Решение № 14841 от 6.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4380/2010 г.
ВАСVI отделение06.12.2010 г.докладчик т Наталия Марчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2116 от 9.12.2009 г. по адм. д. № 646/2008 г. по описа на Административен съд гр. Варна, Второ отделение, ХV състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14841 от 6.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4380/2010 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Сливница 1968" АД със седалище и адрес на управление в гр. Сливница срещу решение № 2116 от 9.12.2009 г. по адм. д. № 646/2008 г. по описа на Административен съд гр. Варна, Второ отделение, ХV състав. Релевирани оплаквания за недопустимост, нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът "Ивалимекс 1" ООД със седалище и адрес на управление в гр. София моли решението да бъде оставено в сила. Ответникът началник на Служба по кадастъра гр. Варна и заинтересованата страна Държавно лесничейство гр. Варна не са взели отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 2116 от 9.12.2009 г. по адм. д. № 646/2008 г., Административен съд гр. Варна, Второ отделение, ХV състав отменил Заповед № КД-14-03-338 от 7.07.2006 г. на началник на Служба по кадастъра гр. Варна, с която е одобрено изменение в кадастралния регистър на КК "Камчия", Община Аврен в частта за сградите с идентификатори 04426.102.15.13, 04426.102.15.18 и 04426.102.15.19. Така постановения съдебен акт не страда от касационните основания, отразени в настоящата жалба. Спорът за наличието на правен интерес от оспорването на процесната заповед от страна на "Ивалимекс 1" ООД е разрешен с влязло в сила определение № 562 от 13.01.2009 г. по адм. д. № 7067/2008 г. по описа на Върховния административен съд, Второ отделение. С цитираното е отменено определение № 1649 от 15.04.2008 г. по адм. д. № 646/2008 г. на Административен съд гр. Варна и делото е върнато на същия съд за произнасяне по същество. Определението на ВАС е окончателно и не подлежи на обжалване. Освен това и на основание чл. 235, ал. 2 АПК това определение е задължително за по-долния съд. По изложените съображения възраженията на касатора за недопустимост на решението на първоинстанционния съд не се възприемат като правилни. При съпоставката на съдържанието на нотариален акт за право на собственост на недвижими имоти № 184, том III, рег. № 4750 по нот. д. № 300/2006 г., с който "Сливница 1968" АД се легитимира като собственик и това на нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 197, том 2, рег. № 4157/2004 г. на "Ивалимекс 1" ООД става ясно, че и в двата нотариални акта са вписани бунгала № № 27, 28 и 29, разположени в к. к. "Камчия", Община Аврен, Варненска област. Със Заповед № КД-14-03-338 от 7.07.2006 г. на началника на Служба по кадастъра гр. Варна, на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКИР, е одобрено изменението в кадастралния регистър к. к. "Камчия", Община Аврен, Варненска област, като в кадастралния регистър за ПИ-сгради с идентификатори 04426.102.15.13, 04426.102.15.18 и 04426.102.15.19 е вписана собствеността на "Сливница 1968" АД. От допълнителното заключение на вещото лице инж. Попова се установява, че имотите по нот. Акт № 197/2004 г., представляващи три броя бунгала № № 27, 28 и 29 са идентични по местоположение, площ и конфигурация с имотите с идентификатори 04426.102.15.13, 04426.102.15.18 и 04426.102.15.19 на к. к. "Камчия". Правилно и законосъобразно, въз основа на доказателствата, съдът е приел, че са налице конкуриращи се титули за собственост, върху процесните имоти има спор за материалното право на собственост, което представлява пречка за одобряване на заявеното изменение. Съгласно чл. 53, ал. 2 ЗКИР, когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. В случая липсва такова решаване на спора. Следователно процесната заповед не е трябвало да бъде издадена. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,