Решение № 15265 от 12.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11699/2016 г.

Решение № 15265 от 12.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11699/2016 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ П. против решение № 1370 от 6.07.2016 г. на Административен съд П. по адм. дело № 3308/2015 г. С него се отменя по жалба на И. И. И. решение № 2153-15-126 от 25.11.2015 г. на директора на ТП на НОИ П., с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане № 5708294380 протокол 2140-15-202/15.09.2015 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ П. и изпратена преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст - вх. № МП-33844/19.05.2015 г. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, И. И. И. чрез процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на И. И. И. срещу решение на директора на ТП на НОИ, с което се оставя без уважение жалба против разпореждане за отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4 ПЗР на КСО. Спорен в административното производство и пред съда е определяне на стажа на длъжност "счетоводител" и "гл. счетоводител" за времето от 17.04.1979 г. до 1.01.1997 г. във фирма "Редки метали" като за определени периоди от време са заплащани допълнителни възнаграждения за "секретни", "отдалечени", "условия на труд" и "вредна и опасна среда" без изрично посочван, е че това са допълнителни възнаграждения за работа в среда с йонизиращи лъчения. При извод, че няма пряк достъп до добива и преработка на радиоактивни вещества в своята трудова дейност на Иванов е отказано признаване на стажа в хипотезата на т. 61а от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране/отм/. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил решението. От доказателствата по делото и установено, че трудът в спорния период е полаган на територията на рудника и с оглед на това обстоятелство самото пребиваване на тази територия е определящо за категоризиране на осигурителния стаж по т. 61а ПКТП/отм/. При тези констатации е изведен правен извод за незаконосъобразност на решението и същото е отменено и преписката върната на органа за ново произнасяне. Решението е правилно. По делото е безспорно установено от заключение на съдебно техническа експертиза, че мястото на полагане на труда е на територията на рудника, в който се добиват радиоактивни материали. При тази безспорна констатация следва да се приеме, че е налице хипотезата на т. 61а от ПКТП (отм.), която постановява, че от втора категория труд се определя трудът на работещите на територията на рудниците, хидрометалургичните заводи и обекти за подземно хидрометалургично извличане и добив и преработка на радиоактивни вещества. По делото са събрани и гласни доказателства за участието на И. И. в комисии при извършване на дейности по вземане на проби с радиоактивни вещества, но определящото в случая е, че трудът се полага на територията на рудника, при което се предполага наличието на йонизиращи лъчения на които е изложен пребиваващия. В случая е без значение какви допълнителни плащания са извършени за обезщетяване на вредностите от работната среда, тъй като с правна норма е зачетена такава вредност по принцип на територията на рудника. При безспорните констатации от фактическа страна изводите на първоинстанционния съд относно категоризирането на труда през посочения период са обосновани и правилни. Съдът е възприел допустими доказателства, които са събрани по делото, обсъдил ги е подробно, пълно и последователно, относимите правни норми са приложени правилно и фактическите и правни изводи се споделят от настоящия състав. Предвид възприетата от първоинстанционния съд категория на труда през спорния период по т. 61а от ПКТП/отм/ е обоснован изводът, че са налице условията за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. В този смисъл е налице практика на ВАС, относима към настоящия случай - решение № 6180 от 9.05.2014 г. по адм. дело № 434/2014 г. на шесто отделение. При този изход на делото е основателно искането за разноски от ответника за настоящата инстанция в размер на 600 лева, възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховен административен съд шесто отделение