Решение № 9827 от 17.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 300/2024 г.

Община Бургас е подала касационна жалба срещу решение 1018/31.10.2023 г. по адм. дело 105/2023 г. по описа на Административния съд-Бургас, с което е осъдена да заплати на Я. Г. Ш. сумата 1600 лева като обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в периода 28.05.2020г. - 05.06.2020г, от незаконно задържане на притежавания от него лек автомобил, марка " Пежо 307", с рег. [рег. номер], заедно със законната лихва за забава, считано от 22.06.2020г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли предявения иск и се присъдят направените разноски. Ответникът Я. Г. Ш. е поискал отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване и служебно - за съответствието му с материалния закон, прие следното: Административният съд е установил, че Я. Ш. е собственик на лек автомобил, с марка Пежо 307 , с регистрационен номер [рег. номер]. На На 28.05.2020 г. оправомощен служител на Общинско предприятие Транспорт - Бургас, на основание чл.171, т.5, буква б ЗДвП, приложил по отношение на лекия автомобил принудителна административна мярка "принудително преместване" поради това, че автомобилът е паркиран в нарушение на правилата за движение. Превозното средство било преместена на общински паркинг, охраняван от служители на Общинско предприятия Транспорт Бургас. Същия ден, около 23.56 ч., Я. Ш. се явил на паркинга, за да получи автомобила си, като за целта заплатил разходите по преместването и отговорното пазене на превозното средство, общо в размер на 79, 20 лева. М. Я. Ш. и и М. Х., служител на дирекция Управление при кризи, обществен ред и сигурност при Община Бургас, възникнал спор, вследствие на който Я. Ш. напускал паркинга без автомобила си. Съдът посочил, че страните спорят относно причината, поради което Я. Ш. не е взел автомобила си. Според твърденията на ищеца връщането на автомобила му било отказано поради отказа му да представи декларация, свързана с образуваното срещу него административнонаказателно производство за неправилно паркиране на пътното превозно средство, а според ответника - поради това, че ищецът се ядосал и затова си тръгнал без автомобила си. В показанията си като свидетел М. Х. потвърдил, че е поискал от Я. Ш. да попълни документи във връзка с административнонаказателното производство, но не е поставял това като условие за освобождаването на автомобила. Я. Ш. бил афектиран от това, че ще му съставят акт за установяване на административно нарушение и си тръгнал без да вземе автомобила. Свидетелите М. П., В. Й. и К. Д. разказали, че са присъствали на място по същото време, но не помнят или не знаят причините, поради които Я. Ш. не е взел автомобила. Като свидетел бил разпитан и Г. И., приятел на ищеца, на когото той разказал, че автомобилът му не бил върнат, тъй като не желаел да попълни декларация, в която да посочи кое лице е паркирало неправилно превозното средство. Следващите дни Ш. потърсил съдействие от органите на полицията, общината и прокуратурата. След няколко дни получил обаждане от Община Бургас и бил поканен да вземе автомобила си. Пристигайки на място към него било отправено искане да плати още 400 лева за престоя на автомобила, като отново било поискано да представи декларация за лицето, което е паркирало автомобила. Ш. отказал да изпълни и двете искания. След обсъждане с други служебни лица, служителите, обслужващи паркинга, върнали автомобила на ищеца. Ш. бил възмутен, афектиран и разочарован от отношението на длъжностните лица. В периода, през който е бил лишен от автомобила си, на Ш. се наложило да ползва таксиметрови услуги за изпълнение на ежедневни задачи. Темата за инцидента присъствала във всеки негов разговор с близки и приятели. Въз основа на тази фактическа обстановка съдът приел, че искът за обезщетяване на неимуществени вреди е основателен. Автомобилът на ищеца бил задържан на законно основание и оставен на отговорно пазене на общински паркинг. За да освободи автомобила, собственикът трябвало да плати разходите за неговото преместване и такса за престоя му на паркинга. Макар той да изпълнил и двете изисквания, автомобилът му не бил върнат. Административният съд не кредитирал показанията на свидетеля Х. предвид неговата заинтересованост поради служебното му качество, както и поради отсъствието на логика и последователност в неговия разказ. Общинските органи не оказали необходимото съдействие на собственика и задържали автомобила му без основание, което следвало да се окачестви като злоупотреба с публична власт и нарушаване на правото на правото на собственост на ищеца. Вследствие на незаконните действия на общинските служители ищецът понесъл неимуществени вреди - бил ядосан, обиден, обезверен от неправомерното упражняване на власт, понесъл притеснения и физически неудобства. От незаконните действия на общински служители ищецът понесъл неимуществени вреди, за обезщетяването на които административният съд му присъдил обезщетение в пълния претендиран размер от 1600 лева, заедно със законната лихва от предявяването на иска. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които създават вероятност за друг изход от разглеждането на спора, както и нарушение на материалния закон. Съгласно чл.167 ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Служби за контрол, определени от кметовете на общините контролират в населените места изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения, пътната маркировка, средствата за организация и регулиране, както и спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства, на правилата за движение от пешеходците, на правилата за движение от водачите на индивидуални електрически превозни средства, движещи се по велосипедна инфраструктура и на правилното използване на алармените инсталации, монтирани в пътни превозни средства за тяхната охрана; използват техническо средство за принудително използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство. Административният съд не е допуснал нарушение при анализиране на събраните от него доказателства и е изградил съответни на доказателствата и на правилата на формалната логика фактически констатации. Съдът основателно не е кредитира показанията на свидетеля Христов, като е взел предвид неговата служебна обвързаност, както и липсата на логично обяснение за извършените от него действия. Свидетелят, който е натоварен с административни правомощия, не отрича, че е поискал документите на Я. Ш., за да му състави акт за установяване на административно нарушение, и той ги е предоставил, макар да е възразил остро на това искане. Свидетелят потвърждава и че е поискал от ищеца да подпише декларация за това, че именно той е паркирал неправилно задържания лек автомобил, но отрича да е поставял това като условие за връщането на автомобила. При съпоставяне на тези показания с тези на свидетеля И., приятел на ищеца, съдът основателно е дал вяра на показанията на последния свидетел, който е последователен в разказа си относно обстоятелствата по случая. При положение, че ищецът е представил документите си, служителят Христов е имал възможност да състави акт за установяване на административно нарушение за извършеното от него нарушение при паркиране на лекия автомобил, включително и в негово отсъствие. Неправомерно е направеното от служителя искане за представяне на декларация, че именно ищецът е паркирал автомобила. Декларацията, чието съдържание следва да се интерпретира като признание от страна на нарушителя, не е документ, чието съставяне се изисква в хода на административнонаказателното производство и очевидно е предприето с цел да осигури благоприятен краен изход при евентуално обжалване на съставено въз основа на акта наказателно постановление. Както е отбелязал в мотивите си административният съд, показанията на свидетеля, че ищецът не е взел автомобила си, тъй като е бил афектиран и си тръгнал, не могат да се считат за достоверни. Ищецът е имал право да получи автомобила си, тъй като е заплатил дължимата цена за паркиране и разходите за прилагане на техническото средство за задържане на автомобила. Същевременно не е имал задължение да подпише декларация, уличавайки себе си в извършването на нарушение. При липсата на причина поради което да не вземе автомобила от паркинга, очевидно е бил възпрепятстван да го стори от общинския служител. Обстоятелството, че автомобилът е бил върнат на собственика на 5.06.2020 г. ,без да се заплаща допълнителна такса за престой, е друга индикация за наличието на незаконно поведение от страна на общинския служител. Пред касационната инстанция са представени в писмена форма електронни писма на ищеца до Първо районно управление на Министерството на вътрешните работи, изпратени след полунощ на 29 май 2020 г., в която се описва именно възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка. С оглед установените незаконни действия, извършени от общинския служител, които в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка са довели до настъпването на сочените в исковата молба неимуществени вреди, административният съд е приложил точно материалния закон, като е присъдил поисканото обезщетение заедно със законната лихва от датата на исковата молба. Решението е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора на касационния жалбоподател не се дължат направените разноски. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд