Решение № 83 от 8.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 1105/2013 г.

Решение № 83 от 8.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 1105/2013 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Татяна Върбанова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на [фирма], ЕИК [ЕГН ], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ап. 7, за отмяна на влязлото в сила решение № 41 от 16.01.2012 г. по гр. д. № 2924/2011 г. на Районен съд - Шумен, с което дружеството молител е осъдено да заплати на "А. Т. " ЕИК[ЕИК], [населено място], Индустриална зона, [улица] сумата 10 757.07 лв. - обезщетение по чл. 373, ал. 1 ТЗ, във вр. с чл. 17, ал. 2 от Конвенцията CMR, по договор за международен превоз на товари, сключен със заявка - договор № 203/17.08.2010 г. и товарителница от 13.08.2010 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 10.08.2011 г. и 1 530.28 лв. - разноски по делото. В молбата се поддържа, че дружеството не е било надлежно уведомено за делото и е нередовно призовано, като съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК, без данни за преместване на адреса на управление на дружеството, а от друга страна неправилно не е било залепено уведомление съгласно изричната разпоредба на чл. 50, ал. 4 ГПК. Молителят счита, че по този начин е нарушено правото му на участие и защита в процеса. По съображения в молбата, поддържани в съдебно заседание от процесуалния му пълномощник, се иска отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, с присъждане на разноски. Ответникът по молбата- [фирма] не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на молителя с оглед инвокираното основание за отмяна на влязлото в сила решение, приема следното: Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна, в рамките на предвидения в чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК преклузивен тримесечен срок, считано от получаване на призовката за доброволно изпълнение, което следва да се счита и за момент на узнаване на решението, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е основателна. В производството по делото пред Шуменския районен съд съобщенията и призовката за публичното съдебно заседание на 15.12.2011 г. до ответното дружество [фирма], сега молител, са изпращани на посочения в исковата молба адрес - [населено място], [улица], ап. 7. Безспорно е, че този адрес съответства на вписаните в търговския регистър по партидата на [фирма] седалище и адрес на управление на дружеството, както и, че липсва промяна по отношение на тези вписани обстоятелства. Това се установява и от представеното по делото удостоверение за актуално състояние, издадено от Агенция по вписванията. Изпратеното на този адрес съобщение, заедно с препис от исковата молба и приложенията към нея, е върнато в цялост, с отбелязване от длъжностното лице връчител, че "на адреса няма афиширан офис на фирмата". Въз основа само на това отбелязване, с разпореждане на съда от 04.10.2011 г. е приложена разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК. По идентичен начин е оформена и призовката за посоченото съдебно заседание, както и съобщението за решението. От представеното от молителя удостоверение за актуално състояние е видно, че в търговския регистър не са вписвани промени относно седалището и адреса на управление на търговското дружество - молител. На посочения адрес на управление е редовно връчена както изпратената нотариална покана от 06.01.2011 г./ приложение към подадената от [фирма] искова молба, въз основа на която е образувано гр. д. № 2924/2011 г. по описа на РС - Шумен/, така и призовката за доброволно изпълнение по изп. дело № 20128760400781 на ЧСИ Д. З. и съобщенията и призовките, свързани с настоящото извънинстанционно производство. В настоящото производство са представени писмени доказателства - трудов договор № 006/01.08.2008 г., сключен между [фирма] и С. П., на длъжност административен секретар и длъжностна характеристика, включваща и приемане на постъпващата за дружеството кореспонденция. Разпитана е и свидетелката К. Т./живуща в същата кооперация/, която е установила, че има обозначаване/табела/ на фирмата на молителя както на пощенската кутия, така и на звънеца за апартамента още от 2010 г., че дружеството има офис и на партера на кооперацията, също обозначен, както и, че има непрекъснато служител на дружеството в офисите. След преценка на данните по делото, настоящият съдебен състав счита, че е налице основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на Шуменския районен съд. При призоваването на ответника - молител е допуснато нарушаване на процесуални правила на ГПК, вследствие на което страната е била лишена от възможност да участва в делото. Направените от длъжностното лице - връчител във върнатото в цялост съобщение и в призовката за съдебно заседание на 15.12.2011 г. отбелязвания не съдържат данни, че дружеството е напуснало посочения адрес на управление, за да може да се приложи фикцията по чл. 50, ал. 2 ГПК. Отразеното от връчителя, че няма "афиширан офис на фирмата" не би могло да се тълкува или възприема в смисъл, че търговското дружество - ответник/сега молител/ не се намира на вписания в регистъра адрес на управление на дейността му, който по смисъла на чл. 12, ал. 2 ТЗ е адрес на търговеца. По принцип липсата на фирмен знак, дори и да се приеме, че такъв не е съществувал към момента на връчванията, не може да обоснове извод за промяна на адреса на дружеството. В случая, направеното от длъжностното лице отбелязване не е достатъчно, за да се счете, че търговецът е променил адреса си, без да изпълни задължението си за вписване на това обстоятелство. След като не е удостоверен по надлежен начин, с обвързваща доказателствена сила фактът, че към момента на връчване на съобщението, заедно с препис от исковата молба и приложенията към нея и към момента на призоваването на [фирма] за съдебно заседание на 15.12.2011 г. дружеството не се е намирало на отразения в регистъра адрес, то неправилно съдът е приложил фикцията за редовност на призоваването съгласно специалната разпоредба на чл. 50, ал. 2 ГПК. Предвид на горния извод, не се налага подробно обсъждане на показанията на свидетелката Т., нито преценка на предпоставките за връчване при условията на чл. 50, ал. 4 ГПК - чрез залепване на съобщение по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, тъй като този начин на връчване не е относим към предвидената в чл. 50, ал. 2 ГПК фикция за редовност на призоваването, която обаче неправилно е приложена от РС - Шумен. При този изход на делото, на молителя се дължат разноски за настоящото извънинстанционно производство в размер на 1 185 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение