Решение № 7304 от 16.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14885/2018 г.

Решение № 7304 от 16.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14885/2018 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Ю. Камбуров от [населено място] против решение № 412 от 16.10.2018 г., постановено по адм. д. № 199/2018 г. по описа на Административен съд – Смолян. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението, на оспорения административен акт и присъждане на разноски. Ответникът - Директорът на Териториално поделение на НОИ гр. Смолян, в отговор от 19.03.2019 г., чрез юрисконсулт Чапкънова-Петкова, моли решението да бъде оставено в сила и претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, е неоснователна. С решение № 412 от 16.10.2018 г., постановено по адм. д. № 199/2018 г., Административен съд – Смолян е отхвърлил жалбата на Ю. Камбуров от [населено място] срещу решение № 1012-20-73#1 от 29.06.2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Смолян, с което е потвърдено разпореждане № 203-00-36-4 от 11.05.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при Териториално поделение на НОИ гр. Смолян. След преценка на доказателствата настоящият касационен състав приема следното: От административната преписка, съдържаща се по първоинстанционното дело се установява, че с писмо вх. № 4008-20-16 от 24.04.2018 г. на Главна дирекция "Национална полиция" при МВР, Директорът на Териториално поделение на НОИ гр. Смолян е бил уведомен за извършваната проверка по преписка с вх. № 328600-20312/2018 г. по подадена информация от ЦУ на НОИ във връзка със завишения брой на изплащани парични обезщетения за безработица, отпускани при прилагане на правилата на Регламент (ЕО) 883/2004 г. В писмото се съдържат данни за лица, живущи на територията на Област Смолян, пътували в обособени групи с един и същи транспорт с вероятна дестинация Кралство Испания, като в повечето случаи пътуванията са осъществявани в рамките на три дни. Камбуров не фигурира в списъка на тези лица. Но това е обяснимо, тъй като с писмо вх. № 1029-20-723#1 от 25.06.2018 г. на Областна дирекция на МВР - Смолян, Директорът на Териториално поделение на НОИ гр. Смолян е бил уведомен за извършената по негово искане справка в "Български документи за самоличност", при която за Камбуров не са установени регистрирани задгранични пътувания в периода от 9.01.2018 г. до 23.01.2018 г. В преносим документ U1, компетентната институция в Испания е удостоверила период на осигурена заетост по законодателството на цитираната държава именно за периода от 9.01.2018 г. до 23.01.2018 г. Представените бордни карти за осъществени полети до Испания и до България, съответно на 6.12.2017 г. и на 8.12.2017 г., не са относими към този период. Освен това жалбоподателят по първоинстанционното дело иска да черпи права от Регламент (ЕО) 883/2004 г., твърдейки че е командирован в работен център на испанската фирма SERV. AGRICOLAS LYUBO, SLU в гр. Неделино, България, съгласно фирмена комуникация за колективен трансфер на работници (лист ЗЗ и 34), с която фирма трудовите му правоотношения са били прекратени, считано от 24.01.2018 г. Но от писмо изх. № 18073567 от 3.07.2018 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" се установява, че от цитираната испанска фирма не са постъпвали заявления за командироване на 50 български граждани на територията на Република България, за извършване на дейности като временни работници по реда на чл. 12, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. Във връзка с породените съмнения за закононарушения в областта на командироването и социалното осигуряване, в това число злоупотреби с осигурителните системи на двете държави и в качеството си на "бюро за връзка" по чл. 4 от Директива 96/71/ЕО и "компетентен орган" по чл. 3 на Директива 2014/67/ЕС е отправено запитване чрез Информационната система на вътрешния пазар до Инспекцията по труда и социалната сигурност на Кралство Испания – заявка № 44764 с изх. № 18072210 от 28.06.2018 г. При това положение не се доказва Камбуров да е осъществявал трудова дейност в Испания през процесния период, а от испанската фирма не са постъпвали заявления за командироване на български граждани на територията на Република България за извършване на дейности като временни работници. На основание чл. 121а, ал. 8 КТ и чл. 58, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е издадена Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, приета с ПМС № 382 от 29.12.2016 г., обн. ДВ. бр. 2 от 6.01.2017 г. Глава трета от посочения подзаконов нормативен акт регламентира командироване и изпращане на работници и служители от държавите–членки на Европейския съюз в рамките на предоставяне на услуги. В цитираната глава се съдържа и нормата на чл. 12, ал. 1, съгласно която работодателят или предприятието, което осигурява временна работа от държава-членка или от трета държава, или определено от него лице подава в Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" заявление съгласно приложение № 2, което съдържа данни за: работодателя; командирования или изпратения работник или служител; продължителността, началото и края на командироването или изпращането; адреса или адресите на работното място; местното лице, приемащо на работа командирования или изпратения работник или служител; предоставяните услуги, които обуславят командироването или изпращането; лицето, определено за осъществяване на връзка с компетентните органи в Република България и за изпращане и получаване на документи. Втората алинея на същия текст предвижда заявлението по ал. 1 да се подаде най-късно до започване на предоставянето на услугите. Следователно командироване и изпращане на работници и служители на държавите-членки на Европейския съюз за предоставяне на услуги в Република България може да се осъществява само при спазване на посочения режим. Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, "действително командироване в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България" е налице, когато гражданин на държава-членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария или на трета държава извършва в рамките на определен период работа на територията на Република България, определена в трудовия договор с работодател, чието седалище и дейност, различна от чисто вътрешноуправленска и/или административна дейност, са на територията на друга държава. В случая, предвид липсата на заявяване от страна на SERV. AGRICOLAS LYUBO, SLU, не се установява извършването на работа на територията на Република България, обстоятелство, което Испанската компетентна институция не би могла да знае. В тази връзка възникват съмнения, че през процесния период, жалбоподателят по първоинстанционното дело е осъществявал "дейност като заето лице" по смисъла на чл. 1, б. a) от Регламент (EО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване в цитираната чужда държава, респ. като командирован от испанската фирма в България, която трудова дейност е предпоставка той да бъде "осигурено лице" по чл. 1, б. в) от Регламента. Разпоредбата на чл. 54, ал. 4 КСО, в приложимата му към момента на издаване на решението на Директора на ТП на НОИ - Смолян и на ръководителя на осигуряването за безработица дава право на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 да спира с разпореждане производството по отпускането или изплащането на обезщетението за безработица, когато има данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението и/или е необходимо изясняване на осигурителен стаж. Предвид събраните в хода на административното производство включително и в съдебната му фаза доказателства, несъмнено в случая са налице данни по смисъла на чл. 54, ал. 4 КСО и правилно производството по отпускането на обезщетение за безработица на Камбуров е било спряно. Съгласно член 61, § 1 от Регламент EО № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета, компетентната институция на държава-членка, чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения в зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. Въпреки това, когато приложимото законодателство поставя правото на обезщетения в зависимост от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на друга държава-членка, такива периоди не се зачитат, освен ако такива периоди биха били зачетени като осигурителни периоди, ако са били завършени в съответствие с приложимото законодателство. Последният текст сочи, че правото на обезщетения за безработица е поставено в зависимост от спазване на приложимото законодателство. С оспореното решение на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Смолян и потвърденото с него разпореждане, правото на лицето на исканото обезщетение не е отречено, поради което с тях не се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която административните актове са издадени, а именно законосъобразно изплащане на обезщетението за безработица. В тази връзка е спазен принципът за пропорционалност, който е основополагащ за правото на Европейския съюз. С актовете на националната институция не се нарушават права по свободното движение на хора в рамките на ЕС, нито прогласеният в член 4, § 3 ДЕС принцип на лоялно сътрудничество, предвид отправено запитване до Инспекцията по труда и социалната сигурност на Кралство Испания, както изисканите чрез ЦУ на НОИ Дирекция "Европейски регламенти и международни договори" допълнителни данни от компетентната Испанска институция. И българската и испанската компетентни институции са отговорни за организирането и законосъобразното разходване на средства за парични обезщетения за безработица от фондовете си. Стигайки до аналогични фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по изложените в тези мотиви съображения се оставя в сила. Предвид изхода по спора разноски в полза на касатора не са дължими. Административният орган е защитаван от юрисконсулт пред настоящата съдебна инстанция, поради което в полза на Териториално поделение на НОИ гр. Смолян следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,