Решение № 11379 от 5.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6413/2010 г.

Решение № 11379 от 5.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6413/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Делка Анастасова Христова от гр. Хасково срещу Решение № 197/20.04.2010 г. по административно дело № 78/2010 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № ЗД-РД01-39/20.01.2010 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) - Хасково. Ответникът Директора на РДСП - Хасково, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. При извършената проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав установи следното: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Делка Анастасова Христова против Заповед № ЗД-РД01-39/20.01.2010 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) - Хасково, с която на основание чл. 84, ал. 6 и ал. 2 от Семейния кодекс (СК) е наредено да се извърши вписване в регистъра на децата за пълно осиновяване на детето Ася Николаева Христова с ЕГН **********, поради неизпълнение от родителите й на задължението по § 8, ал. 1 от ПР на СК. Съдът е приел, че оспореният административен акт съответства на всички изисквания за законосъобразност, поради което не са налице основания за отмяната му. Този извод на съда не може да бъде споделен по следните съображения: Противно на приетото за установено от първоинстанционния съд, административният орган съществено е нарушил административнопроизводствените правила по § 8, ал. 2, изр. 3 от ПЗР на СК относно уведомяване на родителя за предприемане на мерките по ал. 1 (да поиска прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила с цел отглеждане на детето в семейна среда). В случая не е спазено изискването съобщението да се връчи и по реда на Гражданския процесуален кодекс. Това изискване е императивно и е установено от законодателя с цел да бъде разяснено както задължението на родителите да поискат прекратяване на настаняването на детето или промяна на мярката на закрила с оглед отглеждането на детето в семейна среда, така и последиците от неизпълнението на това задължение, а именно - вписване на детето в регистъра за пълно осиновяване и впоследствие осиновяване на детето без съгласието на родителя. Неспазването на цитираното изискване по § 8, ал. 2, изр. 3 от ПЗР на СК препятства родителя да изпълни вмененото му задължение и ограничава правото му на участие в административното производство. Горното само по себе си обуславя отмяна на оспореният административен акт като незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, ал. 3 от АПК. Освен това, съдът не е взел предвид и наличието на основателни причини по смисъла на чл. 84, ал. 2 от СК, поради които родителите не са поискали прекратяване на настаняването или промяна на мярката на закрила, каквито са заболяването на майката и честите й хоспитализации и данните за безвестно отсъствие на бащата. Наличието на такава причина сочи на липса на елемент от фактическия състав и се явява отрицателна предпоставка от категорията на абсолютните, преклудираща възможността да се разпореди нареденото от административния орган вписване на детето в регистъра за пълно осиновяване. От изложеното е видно, че първоинстанционният съд, приемайки, че оспорената пред него заповед е законосъобразна, е постановил неправилен съдебен акт, което налага отмяната на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи подадената първоначална жалба срещу процесната заповед. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,