Решение № 8445 от 7.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13461/2015 г.

Решение № 8445 от 7.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13461/2015 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 245 и сл. от АПК, образувано по искане за отмяна на основание чл. 246, ал. 1 АПК на влязло в сила решение № 513/16.10.2015 г. по адм. д. № 269/2015 г. по описа на Административен съд - Монтана, подадено от Младенка Христова Илиева от гр. Монтана. Твърди се, че молителката е "съсобственик" на разпоредената за премахване като незаконен строеж "ограда" със заповед № 700/04.05.2015 г. на кмета на Община Монтана, като наследник на съпруга си Васил Кирилов Алиев. С решението, чиято отмяна се иска е отхвърлена жалбата на другия съсобственик на оградата Тодор Кирилов Алиев срещу заповедта за премахване, като молителката не е участвала в производството, а решението разпростира вредните си последици и по отношение на нея. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане с нейно участие. Ответникът Тодор Кирилов Алиев не оспорва искането за отмяна и излага доводи за неговата основателност. Ответникът кмет на Община Монтана, чрез адв. Цветков, в писмено възражение излага становище за неоснователност на искането за отмяна и моли да бъде отхвърлено. Претендира разноски. Върховният административен съд, второ отделение, намира искането за процесуално допустимо като подадено в срока по чл. 240 АПК, а разгледано по същество-неоснователно по следните съображения: С влязлото в сила решение, предмет на искането за отмяна, е отхвърлена жалбата на Тодор Кирилов Алиев срещу заповед № 700/04.05.2015 г. на кмета на Община Монтана, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е разпоредено премахване на незаконен строеж "ограда" в ПИ с идентификатор 48489.9.385 по КК на гр. Монтана /УПИ ХI, кв. 339 по плана на ж. к. "Парта I", гр. Монтана/. В производството не е участвала като заинтересована страна молителката Младенка Христова Илиева, а оспорената заповед е с единствен адресат Тодор Кирилов Алиев. Предвид изложеното, молителката Младенка Христова Илиева не е имала качеството на заинтересована страна в процеса, поради което искането й за отмяна на съдебното решение е неоснователно. За да е налице хипотезата на чл. 246, ал. 1 АПК лицето, което не е било страна по делото е следвало да има качеството на заинтересувана страна в съдебното производство, в което е постановено влязлото в сила решение, имащо сила спрямо него и то да е неблагоприятно, т. е. нормата е приложима не за всички неучаствали по делото лица, а само за тези, които са имали обезпечено от закона право на участие в него при кумулативното наличие и на останалите две посочени предпоставки. В произвоството по оспорване на заповед за премахване на незаконен обект, страни са компетентният административен орган, в случая- кмета на Община Монтана и адресата на административния акт Тодор Кирилов Алиев. Различни от посочените субекти нямат гарантирано право на участие в процеса по оспорване на заповед с правно основание чл. 225а ЗУТ, тъй като заповедта за премахване не създава задължения за тях и не рефлектира негативно в правната им сфера, а евентуалните вреди подлежат на обезщетяване по друг процесуален ред. Освен това решението не е неблагоприятно за Илиева, тъй като с него е отхвърлено оспорването, т. е. решението е установително по своя характер и има сила на присъдено нещо за страните по делото и техните наследници и правоприемници, но не и за трети лица, каквото се явява молителката . Следователно последните не се нуждаят от специалния способ за защита по реда на чл. 246, ал. 1 от АПК, тъй като молителката, в случай, че докаже активната си легитимация за оспорване на заповедта за премахване може да оспорва административния акт на собствено основание, без да й се противопоставя възражение за присъдено нещо. Предвид изложеното, искането за отмяна следва да бъде отхвърлено като неоснователно. С оглед изхода на делото и изрично и своевременно заявената претенция за разноски от ответника кмет на Община Монтана, молителката дължи реално направените в това производство разноски, възлизащи в размер на 200 лв-адв. възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение