Решение № 3243 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5611/2011 г.

Решение № 3243 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5611/2011 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Съби Шидеров Събев от гр. Варна, подадена против решение № 300 от 14.02.2011 г. на Административен съд Варна, ХХXI състав по адм. дело № 1142/2010 г. От жалбата се извеждат доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че административният орган е нарушил разпоредбата на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ относно определяне на стойността на земята по пазарни цени. Посочва, че имотът е в селищно образование и оценката е трябвало да се извърши съгласно Глава седма, раздел първи, чл. 91 от ППЗДС. Моли, решението да бъде отменено и преписката да се върне на община Варна. Ответниците - кметът на община Варна, Русанка Кирова, Александър Александров и Стефан Попончев не изразяват становище по жалбата. Заинтересованите страни - Стефан Стефанов, Костадинка Георгиева, Никола Стоянов Георги Калчаклиев, Стефка Петкова, Костак Калчаклиев, Зафирка Савова, Петко Атанасов, Неда Атанасова, Росица Чонева, Петър Атанасов, Зафирка Тодорова, Илия Стефанов, Димитър Димитров, Иванка Костова, Виолета Георгиева, Велико Великов, Марин Маринов, Тодор Тодоров, Събчо Тодоров, Добринка Адамова, Еленка Филипова, Георги Георгиев, Стоянка Ялъмова, Живко Жеков, Марийка Йорданова, Николинка Дичева, Теменужка Иванова, Никола Василев, Радка Парушева, Васил Василев, Руска Щерева, Костадинка Димитрова, Васил Събев, Добра Петкова, Деспа Стоянова, Димитра Петкова, Божидар Василев, Рада Тодорова, Руска Вълова, Добрин Тодоров, Димитър Желев, Йорданка Казакова, Пламен Николов, Катина Стоянова, Христо Христов, Зафирка Янулова, Петя Ямболова, Атанас Атанасов, Клони Янева, Георги Атанасов, Магдалена Делистоянова, Албена Делистоянова, Иван Великов, Тинка Германова, Николай Николов, Тинка Заднепровска и Веска Цветанова също не заявяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че при постановяването на решенията си съдът е преценил правилно релевантните за спора факти, направените от него изводи, съответстват на доказаната фактическа обстановка и не противоречат на материалния закон, защото от събраните доказателства по делото е видно, че към датата на оспорения административен акт, процесната оценка е правилно определена. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 300 от 14.02.2011 г. е отхвърлена жалбата жалбата на Русанка Димитрова Кирова, Александър Николов Александров и Стефан Радев Попончев срещу Заповед № 0051/4.07.2007 г. на зам.-кмета на Община Варна за одобряване оценката на част от имот № 66 по ПНИ на м-ст "Горна Трака" - с. о., землище кв. "Виница", за площ 301 кв. м в размер на 4075.48 лв. За да достигне до този резултат първоинстанционният съд се е съобразил със задължителните указания дадени от Върховния административен съд, четвърто отделение, с решение № 5060/19.04.2010 г., постановено по адм. дело № 11968/2009 г., с което е отменено решение № 834 от 20.05.2009 г. на Административен съд Варна, ХХVI състав по адм. дело № 1947/2007 г. и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В отменителното решение е указано съдът да установи чрез заключение на съдебно-оценителна експертиза оценката от административния орган на изискванията на кой нормативен акт съответства, дали по отменения или по действащия ППЗДС и след като съобрази кой от тях е приложим в случая с оглед момента на издаването на административния акт да установи действителната стойност според приложимата правна норма. При новото произнасяне първоинстанционният съд е установил съобразно заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ, че административният орган е определил оценката на процесните 301 кв. м ид. части по реда на чл. 90 от ППЗДС, приет с ПМС 254/2006 г. Оценката на същите, изготвена съобразно реда по глава VII от ППЗДС (отм.), приет с ПМС № 235/1996 г., възлиза на сумата от 1219,05 лв. В решението си съдът е приел, че посоченият в оценката ред за определяне на нейния размер е основан на разпоредбата на чл. 90 от ППЗДС, приет с ПМС 254/2006 г., който е неприложим по отношение на издадената на 4.07.2007 г. заповед. Посочил е, че оспорената заповед е от 4.07.2007 г., а изменението на § 31 от ПЗР на ЗСПЗЗ е в сила от 8.08.2009 г., поради което приложим е именно редът по отменения ППЗДС от 1996 г. При тази методика, определената съгласно приетата СТЕ оценка, възлизаща на сумата от 1219,05 лв. е значително по-ниска от тази, която съобразно атакувания акт следва да бъде получена от жалбоподателите и заинтересованите страни. Съдът е отразил в атакуваното съдебно решение, че горепосочените лица имат качеството на кредитори по задължението, произтичащо от оспорената заповед и е приел за недопустимо да влошава положението на оспорващия заповедта, като отмени или измени неблагоприятно обжалвания административен акт. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон. Съдебното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Това е така, защото производството е по реда на § 31, ал. 3 от ПЗРППЗСПЗЗ, относимо към оценка на земята и подобренията в придаваеми части от имоти, отредени за правоимащите по § 4а, 4б, 4в и 4з от ПЗРЗСПЗЗ. Съдът правилно е преценил, че при издаването на оспорения административен акт е бил приложим редът, регламентиран в отменения ППЗДС от 1996 г. По делото е установено, че административният орган е извършил оценката по реда на § 31, ал. 3 от ПЗРППЗСПЗЗ като заповедта е издадена на 4.07.2007 г. Към тази дата е отменен Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, приет с ПМС № 235/1996 г., но нормата на § 31, ал. 2, т. 1 от ПЗРППЗСПЗЗ е съществувала във вида, препращащ към вече отменения Правилник за прилагане на Закона за държавната собственост и това нормативно разрешение е продължило до изменението на § 31, ал. 2, т. 1 ПЗР ППЗСПЗЗ/ обн. ДВ бр. 62 от 4.08.2009 г./ До изменението, препращането на посочената норма е към реда по глава седма, раздел Първи от отменения ППЗДС, приет с ПМС № 235/1996 г., който регламентира фиксирани стойности на цената на един кв. метър в зависимост от територията, в която попада процесният имот и начислените корекционни коефициенти. Правилно първоинстанционния съд е приел, че евентуалното уважаване на жалбата би наложило намаляване на размера на така определената от административния орган сума в съответствие със заключението на вещото лице, поради което е счел, че констатираното неправилно приложение на материалния закон относно реда на извършване на оценката не би могло да обуслови извод за отмяна на по-благоприятната за оспорващите заповед. Възраженията пред настоящата инстанция от касационния жалбоподател Съби Събев са неоснователни. Той е бил заинтересована страна в първоинстанционното производство, а не жалбоподател. Забраната да се влошава положението на жалбоподателя (в случая жалбоподателите), както правилно е преценил и първоинстанционния съд е наложило обжалваната от тях заповед да се остави в сила, а не да се отменя. По тези съображения настоящият състав счита, че обжалваното решение не страда от пороците, релевирани в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,