Решение № 7339 от 3.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4519/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), чрез процесуален представител, срещу Решение 7141 от 28.02.2025 г. постановено по адм. д. 12352/2024 г., по описа на Административен съд София-град, в частта с която е отменено негово Решение 11394/31.10.2024 г., в частта, с която на М. А. Х. е отказано предоставянето на хуманитарен статут по Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и преписката е върната на Председателя на ДАБ при МС за ново произнасяне съгласно указанията на съда. Касаторът поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Намира, че съдът е обсъдил избирателно и едностранчиво фактите и представените доказателства по делото, поради което е достигнал до погрешни правни изводи. Позовава се на актуалните данни за състоянието на държавата по произход на чужденеца и на практиката на ВАС. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи в жалбата, а по същество претендира отмяна на съдебния акт в обжалваната част и отхвърляне на жалбата на чужденеца срещу административния акт в съответната му част. Ответникът по касационната жалба М. А. Х., гражданин на Сирия, чрез процесуален представител, с писмен отговор и в о.с.з. оспорва основателността ѝ. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е законосъобразността на Решение 11394 от 31.10.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на М. А. Х., на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). От фактическа страна по делото е установено, че административното производство е образувано по молба на лицето с рег. В-13-407 от 29.04.2024 г. при РПЦ София, обективираща искане за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съгласно декларираните от него данни, молителят е гражданин на Сирия, по народност [заличен текст], семейно положение - женен, образование основно. На 29.05.2024 г. е проведено интервю, в рамките на което търсещият закрила споделил, че напуснал Сирия през м.септември 2023 г., нелегално, за Турция, където останал 6 месеца в Орфа и Истанбул. В Турция работил нелегално в обущарски цех, заедно със сирийци и мароканци. Не е подавал молба за закрила в Турция, защото отказвали да регистрират сирийци. Заявил, че в България влязъл нелегално на 20.04.2024 г., прескочил със стълба телената ограда. Крайната му цел на пътуване била България, защото тук производството се води по-бързо и по-бързо се взима решение. Заявителят декларирал, че в Сирия не е имал проблеми поради етническа или регилиозна принадлежност, както и с официалните власти, армията или полицията. Лично спрямо него в Сирия не е оказвано насилие. Майка му, три сестри и двама братя останали в Сирия. Селото му се контролирало от силите на Режима, понякога имало бомбандировки и сражения от групировката Хаят Тахрир Алшам. Не е арестуван и осъждан в държавата на произход, не е отбивал военна служба. Като причина за напускане на Сирия посочва войната там. Съпругата му била бременна и искал да й осигури по-добро бъдеще. Твърди, че би се завърнал в Сирия, ако ситуацията там се подобри. След изясняване на релевантните факти и обстоятелства от бежанската му история и представянето на справки от Дирекция "Международна дейност при ДАБ, е изготвено становище от младши експерт в РПЦ Овча купел, с което е предложено да бъде отказано предоставянето на исканите статути. Това становище е възприето от ответника в издаденото от него решение, поради липса на материалноправните предпоставки, предвидени в ЗУБ. За да отмени административния акт в посочената част, първоинстанционният съд е приел, че на територията на страната по произход на кандидата за закрила се осъществяват сблъсъци между две и/или повече въоръжени групи, при което степента на насилие срещу цивилното население, вътрешната несигурност и хуманитарната криза достигат толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна поради самия факт на присъствието си на тази територия се излага на реална опасност да претърпи тежките заплахи, посочени в член 15, буква в) от Директива 2011/95. За този извод съдът се е позовал на множество общоизвестни източници, между които информация от Human Rights Watch (Автор) и Световен доклад 2025 Сирия от 16 януари 2025 г., справката на ВКБООН от 02.01.2025 г., статия от 14 януари 2025 с автор TNH The New Humanitarian (бивш IRIN News) и други, както и на справка вх. МД-02-20 от 14.01.2025 г. на Дирекция МД ДАБ. Въз основа на установените по тези източници данни, съдът се е мотивирал, че е налице безпрецедентна хуманитарна криза на територията на цялата страна, която засяга 90 % от населението, както и разрушена в резултат на войната инфраструктура и затруднен достъп до основни услуги, което принуждава значителни маси от сирийци все още да се разселват и придвижват на територията на страната. Съобразил е, че по силата на т.39 от Решение на Съда от 10 юни 2021 г. по дело С-901/19: Както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 56 от заключението си понятието тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила по смисъла на член 15, буква в) от Директива 2011/95 трябва да се тълкува разширително. Така, за да се определи дали съществуват тежки и лични заплахи по смисъла на член 15, буква в) от Директива 2011/95, се изисква да се вземат предвид всички релевантни обстоятелства по случая, и по-специално на тези, които характеризират положението в страната на произход на молителя (т.40). Съдът е заключил, че евентуално връщане на чуждия гражданин в Сирия към настоящия момент и при наличната актуална информация би било в нарушение на принципа non revoulment. Посочил е също, че след като М. А. Х. е пребивавал незаконно на територията на Турция, същият няма да бъде приет на нейна територия, ако бъде върнат там от българските власти. По тези съображения съдът е отменил акта в съответната част и е върнал делото като преписка на органа за ново произнасяне. При новото произнасяне е необходимо да се вземе предвид актуалната информация в страната на произход на кандидата. Решението в обжалваната му част е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящият състав намира, че представеното от касатора заверено копие от заявление за оттегляне на молбата за международна закрила от ответника не обосновава извод за недопустимост на касационното производство, тъй като то е инициирано от Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет преди оттеглянето и негов предмет е правилността на първоинстанционното решение в атакуваната му част. Обоснован е доводът на касатора, че съдът не е обсъдил всички факти и доказателства по делото. Въпреки значителния обем на мотивите на оспорвания съдебен акт, изводите на съда по отношение на ситуацията в Сирийската арабска република противоречат на данните за променената обстановка в страната след 01.12.2024 г. От съвкупните данни, които се съдържат в информационните източници, се формира заключение, че макар да е имало краткосрочна ескалация на военните действия, в резултат на която бившият президент Башар Асад е бил свален от власт, след падането на режима, ситуацията в Сирия всъщност е започнала да се нормализира. В представената пред касационната инстанция справка МД-02-262 от 19.05.2025 г. на Дирекция "Международна дейност" към ДАБ е цитиран бюлетин на ВКБООН, според който по оценки на Комисариата от 08.12.2024 г., до 08.05.2025 г. 481 730 сирийски бежанци са се завърнали обратно в Сирия от съседни страни, а към 08.005.2025 г. 1,18 милиона вътрешно разселени лица са се завърнали в районите си на произход. От справката става ясно, че е сформирано ново правителство с поставен акцент върху единството за възстановяване на държавата и са обявени основни приоритети в работата на новата власт. Налице са данни за посегателства през месец март 2025 г. върху цивилни лица от [заличен текст] религиозно малцинство, към което молителят не се числи, но същевременно това е засилило международния натиск в страната да се сформира правителство, което да включва в по-голяма степен разнообразните етнически и религиозни общности в страната. В тези насоки, от наличните по делото писмени данни към произнасянето на настоящия съдебен състав следва да се приеме, че макар ситуацията в страната по произход на чужденеца да остава усложнена, към момента не са налице такива за съществуването на безогледно насилие в резултат от въоръжен конфликт в Сирийската арабска република, което да създава опасност за настъпването на тежки заплахи срещу живота или личността на намиращите се там цивилни лица, единствено поради факта на присъствието им на тази територия. Налице е информация за посегателства към цивилното [заличен текст] малцинство, като е видно, че молителят не се числи към него, а и отношението на официалната власт към различните етнически и религиозни общности в страната се очаква да се подобри. Съобразно горното необосновано е приетото от АССГ наличие на предпоставките за прилагане на основанието по чл. 15, б. в) от Директива 2011/95/ЕС, транспонирано в текста на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, така както са тълкувани от Съда на Европейския съюз в неговото решение по дело С-465/2007 г. В допълнение по делото не се установяват елементи от личното положение на кандидата за закрила, които да намаляват степента на безогледно насилие, която следва бъде установена в страната му по произход, за да получи той субсидиарна закрила, както е приел административният орган. Не са налице данни М. А. Х. да е бил обект на преследване по какъвто и да било признак преди да напусне Сирия, като има бременна съпруга и роднини, които са останали в Сирия. Неправилно е прието от съда, че е нарушен принципа за non-refoulment /"забрана за връщане"/. В случая всички относими към хипотезата на чл. 4, ал. 3 ЗУБ факти и обстоятелства са преценени при анализа на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Молителят е имал възможност да се запознае с приетите от административния орган за установени факти, да направи съответните възражения по тях и да ангажира доказателства за оборването им. Въз основа на изложеното, като е приел решението на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, в частта относно отказания на кандидата за закрила хуманитарен статут, за незаконосъобразно и е върнал преписката за ново произнасяне на административния орган, административният съд е постановил неправилно решение в посочената част и същото следва да се отмени, като се постанови друго с отхвърляне на жалбата на М. А. Х. срещу акта в съответната част. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение