Решение № 1030 от 25.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 138/2016 г.

Решение № 1030 от 25.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 138/2016 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Е. А. О., гражданин на Азербайджан, чрез процесуалния му представител адв. Писова против решение № 6656/02.11.2015 г., постановено по адм. дело № 5175/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град. Ч. процесуалния си представител, касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни отменително основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и решението на заместник председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ). Представя писмени доказателства и моли за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - заместник председателят на Държавна агенция за бежанците, редовно призован, се представлява от юрк. Славова, която изразява становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Прави възражение за искането за присъждане на разноски, като счита, че такива не се дължат на основание чл. 92 от ЗУБ. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - С.-град в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлил жалбата на А. Е. А. О., гражданин на Азербайджан, срещу решение № 3386/12.05.2015 г. на заместник председателя на Държавна агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 9 от ЗУБ на същия е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел, че решението на -заместник председателя на ДАБ е правилно, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. За да отхвърли жалбата на чужденеца срещу решението на органа на ДАБ, съдът се е мотивирал с бежанската история на чужденеца при проведените задължителни няколко интервюта относно причините за нежеланието му да се завърне в родината си и обстоятелствата, изложени от него за наличието на реална опасност за живота му. Съдът се е позовал на изнесените от О. факти в бежанската му история, при направените с него интервюта от ДАБ, от които не може да се обоснове извода за някакъв вид преследване в държавата му по произход. Съдът е приел, че касаторът не предоставя доказателства, от които да се направи извод, че му е оказвано психическо или физическо насилие, че е бил дискриминиран или преследван. Установил е също, че О. е напуснал страната си на произход легално, заедно със семейството си, след като е бил освободен от затвора за криминално деяние през 2012 г., въз основа на което е направил извод, че официалните власти в Азербайджан са нямали отношение към него. Съдът, давайки подробен анализ с оглед теорията и съдебната практика на понятието "преследване", възможните форми на това преследване и основанията за такова, е развил съображения за това, че спрямо О. не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - по отношение на същия не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания да му бъде предоставен статут на бежанец. Административният съд подробно е разгледал и законовите основания за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, като изхождайки отново от бежанската история и актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Азербайджан към датата на постановяване на административния акт, е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на О. на хуманитарен статут - липсват данни чужденецът да е изложен на реална опасност от тежки посегателства в трите й проявни форми по чл. 9, ал. 1, т. 1-3 от ЗУБ. Оспореното решение е правилно. Съдът е анализирал подробно събраните по делото доказателства и е приложил правилно материалния закон. Изведените правни изводи са обосновани и законосъобразни, поради което напълно се споделят от настоящата инстанция. Правилно АССГ, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ- изнесените от О. факти не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на касационния жалбоподател за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователни в тази връзка са оплакванията на касатора, развити от него в касационната жалба и от процесуалния му представител за това, че ситуацията по отношение системното нарушаване на човешките права в Азербайджан, създава реална заплаха за личната му сигурност и свобода при връщането му обратно в страната по произход. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последната официална справка с вх. № 01-621/19.01.2015 г. на Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" при ДАБ и е мотивирал решението си именно с нюансите на установеното в нея актуално положение в Азербайджан на фона на това, описано в предходните официални справки. На база тези данни съдът обосновано е заключил, че в Азербайджан към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието същият да представи доказателство, че тя представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Очевидно от представените по делото доказателства е, че касаторът не е бил принуден да напусне Азербайджан, поради реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Цялостната оценка на ситуацията в страната въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Според нормите на международното право Азербайджан не е нито окупирана държава, нито е страна, в която продължава действието на чуждестранно нахлуване, в които два случая би могло да е налице преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951 г. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в Азербайджан, от където идва О., сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007 г. на СЕС по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Правилни са изводите на АССГ за това, че административният орган е постановил решението си в съответствие с материалния закон, базирайки се на обстановката в страната на произход на чужденеца, която не разкрива такава висока степен на обществена опасност, че да наруши принципа non refoulment - забрана за връщане по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ и чл. 33, ал. 1 от Женевската конвенция от 1951 г. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - С.-град, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,