Решение № 3427 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10432/2020 г.

Решение № 3427 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10432/2020 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 3672 от 08.07.2020 г., постановено по адм. д. № 2791/2020 г по описа на Административния съд - София-град (АССГ). С обжалваното решение е уважен частично предявеният от Б. В. иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ срещу Столичната дирекция на вътрешните работи за присъждане на неимуществени вреди, изразяващи се в претърпения стрес, унижение, накърняване на достойнството му, причинени от отменената като незаконосъобразна заповед за задържане на лице рег. № 513 зз- 201/28.06.2018 г., издадена от разузнавач в 03 сектор ОИП – СДВР. Касационната жалба, подадена от Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР) е срещу решението в осъдителната му част. Оплакванията са за неправилност на решението в тази част. Възраженията са за противоречие с материалния и процесуален закон и необоснованост на решението, тъй като по делото не били събрани доказателства за претърпени от ищеца вреди от задържането му. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част. Касационната жалба на Б. В. е насочена срещу решението в частта, с която съдът е отхвърлил исковата му претенция за сумата над 3000 лв. до претендираните 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. Възраженията са за неправилност на решението в обжалваната му част допуснати от съда нарушения на материалния закон. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване изцяло на предявения иск. Ответникът - СДВР оспорва касационната жалба на Б. В. по съображения в писмен отговор. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор дава мотивирано заключение за частична основателност на касационата жалба на СДВР и за неоснователност на жалбата на Б. В.. Счита присъденото обезщетение за прекомерно, предвид изживените притеснения и страдания от страна на ищеца за срока на задържането от 24 часа. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими, тъй като са подадени от надлежни страни по спора в рамките на законоустановения 14-дневен срок. Касационната жалба на СДВР е частично основателна, а касационната жалба на Б. В. е неоснователна. Административният съд е сезиран с иск за заплащане на обезщетение в размер на 15 000 лева, за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в изживян силен емоционален стрес, нервно напрежение и временно влошаване на здравословното състояние и нарушение на ежедневния ритъм на живот, в резултат на незаконосъобразно приложена принудителна административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за министерство на вътрешните работи по силата на заповед за полицейско задържане за 24 часа, рег. № 513 зз-201 от 28.06.2018 г., издадена от СДВР. Административният съд е установил, че на 28.06.2018 г. ищецът е бил задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Задържането било разпоредено със заповед рег. № 513 зз- 201/28.06.2018 г., издадена от разузнавач в 03 сектор ОИП – СДВР. Установено е, че заповедта за задържането на ищеца е отменена като незаконосъобразна от съда. Въз основа на свидетелските показания, събрани по делото, съдът е приел, че вследствие задържането ищецът е бил изнервен, притеснявал се как задържането ще се отрази върху живота му, което притеснение е продължило около един месец. Въз основа на заключението по допуснатата по делото съдебно- психиатрична експертиза, съдът е приел, че в случая ищецът е преживял краткотрайна стресова ситуация. Налице са били симптоми, типични за болестното състояние реакция на стрес, изразяващи се в нервно вегетативни симптоми, панически признаци на страх и гняв, накърняване на авторитета и достойнството му на обществено място. Съдът е приел, че по делото не са представени доказателства, че от задържането на ищеца му е причинена депресия. Съдът е уважил иска частично в размер от 3000 лв., като присъденият размер на обезщетението касае претърпения от ищеца стрес и дискомфорт от задържането му. Наред с това съдът е осъдил СДВР да заплати в полза на В. направените по делото разноски в размер от 10 лв., както и да заплати по бюджета на Административен съд – София-град сумата в размер на 300 лв. изплатено възнаграждение по назначената съдебно-психиатрична експертиза. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като частично неправилно по следните съображения. От обстоятелствената част в исковата молба и по конкретно от твърдението в нея "Наложило се е за достатъчно дълъг период от време след задържането, той да изпадне в депресивно състояние... " става ясно, че периодът, през който се твърди, че са настъпили неимуществените вреди за ищеца, не се свързва единствено и само с периода на фактическото му задържане, но продължава и след това. Ищецът, нито процесуалният му представител не сочат краят на този период, но от изявленията на пълномощника на ищеца в съдебното заседание, проведено на 10.06.20 г. и по-конкретно от изречението "Всичко това е описано в експертизата, съответства на състоянието, но според нас продължителността е била доста по-голяма. ", става ясно, че твърдението е, че вредоносният период е по-голям от една седмица след задържането, тъй като експертът, дал заключението, е преценил, че влошеното депресивно състояние на ищеца след освобождаването му от арест, е с ход от остра стресова реакция за период не повече от седмица. В обжалваното решение, съдът е приел за доказани неимуществените вреди, твърдени от ищеца, изразяващи се в претърпян стрес, унижение, накърняване на достойноството му, без обаче да посочи периодът, през който счита, че те са търпени. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява обжалваното решение, като правилно по съществото си относно извода, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствени връзка със задържането му и начина на изпълнението му, но като неправилно по отношение на част от размера на присъденото обезщетение. Налице са доказателства по делото, въз основа на които административният съд е формирал обоснования извод за наличие на трите предпоставки по чл. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата в лицето на ответника, за вреди от административна дейност. От заключението на съдебно-психиатричната експертиза, което не е оспорено от страните и което като компетентно и обстойно следва да се възприеме от съда, се установява, че острото стресово състояние на ищеца е продължило не повече от седмица след задържането му. Именно този е периодът на увреждането според настоящия съдебен състав, който следва да се преценява за целите на определяне на размера на обезщетението. Разпитаният по делото свидетел Балкански, който е работодател на ищеца, е посочил, че ищецът се е притеснявал, как преживяното от него ще се отрази върху живота му, като това притеснение продължило около месец. Показанията на този свидетел относно периода на преживените от ищеца притеснения не се подкрепят от показанията на другия разпитан по делото свидетел К.. Освен това, настоящият съдебен състав счита, че като обективен следва да се прецени периодът, сочен от експерта, дал заключението, предвид познанията и опита му в областта на психичния и емоционален статус на физическите лица. Напълно се споделят съображенията на първоинстанционния съд, че неимуществените вреди не подлежат на аритметично изчисляване. Поради това определянето на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е не лека задача, тъй като обезвредата следва да е справедлива. За целите на размера на обезщетението, справедливостта изисква да се вземат предвид всички конкретни обстоятелства, при които е понесена вредата. При определяне на размера на обезщетението в конкретния случай, съдът основателно е взел предвид претърпения стрес от ищеца, което обстоятелство е доказано, както от заключението на вещото лице, така и от гласните доказателства. Необосновано обаче, съдът е посочил като релевантно обстоятелство по този въпрос и промененото отношение към ищеца от негови близки, тъй като доказателства за подобна промяна не са събрани по делото. Предвид установеното и с оглед периода, в който настоящият съдебен състав приема, че са търпени неимуществените вреди, присъденият от първоинстанционния съд размер на обезщетението е необосновано висок и следва да се намали до 1 500 лева. По тези съображения, следва да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която на ищеца е присъдено обезщетение в размер над сумата от 1500 лева до пълния присъден с решението размер, както и относно присъдената законна лихва върху тази разлика, като вместо това искът в посочената част следва да се отхвърли. В останалата част решението на АССГ е правилно и следва да се потвърди. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд