Решение № 6523 от 15.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1889/2014 г.

Решение № 6523 от 15.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1889/2014 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Диян Иванов Желязков - изпълняващ длъжността директор на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП /съгласно Заповед № 525/05.12.2013 г., издадена от изпълнителния директор на НАП/, против Решение № 2948 от 20.11.2013 г. на Варненския административен съд, първо отделение, 25 състав, постановено по адм. дело № 3513 по описа за 2012 г. на този съд. С решението е отменен РА № 03251200082/31.05.2012 г. потвърден с Решение № 502/27.08.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" ЦУ на НАП Варна, с който на "Алвас" АД са определени допълнителни задължения по ДДС, поради отказано право на ДК, в общ размер на 155 224. 64 лева, от които главница в размер на 145 006.02 лв. и лихви за забава в размер на 10 218.62 лв. за данъчни периоди м. 07.2011 г., м. 08.2011 г., м. 09.2011 г. и м. 10.2011 г. Касаторът твърди, че решението е неправилно. Релевирано е касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Моли за отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски. По делото е постъпила и частна жалба от Диян Иванов Желязков - изпълняващ длъжността директор на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу определение № 74/07.01.2014 г. по адм. дело № 3513/2012 г. на АДмС - Варна, с което е отхвърлено искането за изменение на Решение № 2948 от 20.11.2013 г. на АС - Варна, постановено по адм. дело № 3513/12 г. Счита, че административният съд неправилно е приел за неприложима хипотезата на чл. 161, ал. 3 ДОПК. Според касатора дружеството не е положило достатъчно усилия, за да докаже реалността на доставките и да представи такива документи пред данъчните органи по време на ревизионното производство. Твърди, че органите по приходите, извършили ревизията, са изпълнили задълженията си, регламентирани в ДОПК, като са изискали информация и доказателства от ревизираното лице, извършили са насрещни проверки при доставчиците, както и всички възможни справки в информационните масиви на НАП. По тези съображения моли да бъде отменено определението на първоинстанционния съд като неправилно и в полза на Дирекция "ОДОП" - Варна да бъдат присъдени разноски в размер на 3554,49 лв. при условията на чл. 161, ал. 3 ДОПК. Ответникът - "Алвас" АД, излага чрез чрез адв. Кръстев доводи за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по подробни съображения. Счита за основателна частната жалба на Директора на Д "ОУИ" - Варна. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира, че жалбата е допустима, а по съществото й съобрази следното: С процесното решение АДмС - Варна е отменил РА № 03251200082/31.05.2012г, . потвърден с Решение № 502/27.08.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" ЦУ на НАП Варна, с който на "Алвас" АД са определени допълнителни задължения по ДДС, поради отказано право на ДК, в общ размер на 155 224. 64 лева, от които главница в размер на 145 006.02 лв. и лихви за забава в размер на 10 218.62 лв. за данъчни периоди м. 07.2011 г., м. 08.2011 г., м. 09.2011 г. и м. 10.2011 г. Административният съд е преценил РА като валиден данъчен акт, но се е обосновал, че при неговото издаване е допуснато нарушение на материалния закон. Съдът в пространните си мотиви е обсъдил приложимите правни норми, анализирал е приложените по делото писмени доказателства, в това число заключенията - основно и допълнително на ССчЕ. Приел е за доказано, че издадените от "Напстер" ЕООД фактури, с предмет рапица, пшеница, слънчоглед и царевица, документират реални облагаеми доставки. Позовал се е и на практика на СЕС. Посочил е че фактурите са издадени въз основа на договори за покупко-продажба на селскостопанска продукция - рапица, пшеница, слънчоглед и царевица, всичките- реколта 2011 г.; страните по договорите са осчетоводили операциите по надлежния ред, цената е заплатена. Налице са и доказателства за прехвърляне правото на собственост върху стоките - двустранно подписани приемо-предавателни протоколи, с посочване на стоката и нейното количество, неоспорени от ответната страна, а по отношение доставката на рапица - приемни бележки, кантарни бележки и товарителници - получател "Алвас" АД в негови зърнобази в с. Тополи и изпращач - "Напстер" ЕООД; представени са товарителници и кантарни бележки с вписани в тях нетни количества на стоките, отговарящи на издадените фактури. Тези данни са потвърдени и от заключенията по ССчЕ, като вещото е констатирало наличието на обвързаност между количествата от съответния вид стока по фактури на доставчика "Напстер" ЕООД към "Алвас" АД и тези по транспортни документи. Въз основа на това, съдът достигнал до извода, че стоката е получена реално от "Алвас" АД в негови зърнобази, а от извършените справки в "Алфред. С. Тьопфер Интернешънъл България" ЕООД и "Гленкор Грийн България" ЕООД се установява и прехвърляне на полученото количество пшеница на тези трети лица, т. е. налице е предпоставката на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС предвид факта на използване на получените стоки за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. В процесния казус предмет на спора е наличието на реално осъществена доставки по фактури, издадени от "Напстер" ЕООД с предмет рапица, пшеница, слънчоглед и царевица. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена с доказателствата по делото. При постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане. Съдът е обсъдил всички събрани в хода на административното и съдебното производство доказателства, представени както от прекия доставчик, от ревизираното дружество, така и от дружествата осъществили транспорта на стоките, приложимите правни норми, както и практика на СЕС, и правилно е стигнал до извод за реално осъществени доставки по спорните фактури. Следва да се посочи, че в случая предмет на сделките са родово определена вещи и съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД собствеността върху същите се прехвърля с определянето им по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Това предполага наличие на доказателства за предаване, евентуално транспортиране на стоките и в крайна сметка физическото й наличие при ревизираното лице. От данните по делото безспорно се установява прехвърлянето на правото собственост върху стоките, както и последващата им реализация. В тази насока е и основното и допълнително заключение на ССчЕ. В касационната жалба са развити преди всичко доводи, чрез които се цели оспорване на изводите на вещото лице, което не сторено в производството пред първата инстанция, не е поискано назначаване на тричленна експертиза или възлагане на допълнителни задачи на вещото лице. На следващо място неоснователни са възраженията свързани с транспортирането на стоките. Както е приемал и друг път ВАС в своята практика, единствено липсата на доказателства за транспорт на стоките не обосновава сам по себе си извод за недоказана реалност на доставката. В тази насока трябва да се бъде съобразено приетото в решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., постановено при сходна фактическа обстановка на спора по главното правоотношение по дело С-80/11. В конкретния случая в РА липсват фактически констатации, че ревизираното лице е участник в данъчни измами. С РА правото на данъчен кредит е отказано само на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС поради липса на достатъчно доказателства за реалност на доставките, но не и защото ревизираното лице участва в система с данъчни измами. При наличие на пряко доказване на всички факти от значение за осъществяване на доставките по спорните фактури, по които дружеството е декларирало право на данъчен кредит, не е налице законово основание да му бъде отказано това право. С оглед на изложеното и достигайки до извода, че са налице предпоставките на чл. 68 от ЗДДС, респективно не са налице предпоставките на чл. 70, ал. 5 от закона, тъй като процесните сделки са реално извършени, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По частната жалба на Дирекция "ОДОП" - Варна: Дирекцията оспорва постановеното в производство по чл. 248 ГПК определение на АДмС - Варна, с което е отхвърлено искането й за изменение на Решение № 2948 от 20.11.2013 г. на АС - Варна, постановено по адм. дело № 3513/12 г. в частта за разноските предвид наличието на хипотезата на разпоредбата на чл. 161, ал. 3 ДОПК. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение преценява като обоснован извода на първоинстанционния съд, че в конкретния случай липсват предпоставките на чл. 161, ал. 3 ДОПК, тъй като приетата незаконосъобразност на РА не се обосновава и мотивира основно чрез представените пред съда писмени доказателства. Тези доказателства е можело да бъдат събрани по време на ревизионното производство при проявена процесуална активност от страна на приходните органи. Частната жалба се явява неоснователна, а определението като законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед на резултата по делото на касатора не се дължат разноски за настоящото производство. На ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за адвокат в доказания размер 4266 лв., съгласно приложена фактура и платежно нареждане. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,