Решение № 1342 от 29.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7507/2012 г.

Решение № 1342 от 29.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7507/2012 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Производството е образувано по касационна жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново при Централно управление на Национална агенция за приходите (Д"ОУИ") против Решение № 149/17.04.2012 г. по адм. д. 723/11 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, в частта, с която е обявен за нищожен Ревизионен акт № 04001100299/01.04.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с Решение № 321/04.07.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП, в частта му определяща на Алексей Димитров Кънчев в качеството му на едноличен търговец с фирма "Алексей Кънчев", ЕИК 030037951, допълнителни задължения по ЗДДС за данъчен период м. 12.2008 г., в размер на 27 047,45 лв. и лихви 6 733,70 лева. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, необосновано и при съществени процесуални нарушения - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение. Ответникът ЕТ "Алексей Кънчев" чрез процесуалния си представител оспорва с писмена молба касационната жалба и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваната част от Решение № 149/17.04.2012 г. по адм. д. 723/11 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, в частта, е обявен за нищожен Ревизионен акт № 04001100299/01.04.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с Решение № 321/04.07.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП, в частта му определяща на Алексей Димитров Кънчев в качеството му на едноличен търговец с фирма "Алексей Кънчев", ЕИК 030037951, допълнителни задължения по ЗДДС за данъчен период м. 12.2008 г., в размер на 27 047,45 лв. и лихви 6 733,70 лева.. Съдът е приел, че на жалбоподателя е била извършена предходна ревизия от органите по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, с обхват установяване на задължения по ЗДДС (отм.) и ЗДДС, за данъчни периоди от 01.11.2005 г. до 10.06.2009 г. Ревизията е приключила с издаването на РА № 1001343/19.07.2010 г. от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, в който според първоинстанционния съд на жалбоподателя не е била извършена корекция на на данъчната основа на извършените доставки и начисления данък, получените доставки и данъчния кредит за м. 12.2008 г. Така издаденият РА е бил обжалван според първоинстанционния съд от задълженото лице пред директора на Д "ОУИ" - гр. В. Търново в частта му за данъчен период м. юни 2009 г., с която е установено задължението в посочения по-горе размер и са начислени лихви за забава 7 607,31 лв., с оплаквания за липсата на основание за облагането на тези активи през този данъчен период, тъй като към него момент те не са били в патримониума на ЕТ "Алексей Кънчев" и за неправилно определен размер на данъчната основа. С Решение № 389/20.09.2010 г., директорът на Д "ОУИ" - гр. В. Търново е отменил РА № 1001343/19.07.2010 г. от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново като незаконосъобразен, в частта му, в която са определени задължения за данъчни периоди м. 12.2008 г. и 01.06.2009 г. - 10.06.2009 г. и е върнал преписката за възлагане на нова ревизия, с обхват установяване на задължения за ДДС за тези данъчни периоди. В изпълнение на посоченото решение е издадена ЗВР № 1002990/04.10.2010 г. на началник отдел "Ревизии", Дирекция "Контрол", при ТД на НАП - гр. В. Търново, изменена със ЗВР № 1100299/17.01.2011 г., като след проведена повторна ревизия е издаден процесният РА № 04001100299/01.04.2011 г., като с него на ревизираното лице са определени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност, като за м. 12.2008 г. те са в размер на 27 047,45 лв. и лихви 6 733,70 лв., а за данъчен период 01.06.2009 г. - 10.06.2009 г. - в размер на 805,78 лв. и лихви 147,02 лева. Оттук първоинстанционният съд е извел извода, че че обжалваният РА е нищожен такъв, в частта установяваща задължения по ЗДДС за данъчен период м. 12.2008 г., за който има извършена предходна ревизия от органите по приходите, която е приключила с влязъл в сила ревизионен акт. Това е така, тъй като директора на Дирекция "ОУИ" е излязъл извън предметния обхват на спора, повдигнат пред него с жалба вх. № 29685/04.08.2010 г. и е отменил РА № 1001343/19.07.2010 г. на ТД на НАП - гр. В. Търново и в части, необжалвани от ЕТ "Алексей Кънчев", решаващият орган е извършил нарушение на разпоредбите на чл. 155, ал. 2 от ДОПК, като същевременно на практика е нарушил и въведената с чл. 155, ал. 8 от ДОПК забрана за влошаване положението на жалбоподателя. С отменителното решение преписката е била върната за извършване на нова ревизия, обхващаща и период, за които задълженията на данъчния субект са вече установени по основание и размер, без обаче да е налице някое от основанията по сочени в чл. 133, ал. 2 от ДОПК. Ето защо Заповед за възлагане на ревизия № 002990/04.10.2010 г., както и изменящата я ЗВР № 1100299/17.01.2011 г., издадени от началник отдел "Ревизии", съответно и. д. "началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП - гр. В. Търново, са недействителни в частите им с която се възлага ревизия за период, за които предходния РА № 1001343/19.07.2010 г. е влязъл в сила, тъй като съгласно чл. 134, ал. 1, изр. второ от ДОПК, само в правомощията на директора на съответната ТД на НАП /които не могат и да се делегират/, е да издаде заповед за започване на въпросното особено производство. Оттук първоинстанционният съд е извел извода, че че обжалваният РА № 04001100299/01.04.2011 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново се явява нищожен в частта му, установяваща допълнителни задължения по ЗДДС за данъчен период м. 12.2008 г., в размер общо на 27 047,45 лв. и лихви 6 733,70 лв., за извършените от ЕТ "Алекс Кънчев" продажби на земя и сгради, отразени във фактури № 65/22.12.2008 г., № 66/22.12.2008 г. и № 67/22.12.2008 г. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Касационната инстанция намира, че изводът на първоинстанционния съд относно влизането в сила на РА № 1001343/19.07.2010 г. за неправилен като противоречащ на събраните по делото доказателства. Този РА е отменен с Решение № 1658/28.07.06 г. на Д"ОУИ", постановено по редовно подадена жалба. Настоящият съдебен състав намира, че решаващият съд допуснал съществено принципно нарушение на процесуалните правила, което се е отразило върху правилността на съдебното решение. Правните изводи на решаващия съд относно пределите на спорния предмет са неправилни и са в противоречие с принципите на АПК. Съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. В това съдебно производство, което има административноправен характер, решаващият съд няма правомощия да извършва косвен съдебен контрол върху други административни актове, както е извършил с Решение № 1658/28.07.06 г. на Д"ОУИ", а само относно обжалвания ревизионен акт. Прилагането на "косвен" съдебен контрол в административния процес е в противоречие на изрични правни норми на ДОПК - чл. 160, ал. 2 от ДОПК, определящ предмета на съдебен контрол, както и на АПК - чл. 129 от АПК, уреждащ съединяването на жалби като единствена хипотеза, чл. 132 и чл. 133 от АПК, уреждащи подсъдността. Възможността за контрол относно действителността на административни актове, от които се пораждат права или задължения, е ограничена изрично от специалния процесуален закон, в който по очевидни причини (проявление на принципите законност, обективност, служебно начало, добросъвестност и на липса на лице с правен интерес за оспорване) не е въведена хипотезата на чл. 146, ал. 2, т. 2 от АПК. Следователно не е допустимо по пътя на косвения съдебен контрол да се разширяват правомощията на съда, изрично ограничени от законодателят. Без изрично да се е позовал АС - Велико Търново е приложил чл. 17 от ГПК във връзка с § 2 от допълнителните разпоредби на ДОПК, което е процесуално недопустимо, защото противоречи на основни принципи на административния процес относно предмета на съдебния спор, който е различен от този в гражданския процес и не е налице неуреден случай. Приложеното от АС - Велико Търново тълкуване относно възможността да се упражни инцидентен косвен контрол върху действителността на необжалвано решение на Д"ОУИ" - Решение № 1658/28.07.06 г. на Д"ОУИ", е в противоречие и с дългогодишната практика по приложението на този институт на правото в административно правораздаване. Съдът е извършил проверка относно действителността, респективно нищожността, на влязъл в сила административен акт, независимо, че е бил длъжен ( както и всички лица и държавни органи) да зачете неговата сила на стабилен административен акт до евентуалното му прогласяване за нищожен в отделен процес ( за какъвто няма данни, че е образуван). В този смисъл е и дългогодишната непротиворечива съдебна практика, чието отражение са например: Определение № 3525/17.03.09 г. по адм. д. 3502/09 г., Решение № 607/20.01.05 г. по адм. д. 11051/03 г., адм. д. 1974/26.02.07 г. по адм. д. 11093/06 г., Решение № 3723/13.04.07 г. по адм. д. 10499/06 г., Решение № 1842/28.02.05 г. по адм. д. 9069/04г, Решение № 7145/01.06.2009 г. по адм. дело № 2177/2009 г. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено, а поради липсата на произнасяне по същество на спора относно законосъобразността на РА, делото да бъде върнато а ново разглеждане от друг съдебен състав на АССГ. С оглед изхода на спора разноски не се дължат, а направените трябва да бъдат взети предвид при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение