Решение № 14691 от 26.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3325/2020 г.
ВАСIII отделение26.11.2020 г.докладчик т Галина Христова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1028 от 06.01.2020 г., постановено по адм. дело № 283/2019 г. от Административен съд Хасково. ОСЪЖДА П. Запрянов, [ЕГН] с адрес [населено място], [адрес] да заплати в полза на Общински съвет гр. Димитровград сумата от 300 /триста/ лева, представляваща понесените от страната разноски по делото пред настоящата инстанция. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14691 от 26.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3325/2020 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Запрянов, чрез пълномощника му адв. Б. Бойчев от АК – Хасково, срещу Решение № 1028 от 06.01.2020 г., постановено по адм. дело № 283/2019 г. от Административен съд Хасково. В жалбата се мотивират отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяната на обжалвания акт и се претендира присъждане на понесените от страната разноски. Ответната страна – Общинският съвет гр. Димитровград, чрез пълномощника си адв. М. Колева, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че в хода на съдебното производство не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна на обжалваното решение и предлага същото да бъде оставено в сила. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС – Хасково е Решение № 1143 от 31.01.2019 г. на Общинския съвет Димитровград, с което, на основание чл. 21, ал. 1, т. 6 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 52, ал. 1 ЗМСМА, чл. 84, ал. 4 от Закона за публичните финанси (ЗПФ) и във връзка с разпоредбите на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г., Постановление № 344 от 21.12.2018 г. на Министерския съвет за изпълнението на бюджета през 2019 г. и Наредба № 32, приета с Решение № 1134 от 12.12.2013 г. на Общинския съвет Димитровград, е приет бюджета на община Димитровград за 2019 г. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил жалбата, като неоснователна, като е приел, че оспореното решение е законосъобразно, издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съдът е обосновал своите правни изводи със събраните в хода на процеса доказателства, обсъдил е възраженията на страните и въз основа на този анализ е взел правилно решение. Настоящата инстанция напълно споделя изложените към обжалвания съдебен акт мотиви, които са пълноценни, ясни по отношение на разкриването на действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор, поради което препраща към тях на осн. чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК. По същество наведените в касационната жалба възражения са идентични с възраженията, направени пред решаващия състав, които съдът е обсъдил в мотивите си и е отхвърлил като неоснователни. Несъгласието на страната с мотивите на съда не е възведено от законодателя като касационно основание. От данните по делото безспорно е установено, че Решение № 1143 от 31.01.2019 г. на Общинския съвет Димитровград, с което е приет бюджета на Община Димитровград за 2019 г. е взет от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, с необходимото мнозинство. Неоснователно е твърдението на касатора за допуснати нарушения в процедурата по приемане на решението. Правилно административният съд е посочил, че в случая доказателствата по делото сочат, че са изпълнени установените в закона и подзаконовия нормативен акт процедури - изготвен е проектобюджет от кмета на община Димитровград по предвидените в чл. 45, ал. 1 ЗПФ показатели; на 02.01.2019 г. кметът на общината е отправил покана към гражданите и юридическите лица, които имат регистрация, осъществяват дейност или ползват услуги на нейна територия за публично обсъждане на проекта на 10.01.2019 г. в конкретна зала и при посочен час, като поканата е обявена на интернет-страницата на общината на 02.01.2019 г. и чрез оповестяване на предстоящото публично обсъждане в средство за масово осведомяване, ведно с прикачен файл на проектобюджета. Това опровергава твърдението на касатора, че проектобюджетът е публикуван на 24.01. и е гласуван на 31.01.2019 година, в нарушение на законово регламентираните срокове. На 24.01.2019 г. е била публикувана поканата за редовно заседание на ОбС Димитровград, насрочено за 31.01.2019 г., ведно с дневния ред на заседанието, точка първа от който е именно приемането на бюджета на общината за 2019 година, чието обсъжда към посочената дата е приключило. По този начин е осигурена публичността и прозрачността на процеса. Обратно на твърденията на касатора публично обсъждане на проектобюджета е проведено, като е взето становище както на постоянните комисии към ОбС, така и на местната общност, в проведеното на 10.01.2019 г. обсъждане, за което надлежно е бил изготвен протокол по реда, предвиден в Приложение № 1 към чл. 20, ал. 2 и чл. 36, ал. 4 от Наредба № 32 за съставяне, приемане, промяна, изпълнение и отчитане на общинския бюджет /Наредба № 32, или наредбата/. Едва след това проектобюджетът е бил внесен в Общинския съвет, ведно с протокола за постъпилите предложения от общественото обсъждане, за неговото разглеждане, обсъждане и приемане. При тази фактическа установеност съдът обосновано е приел, че са изпълнени процесуалните изисквания на чл. 66 и сл. АПК, на чл. 84, ал. 1 и ал. 6 ЗПФ и Наредба № 32. Съдът е разгледал и правилно е отхвърлил възражението на оспорващия за приемане на процесното решение при действието едновременно на три правилника за дейността на Общинския съвет Димитровград. В правния мир не могат да съществуват две /и повече/ правни норми, уреждащи едни и същи обществени отношения по различен начин. Поради това правилно съдът е приел, че приложими са нормите, действащи към момента на заседанието на ОбС – 24.01.2019 г., вкл. и по отношение обявения за начален час на заседанието, още повече че председателят на ОбС изрично в поканата си до общинските съветници го е посочил, а в 9. 00 ч. са се явили 30, от общо 33 – мата, общински съветници. Няма данни след този час да се е явил общински съветник, нито данни общински съветник да не е бил допуснат до заседанието. Обосновано също така съдът е приел за неотносим към предмета на правния спор въпроса за данък върху недвижимите имоти, такса битови отпадъци и данък върху превозните средства. Що се касае до възражението, че не са спазени изискванията на чл. 19, ал. 1 и чл. 20, ал. 1 от Наредба № 32, тъй като общинският бюджет не бил съгласуван с кметството на с. Бодрово, в което оспорващият притежава недвижим имот /за останалите от изброените места за г-н Запрянов не е налице правен интерес от оспорването/, то същото е неоснователно. Видно от приложеното Решение № 0 К-10-63 от 16.09.2019 г. за достъп до обществена информация, на жалбоподателя е предоставена пълна и цялостна информация по зададените от него въпроси: "... в какво се е изразило съдействието на кметовете на кметства и кметските наместници на гр. Меричлери и всяко от 25-те села от община Димитровград при разработване на проекта на общински бюджет – 2019 г. на община Димитровград"; постъпилите в общинската администрация заявки/искания/предложения от кметовете на кметства на изброените населени места. На оспорващия са били предоставени сканирани документи, представляващи копия от поисканите от него писмени становища/предложения/ искания и др., отправени от кметовете и кметските наместници на гр. Меричлери и всяко едно от 25-те села на Община Димитровград при съдействието им за разработване на бюджет 2019 г. От данните на преписката ясно се вижда, че от страна на кметството на с. Бодрово не са постъпвали заявки/искания/предложения/докладни записки във връзка с бюджет 2019 г., т. е. не е налице съдействие от страна на кметството на това населено място при разработване на проекта на общински бюджет 2019 г. на община Димитровград. При така изложените мотиви съдът правилно е приел, че не е нарушен нормативният ред предвиден в Закона за публичните финанси и Наредба № 32. Предвид изложените обстоятелства първоинстанционният съд правилно е преценил, че оспореното решение, с което е приет бюджета на Община Димитровград за 2019 г., е законосъобразно. В касационната жалба се съдържа искане, отправено до АС – Хасково, за изменение на съдебното решение в частта за разноските с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, което искане няма пречка да бъде разгледано от сезирания съд след приключване на настоящото производство. По изложените съображения решението на Административен съд Хасково, като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията на касатора за присъждане на понесените по делото разноски, е неоснователна и не следва да бъде уважена. Претенцията на ответника по касация е основателна и следва да бъде уважена в размера, посочен в представените пред настоящата инстанция договор за правна защита и съдействие от 26.10.2020 г. /л. 22/; платежно нареждане от 27.10.2020 г. и списък на разноските. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение,