Решение № 10991 от 21.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10101/2014 г.

Решение № 10991 от 21.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10101/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП против Решение № 1566 от 04.07.2014 г. на Административен съд - гр. Пловдив по адм. д. № 2935 по описа за 2013 г., в частта му, с която по жалба на Светла Кралинова Йочкова от гр. Пловдив е отменен ревизионен акт № 161205460/21.05.2013 г., на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 848/13.08.2013 г. на зам.-директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив, в частта, с която на жалбоподателката допълнително са установени задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, както следва: данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 5 576,10 лв., ведно със законната лихва в размер на 4 009,79 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 1 267,11 лв., ведно със законната лихва в размер на 733,80 лв.; Вноски ДОО на самоосигуряващо се лице за периода 2006 г., 2007 г., 2009 г. и 2010 г. общо в размер на 8 216,71 лв., ведно със законната лихва в размер на 7 184,25 лв.; Вноски ДЗПО-УПФ на самоосигуряващо лице за периода 2006 г., 2007 г., 2009 г. и 2010 г. в размер на 2 617,82 лв., ведно със законната лихва в размер на 2 015,60 лв.; Вноски ЗО за периода 2006 г., 2007 г., 2009 г. и 2010 г. в размер на 3 964,96 лв., ведно със законната лихва в размер на 1 636,10 лв. и същият акт е изменен в частта, с която на допълнително са установени задължения за Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 21 919,02 лв., ведно със законната лихва в размер на 6 858,58 лв. и Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 1 224,31 лв., ведно със законната лихва в размер на 214,37 лв., като са намалени така установените задължения, както следва: Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. от 21 919,02 лв. на 616,62 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика и Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. от 1 224,31 лв. на 799,14 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, както и в частта му за разноските, с която Д "ОДОП" е осъдена да заплати 2 555 лв. разноски. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение в посочената част е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи, въз основа на събраните доказателства и неправилно прилагане на материалния закон. Конкретно, твърди се: 1/. съдът неправилно приел за доказано, че ревизираното физическо лице е получило сумата 455 000 лева през 2000 г. по договор за паричен заем от украинска гражданка и тези пари са послужили за извършването на разходите, които РЛ е направило в ревизираните периоди. Не е доказано нито предаването на сумата по реалния договор, нито че заемодателите са притежавали тези пари. Тежест на ревизираното лице е доказването на посочените положителни факти. Неправилно съдът преценил както гласните доказателства - показанията на свидетеля Коста Чотов, така и писмените - договора за паричен заем, разпечатки от електронна кореспонденция и др. Не взел предвид и факта, че от евентуалното даване на заема до приключването на ревизията са изминали дванадесет години. Съгласно Наредбата за внос и износ на валутни ценности и Валутния закон внесени и изнесени суми над определен размер подлежат на деклариране. В крайна сметка, съдът е приел за доказана една неубедителна житейски версия на ревизираното лице. 2/. В нарушение на закона са отменени установените задължения за задължителни осигурителни вноски, при неправилен извод, че разпоредбата на чл. 124а ДОПК не се прилага за задължения до влизането й в сила. Иска се отмяна на съдебното решение в обжалваната част и отхвърляне на жалбата против РА в посочената част, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Светла Кралинова Йочкова, чрез адв. Апрахамова, оспорва жалбата в писмено становище. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на оспорване пред административния съд е бил посоченият РА, с който на ответницата по касационната жалба по реда на чл. 122 и сл. ДОПК са установени допълнителни задължения за данъци по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски за данъчни периоди 2006, 2007, 2009 и 2010 г. Установено е в ревизионното производство, че в ревизираните периоди г-жа Йочева и съпругът й не са доказали достатъчно получени средства за оправдаване на извършените от тях разходи, изразяващи се в покупки на недвижими имоти и МПС, внасяне на парични средства по банкови сметки, погасяване на банкови кредити, пътувания в чужбина и финансиране на собственото на РЛ търговско дружество. Спорно е било, както в това производство, така и пред съда дали преди ревизираните периоди РЛ е получило на заем от украинска гражданка сумата 455 000 лв., които да са послужили за оправдаване на установените и безспорни разходи. За да уважи частично жалбата против ревизионния акт, първоинстанционният съд е приел, че посочените положителни факти са доказани. Съдът е направил този извод, анализирайки представения писмен договор за паричен заем, писмените обяснения на заемодателката и нейния съпруг, представените и неоспорени в съдебното производство, разписки за връщане на сумата по договора, както и свидетелските показания на работодателя на ревизираното физическо лице относно обстоятелствата на получаване и съхранение на паричните средства, както и относно връщането на част от заетите средства на заемодателката. Отделно от това, съдът е кредитирал втори вариант на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, като в приходната част на ревизираното лице е признал и установената със съдебно-техническа експертиза сума, получена от съпруга на РЛ от реализация на селско-стопанска продукция. В частта на определените ЗОВ, съдът е изложил и евентуални мотиви за неприложимост на реда по чл. 122 и сл. за определяне на осигурителни задължения за данъчни периоди преди влизане в сила на чл. 124а ДОПК. Решението в обжалваната част е правилно. Постановено е при задълбочено обсъждане на събраните доказателства поотделно и в съвкупност, въз основа на което са направени обосновани фактически изводи и материалният закон е приложен правилно. Обосновано на доказателствата съдът е приел, че е опровергана констатацията в ревизионния акт, че началното салдо на ревизираното лице и съпруга й към началото на ревизирания период е нулево. Относно наличието на придобити доходи от продажба на селско-стопанска продукция от съпруга на г-жа Йочева преди началото на ревизирания период, в първоинстанционния процес са приети без оспорване основно и допълнително заключения на съдебно-агро-техническа експертиза, като против фактическите установявания на първоинстанционния съд, въз основа на това доказателство, няма никакви оплаквания в касационната жалба. Обосновани и направени при спазване на процесуалните правила са фактическите изводи на съда и относно доказването на получаването на сумата 455 000 лв. преди началото на ревизирания период от ревизираното лице от украинска гражданка. Обратно на поддържаното в касационната жалба, доказано е както предаването на парите по представения още в първото ревизионно производство договор за паричен заем със записа в самия договори и с писмените декларации на заемодателката и съпруга й /годни доказателствени средства по чл. 57, ал. 2, т. 2 ДОПК/, както и възможността на заемодателката да даде тази сума на заем, предвид представения с жалбата по административен ред договор за банков кредит. Законосъобразно съдът е приел, че липсата на писмени доказателства относно внасянето на сумата на територията на Република България се дължи на обективната причина, че в архива на митническите органи не се съхраняват данни за въпросния период 2000 г., тъй като са унищожени, видно от депозирания по делото отговор. Това обстоятелство прави допустими както писмените обяснения в ревизионното производство, така и свидетелските показания за доказване на посочения факт, като съдът е съобразил и доказаното с писмени доказателства обстоятелство, че на датата на сключването на договора за паричен заем заемодателката - украинска гражданка, е била в Република България. Свидетелските показания на свидетеля Чотов, работодател на ревизираното лице, дават достатъчна светлина за обстоятелствата по сключването на договора за паричен заем, за отношенията на страните по него, а също и за връщане на част от сумата по договора, съгласно представените пред административния съд неоспорени разписки и електронна кореспонденция. Обосновано съдът е приел тези показания за убедителни и подкрепени и от събрани по делото други доказателства. Събраните доказателства относно даването на спорния паричен заем съответстват напълно поотделно и в съвкупност на подробните писмени обяснения на ревизираното лице, дадени още в първото ревизионно производство. При доказаното наличие на парични средства в началото на ревизираните периоди, вместо нулевото салдо, констатирано от органите по приходите, съдът обосновано е приел, че за по-голямата част от безспорно извършените разходи на съпрузите има оправдание и е отменил по-голямата част от определените данъчни задължения по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ. Това рефлектира и върху облагаемата основа за определяне на задължителни осигурителни вноски, които са правилно отменени и поради законосъобразните мотиви на първоинстанционния съд за неприложимост на разпоредбата на чл. 124а ДОПК за определяне по реда на чл. 122 и сл. на задължения за осигурителни вноски, възникнали преди нейното приемане, които този съдебен състав на касационната инстанция споделя. Предвид изложеното, оспореното решение следва да остане в сила в обжалваната част, като на ответницата по касационната жалба следва да се присъдят 1 000 лв. разноски за касационната инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение