Решение № 16042 от 29.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9572/2010 г.

Решение № 16042 от 29.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9572/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Слав Славов в качеството му на ЕТ "Слав-съм-Слав Славов" със седалище гр. Сливен, срещу решение № 518 от 15.05.2010 г., постановено по адм. дело № 880 от 2009 г. по описа на Бургаския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 200900017 от 07.04.2009 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - град Сливен, потвърден с решение № РД-10-132 от 05.06.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Бургас, при ЦУ на НАП, с който са определени задължения по ЗДДС за данъчния период 01-30.09.2008 г. в размер на 14 660,64 лв. главница и 1025,65 лв. лихви. В касационната жалба по същество са изложени съображения за неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че първоинстанционният съд неправилно не е взел предвид, че липсите се явяват в резултат на заведени три пъти едни и същи счетоводни документи и че се касае до счетоводна грешка. Моли съда да отмени така постановеното решение от БАС и да уважи жалбата му, като се отмени обжалваният РА. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Бургас, при ЦУ на НАП, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита обжалваното решение за правилно и обосновано, което следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, както и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е бил ревизионен акт № 200900017 от 07.04.2009 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. Сливен, потвърден с решение № РД-10-132 от 05.06.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Бургас, при ЦУ на НАП, с който на касатора са определени задължения по ЗДДС за данъчния период 01-30.09.2008 г. в размер на 14 660,64 лв. главница и 1025,65 лв. лихви. За да отхвърли жалбата срещу акта, съдът е приел, че обжалваният пред него РА е издаден от компетентен орган и в съответната форма, при спазване на процесуалните разпоредби по издаването му. Относно прилагането на материалния закон съдът е приел, че правилно органът по приходите на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС е извършил корекция на ползвания от жалбоподателя данъчен кредит в размер на 14 660,64 лв. вследствие на констатирани липси в размер на 73 303,19 лева. Липсите са били констатирани при извършената инвентаризация от ревизиращите органи на обект ресторант "Стария Елен" и на обект "Каравана" с местонахождения град Сливен. Предвид така установеното съдът е приел, че правилно органът по приходите е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 79, ал. 3 ЗДДС. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора и изводите, които е направил, са в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 3 ЗДДС регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. Настоящият случай е точно такъв. За да приложи тази разпоредба, органът по приходите е взел предвид извършената инвентаризация на два обекта на ревизирания данъчен субект, за която инвентаризация има съставени два протокола от м. 09.2008 г. и от м. 01.2009 г. Крайният резултат от извършената инвентаризация съгласно двата протокола възлиза на липса в размер на 73 303,19 лв., която липса е определена по цени на придобиване. При прегледа на данните от подадените справки-декларации и дневници за покупки за целия ревизиран период и за периодите преди това е било установено, че ревизираното лице е приспаднало данъчен кредит за всички получени доставки на стоки и не е констатирано да е налице някое от обстоятелствата, посочени в чл. 80 ЗДДС, при които законът е въвел ограничение за извършване на корекции по чл. 79 от същия закон. Установено е по делото, че проверяващият орган е спазил изискванията на чл. 79, ал. 4 ЗДДС и чл. 66, ал. 1, 2 и 5 ППЗДДС, като е извършил корекцията по чл. 79, ал. 3 ЗДДС в данъчния период, през който е извършена инвентаризацията, и е начислил данък в размер на 14 660,64 лв. за м. септември 2008 г. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът не е разгледал възражението за допусната счетоводна грешка. Съдът е разгледал подробно това възражение и правилно след анализ на събраните по делото доказателства е приел същото за неоснователно предвид и заключението на вещото лице, което е установило, че допуснатата счетоводна грешка не се е отразила при отчитането на липсите и тази грешка не рефлектира върху крайния резултат на установената при ревизията сума. Предвид изложеното и тъй като не се установиха твърдените касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение като правилно и обосновано да се остави в сила. При този изход на спора разноски на страните по делото не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,