Решение № 217 от 14.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 217/2012 г.

Решение № 217 от 14.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 217/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба на К. В. П. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 1683/2010 г. на Варненския районен съд, ХIХ състав, с което е прието за установено, че молителят К. В. П. от [населено място] дължи на Т. Д. Б. от с. гр. сумата от 3000 лв. представляваща вземане по договор за заем, ведно със законната лихва от 12.10.2009 г. до окончателното и изплащане, като същият е осъден да заплати разноски в размер на 1032 лв. Решението е било потвърдено с решение № 924/08.07.2011 г. по гр. д. № 960/2011 г. на Варненския окръжен съд. Молителят твърди, че поради нарушение на правилата за призоваване по делото е бил лишен от правото да участва в процеса, както и че назначения от съда особен представител не е участвал в съдебното заседание от 27.06.2011 г. на Варненския окръжен съд. Въпреки това съдът е дал ход на делото и обявил същото за решаване. Поради изложеното счита, че са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Моли решението да бъде отменено както и да се присъдят разноски. Ответницата по молбата Т. Д. Б., чрез адв. Г. Г. оспорва същата. Относно допустимостта на молбата за отмяна: Молителят твърди, че е узнал за постановеното и влязло в сила решение по повод получени от негови близки писма от частен съдебен изпълнител. При извършената проверка се установило, че писмата са във връзка с издадени изпълнителни листове по гр. д. № 1683/2010 г. на Варненския районен съд, по което е издадено решението, чиято отмяна се търси. С оглед на това счита, че за дата на узнаване на решението може да се приеме датата 04.11.2011 г., когато е изведено с изходящ номер първото от двете съобщения на съдебния изпълнител. Доколкото за сочените обстоятелства са представени писмени доказателства и не се оспорват от ответната страна, съдът приема, че сочената от молителя дата е датата на узнаване на влязлото в сила решение. Доколкото молбата за неговата отмяна е подадена пред Районен съд [населено място] на 16.12.2011 г., визираният в разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, тримесечен срок е спазен и молбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. По следните съображения: Не са нарушени сочените от молителя правила за призоваване при разглеждане на делото пред първата инстанция. Съгласно изискването на чл. 47, ал. 1 ГПК след като ответника не е бил намерен на посочения в исковата молба адрес: [населено място], ул., [улица], [жилищен адрес]вх. "Е", ап. 126 за връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея, същият е бил уведомен с уведомление от 17.03.2010 г., което е било пуснато в пощенската кутия. Обстоятелството, че лицето не е намерено на адреса и обявлението е пуснато в пощенската кутия на адреса е удостоверено от подписа и личния печат на призовкаря. В ГПК няма изискване лицето, което осъществява връчването да сочи по сведение на кои лица са установени отразените от него обстоятелства / В случая направеното отбелязване е, че лицето живее в [населено място] и рядко някой идва в апартамента./След като е изтекъл двуседмичния срок, в който ответникът е следвало да се яви в канцеларията на съда за да получи съдебните книжа и това не е сторено, съдът в съответствие с разпоредбата на чл. 47, ал. 3 ГПК с разпореждане № 5382/08.04.2010 г. е задължил ищеца да представи удостоверение за постоянен и настоящ адрес на ответника. От представените удостоверения, издадени от [община] се установява, че настоящия адрес на лицето е този на който вече е бил призоваван, а постоянния му адрес е [жк], [жилищен адрес]. На този адрес също са изпратени препис от исковата молба и приложенията към нея като съобщението с дата 21.05.2010 г. е върнато в цялост с отбелязване, удостоверено от призовкаря, че "адресът е посещаван многократно, лицето не е открито, на оставените съобщения, не се явява". С разпореждане от 27.05.2010 г. съдът е разпоредил да се изпрати ново съобщение на посочения постоянен адрес, като в случай, че съобщението не бъде връчено лично или чрез пълнолетно лице от домашните, съгласно чл. 47 ГПК да се залепи уведомление като се върне отрязък от същото. Това разпореждане на съда е било изпълнено. Видно от направеното от призовкаря отбелязване лицето не е било намерено отново на адреса, като на 04.06.2010 г. уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК е било залепено на вратата на ап. 59 / виж посоченото в разписката на гърба на уведомлението от 04.06.2010 г./ След като е констатирано, че в законоустановения и указан в уведомлението 14 дневен срок, ищецът не се е явил в канцеларията на съда да получи книжата съдът в съответствие с разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК е назначил особен представител, който е дал отговор на исковата молба съгл. изискванията на чл. 131 ГПК и е осъществил процесуално представителство на ответника във всички заседания проведени от първоинстанционния съд. След приключване на делото от Варненския районен съд, същият е подал въззивна жалба срещу постановеното решение, по която е било образувано в. гр. д. № 960/2011 г. Не съставлява нарушение на процесуалните правила обстоятелството, че въззивният съд е дал ход на делото в съдебно заседание от 27.06.2011 г., макар назначеният особен представител да не се е явил, след като е бил редовно призован. С оглед на изложеното, не са налице нарушения на процесуалните правила, които да са накърнили правото на ответника да участва в процеса и да бъде надлежно представляван, поради което молбата му за отмяна на влязлото в сила решение на осн. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, е неоснователна и следва да се остави без уважение. Предвид изхода на делото молителят следва да бъде осъден да заплати на ответницата по молбата, направените в производството разноски в размер на 1000 лв. адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.