Решение № 5942 от 30.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2347/2014 г.

Решение № 5942 от 30.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2347/2014 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по два броя касационни жалби, подадени от Иванка Михова Димова, от гр. София, против: 1/ Допълнително решение № 4/11.01.2013 г. и Допълнително решение № 127/6.12.2013 г., и двете постановени по адм. дело № 281/2007 г. на Административен съд - Ловеч, с искане за отмяната им като неправилни, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът: Изпълнителният директор на АГКК - София, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът: кмета на община - Априлци, редовно призован, не се явява. От същия, чрез пълномощника му - адв. Пенев, е постъпило становище по касационната жалба срещу допълнително Решение № 4/11.01.2013 г., с което оспорва същата, като неоснователна. Ответниците: Виолета Христова Керешка, Йорданка Петкова Делова, Елена Христова Кацарска и Драгомир Христов Иванов, редовно призовани, не се явяват и не изразяват становища. Ответникът: Никола Иванов Дупчев, чрез пълномощниците му - адв. Николов и адв. Пейчев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба срещу допълнителното решение № 127/6.12.2013 г. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба срещу допълнително решение № 127/6.12.2013 г. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество, са неоснователни. С Допълнително решение № 4/11.01.2013 г. Административен съд - Ловеч е отхвърлил жалбата на Иванка Михова Димова, против Заповед № РД-18-49/31.08.2007 г. на ИД на АГКК - София, с която е одобрена КККР за землището на гр. Априлци, област - Ловеч, в частта й относно поземлен имот с идентификатор 52218.661.34 /съкратено имот 661.34/, като неоснователна. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорващата не се легитимира като собственик на този имот, поради което и няма правно основание да иска вписването й в кадастралния регистър като такъв собственик. Установил е още, че този имот не съвпада и е напълно различен като местонахождение с имота по представените от Димова документи за собственост - Решение № 99/25.02.2006 г. на ОСЗГ - Априлци и Скица № Ф00906/15.05.2006 г. за имот № 279041 по КВС, поради което и искането й за нанасянето му с тези граници и площ е също неоснователно. Според съда, поземлен имот 661.34, отразен в КККР като земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ на името на община - Априлци, е заснет правилно, в съотвествие с изискванията на чл. 41 и чл. 43 от ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР. С Допълнително решение № 127/6.12.2013 г. Административен съд - Ловеч е отхвърлил жалбата на Иванка Михова Димова, против Заповед № РД-18-49/31.08.2007 г. на ИД на АГКК - София, с която е одобрена КККР за землището на гр. Априлци, област - Ловеч, в частта й относно поземлени имоти 52218.641.46 и 52218.641.47, върху които попада имот № 279041 по КВС на гр. Априлци, посочен в Скица № Ф00906/15.05.2006 г., като неоснователна. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че оспорващата не установява по безспорен начин наличието на собственост върху имот № 279041 по КВС на гр. Априлци, за който твърди, че не е нанесен в одобрената КККР, а от друга страна, относно същия е налице спор за материално право, доколкото попада върху други имоти - 641.46 и 641.47, записани в КР като собственост на други лица, който спор е извън обхвата на производството по чл. 49, ал. 1 от ЗКИР. Решенията са правилни. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Заповед № РД-18-49/31.08.2007 г. на ИД на АГКК - София, с която е одобрена КККР за землището на гр. Априлци, област - Ловеч, издадена на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР, в частта й относно площта, границите и записванията в регистъра на поземлен имот с идентификатор 661.34 и неотразяване в границите на същия на поземлен имот № 279041 от КВС за землището на гр. Априлци, за който оспорващата Иванка Димова представя документи за собственост - т. 2 от Решение № 99/25.02.2006 г. на ОСЗГ - гр. Априлци, Скица № Ф00906/15.05.2006 г. и удостоверение за наследници на Михо Иванов Христов. От данните по делото и заключението на СТЕ на в. л. инж. Присадашки, е установено, че между имота по т. 2 от Решение № 99/2006 г. на ОСЗГ - Априлци и скицата към него и ПИ 661.34 няма идентичност, т.е. че това са напълно различни имоти, с различно местонахождение. За поземлен имот 661.34 оспорващата Димова не е ангажирала никакви писмени доказателства, легитимиращи я като собственик. При тези данни правилни са изводите на съда, че оспорената заповед, в частта й относно този имот е законосъобразен административен акт. Касационният жалбоподател не е доказал пред първоинстанционния съд, а и пред настоящия, че притежава вещни права върху имот 661.34 или върху друг имот, попадащ в обхвата му, който неправилно не е заснет като отделен на нейно име, поради което и жалбата й в тази част правилно е отхвърлена, като неоснователна. Като валидно, допустимо и правилно, допълнително решение № 4/11.01.2013 г. следва да се остави в сила. Правилни са изводите на съда и по отношение на другия, претендиран от касатора имот № 279041 от КВС на гр. Априлци. По отношение на този имот по делото е установено, че в одобрената КККР липсва нанасяне и отразяване като самостоятелен такъв. Площта му, съгласно цветната скица към заключението на СТЕ, на стр. 196, попада в други имоти от КККР, с идентификатори 641.46 - на н-ци на Петър Христов Пенов, чийто наследник е ответникът Дупчев и 641.47 - земя по чл. 19 ЗСПЗЗ, на община - Априлци. Същевременно са налице данни, че представеното решение № 99/2006 г. на ОСЗГ - гр. Априлци за възстановяване правото на собственост на н-ци на Михо И. Христов върху имот 279041 по КВС, не е окончателно, по смисъла на чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ, а е на проектно ниво. При тези данни изводите на съда за неоснователност на жалбата и спрямо този имот, са законосъобразни. От една страна касаторът не е установил по категоричен начин, че притежава годен титул за собственост върху този имот, а от друга са налице данни за наличие на спор за материално право между него и вписаните в КР лица, като собственици на поземлени имоти 641.46 и 641.47, върху които попада площта на спорния имот 279041. В производството по чл. 49, ал. 1 от ЗКИР, каквото е процесното органът и съда не разрешават такива спорове - чл. 43, ал. 3 ЗКИР. Поради това, дори и да притежаваше съответния титул за собственост върху този имот, наличието на спор за материално право върху него, прави жалбата на касатора неоснователна. Като е направил идентични изводи, обжалваното допълнително решение № 127/6.12.2013 г. на съда се явява правилно и като такова следва да се остави в сила. За касатора са налице други способи за защита спрямо одобрената КККР, които може да реализира. С възражението на ответника Дупчев е направено искане за присъждане на разноските пред касационната инстанция, но поради непредставяне на доказателства за направа на такива, касационният съд не дължи присъждането им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение