Решение № 6378 от 14.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12336/2009 г.

Решение № 6378 от 14.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12336/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Фондация "Бъдеще за България" против Решение № 795 от 15.06.2009 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 2453/2008 г. В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответната страна - Кметът на община Пловдив, не се представлява в съдебно заседание. Представя писмен отговор по жалбата, с който изразява становище за неоснователност.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт.

Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата, намира че същата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е оставил без уважение жалбата на Фондацията против Заповед № ОА-3480/08.11.2008 г. на кмета на община Пловдив, с която на основание чл. 15, ал. 1, т. 4 от Закона за общинската собственост (ЗОбС), чл. 20, т. 4 и чл. 21 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост, е прекратен договор за наем с жалбоподателя относно недвижим имот - частна общинска собственост. Съдът е приел, че заповедта е законосъобразна, същата е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.

Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон - ЗОбС.

От данните по делото се установява, че между страните е сключен договор за наем от 14.07.1998 г. с предмет право на ползване на недвижим имот - частна общинска собственост, представляващ дворно място от 293 кв. м ведно с построената в него сграда, находящ се в гр. Пловдив, ул. "Княз Церетелев" № 1. Съгласно чл. 2 от договора, правото на ползване се учредява за срок от 10 години, считано от датата на сключването му. Тази клауза кореспондира с разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от ЗОбС, в редакцията му към изм. ДВ, бр. 22 от 24.02.1998 г., съгласно който право на ползване върху недвижим имот - частна общинска собственост, се учредява със заповед на кмета на общината за срок, не по-дълъг от десет години при условията и по ред, определени от общинския съвет. След изтичане на договорения срок кметът на община Пловдив е издал заповед за прекратяване на договора, която е била предмет на спора пред съда по същество, чието решение се обжалва в настоящото производство.

От събраните в административното и съдебното производство доказателства съдът законосъобразно е приел, че наемното правоотношение между страните е прекратено, имотът се държи без основание, поради което на основание чл. 65, ал. от ЗОбС и при условията на обвързана компетентност, административният орган е длъжен да разпореди изземване на посоченото правно основание.

1. По отношение на срока на договора и момента на неговото прекратяване: Законодателят е уредил в чл. 14, ал. 6 от ЗОбС специален режим за отдаване под наем и ползване на обекти общинска собственост от юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в обществена ползва, какъвто е и касационния жалбоподател. Поради вида на собствеността върху процесния обект и субекта - ЮЛНЦ, който като наемател е сключил с общината по чл. 14, ал. 6 от ЗОбС договор за наем, спрямо възникването и прекратяването на наемни правоотношения се прилага ЗОбС. Този специален закон не регламентира възможността за сключване на безсрочни наемни правоотношения с ЮЛНЦ за имотите по чл. 14, ал. 1 от ЗОбС. Такива обекти общинска собственост се предоставят в различните хипотези на чл. 14 за ползване от политически партии, синдикални организации, юридически лица с нестопански цели, винаги за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 10 години. Затова не може да има субсидиарно приложение разпоредбата на чл. 236 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), каквито доводи са изложени от пълномощника на жалбоподателя. Такова приложение на ЗЗД по силата на чл. 15, ал. 3 от ЗОбС е допустимо само относно реда за прекратяване на наемните правоотношения по чл. 14, ал. 3 и ал. 7 от ЗОбС, но за наемните правоотношения по чл. 14, ал. 4 от ЗОбС прекратяването става по реда на чл. 15, ал. 4 от ЗОбС. Разпоредбата на чл. 236 от ЗЗД за мълчаливо продължаване на договор за наем, поради липсата на противопоставяне от страна на наемодателя след изтичане на наемния срок е неприложим спрямо наемни правоотношения относно обект - общинска собственост, предоставен на ЮЛНЦ от общината. С оглед на това, неоснователен е доводът на пълномощника на жалбоподателя, че след изтичане на срока на договора наемното правоотношение се е преобразувало от срочно в безсрочно. Нещо повече, от момента на изтичане на договора за наем, счита се че правното основание, на което се държи същия е отпаднало, поради което кметът издава заповед за изземването му, на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОбС.

2. По отношение на оплакването за нарушение на административнопроизводствените правила и конкретно на чл. 26 и чл. 34 от АПК. В контекста на изложеното относно начина и условията, при които се издава заповедта за изземване, а именно в условията на обвързана компетентност, съдът намира че неуведомяването на жалбоподателя за започналото административно производство не е основание за отмяна на административния акт. Констатираното нарушение на процесуалните правила не е от категорията на съществените, т. к. не би могло да се отрази върху съдържанието на волеизявлението на органа, обективирано в процесната заповед. Фактическият състав на производството по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС зависи от сбъдването на едно обективно условие, което стои вън от волята на жалбоподателя, поради което неговите обяснения и възражения, не биха обосновавали правен резултат, противоположен на възприетото административно решение. Нещо повече, Фондацията като страна по договора е запозната с клаузите му и конкретно случаите, в които той се прекратява, поради което нарушението на чл. 26, ал. 1 от АПК не би могло да се възприеме като обстоятелство, нарушаващо правото на защита на жалбоподателя. Освен това на последния е дадена възможност пред съда да изложи своите доводи по отношение на фактите.

Неоснователно е и оплакването за нарушение на разпоредбата на чл. 35 от АПК, съгласно която административния акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение постановяването му и се обсъдят възраженията и обясненията на заинтересуваните страни. Административния орган е установил релевантните към конкретния случай обстоятелства, извършил е производствените действия, спазвайки разпоредбите на АПК, като жалбоподателят е участвал в административното производство съгласно правата си по приложимия закон.

С оглед гореизложеното обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба срещу него - отхвърлена като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд - III отделение,