвет е длъжен да изложи нарочни мотиви защо не прилага основния способ за определяне на таксата за битови отпадъци, така както е регламентиран в чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, а вместо това прилага един от способите, които са регламентирани като допустими за прилагане само когато е невъзможно да се определи количеството на отпадъците. Подобна нарочна обосновка на акта не би била необходима, ако законът предоставяше на общинския съвет възможност за свободен избор в прилагания способ за определяне на таксата, т. е. ако общинският съвет имаше възможност по закон да създаде правна регламентация при условията на преценка по целесъобразност. Случаят обаче не е такъв - общинският съвет, който приема решението по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ е обвързан от законовите разпоредби на същия закон относно рамките, в които може да регламентира съответните обществени отношения. Затова в случая не става въпрос за общото изискване за мотивиране на административните актове, а за необходимост от обосноваване на приложението на евентуално приложим способ за регламентиране, вместо способа, посочен като първи по реда на прилагане. Налага се извода, че при приемане на решението не е изследвана обективната възможност за определяне на таксата според количеството битови отпадъци, както и че такава невъзможност не е обоснована при приемането на решението. При регламентирането на способа на определяне на размера на таксата за битови отпадъци следва несъмнено да се държи сметка за принципите по чл. 8 ЗМДТ и в частност - принципа по т. 3 за постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси. Този принцип има същата значимост като принципа по т. 1 - за възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугите, и не следва да бъде пренебрегван за сметка на другия. Регламентирането на начина за изчисляване на размера на таксата за битови отпадъци пропорционално на данъчната оценка на недвижимия имот на практика превръща таксата за битови отпадъци в имотен налог, което противоречи на същността на таксата като възнаграждение за реално предоставена услуга. В същия смисъл е и практиката на ВАС / виж Решение № 10615/19.07.2012 г. по адм. дело № 2862/2012 г. по описа на ВАС, шесто отделение; Решение № 14602/21.11.2012 г. по адм. дело № 8705/2012 г. на ВАС, седмо отделение; Решение № 15226/30.11.2012 г. по адм. дело № 4751/2012 г. на ВАС, седмо отделение/. При това положение като е преценил обжалванато решение за законосъобразно и е отхвърлил жалбата срещу него, Административен съд - гр. Перник е постановил своя съдебен акт в нарушение на материалния закон. С оглед изложеното обжалваното решение като неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, следва да се отмени и вместо него да се постанови друго - по съществото на спора, с което да се отмени оспорения административен акт като незаконосъобразен. При този изход на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на разноски и за двете инстанции. Доколкото в първата инстанция жалбата му и била частично допустима и определението, с което жалбата му срещу решение № 23, по протокол № 4/23.12.2011 г. на ОБС Перник, в частта по т. I и т. IV е оставена без разглеждане, е влязло в сила, то на касатора следва да се присъдят за първата инстанция направените разноски в размер на 525 лева/ в половин размер/, а за настоящата инстанция - в пълен размер - 1025 лева или общо съдебни разноски в размер на 1550 лева за двете инстанции. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение