Решение № 361 от 19.10.2015 г. на ВКС по н. д. № 989/2015 г.

Решение № 361 от 19.10.2015 г. на ВКС по н. д. № 989/2015 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова Осъденият А. Б. е направил искане за възобновяване на внохд № 1842/14 г. на Софийския градски съд, като поддържа, че са налице основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 348, ал. 1, т. т. 1-3 НПК, поради което предлага делото да бъде върнато за ново разглеждане. Пред ВКС осъденият, редовно призован, не се явява. Искането по реда на глава тридесет и трета НПК се поддържа от защитата му - адв. В., който представя писмена защита.

Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за възобновяване на наказателното дело.

За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното:

С присъда по нохд № 18172/11 г. Районният съд-гр. София осъдил искателя за две престъпления - по чл. 354в, ал. 1 НК и по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК, като при условията на чл. 23 НК му определил едно общо наказание, а именно две години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор и глоба в размер на 6 000 лева. На основание чл. 68, ал. 1 НК СРС привел в изпълнение наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, наложено на Б. с влязла в сила присъда по нохд № 2080/08 г. по описа на СРС, като постановил изтърпяването му при първоначален строг режим в затвор. На основание чл. 59 НК СРС приспаднал времето, през което подсъдимия е бил с мярка за неотклонение "Задържане под стража" и времето на фактическото му задържане, считано от 08.06.2011 г. до 25.01.2012 г. Направените по делото разноски са възложени на подсъдимия.

С решение № 115 от 28.01.2015 г. по внохд № 1842/14 г., образувано по жалба на подсъдимия, СГС потвърдил присъдата на СРС.

Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи:

Искането е допустимо, а разгледано по същество - неоснователно.

1. Наличието на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК се поддържа при следните доводи: съдът по същество неправилно е дал вяра на показанията на св. Г. и не е имал основание да не кредитира показанията на св. Ц., в която част мотивите са неясни; правото на защита е накърнено от отказа на съда да допусне до разпит в качеството на свидетел Г. С.; предходните инстанции са оставили без отговор съществени доводи на защитата на подсъдимия.

Най-напред трябва да се каже, че СГС не е имал причини да реализира правомощието си по чл. 355, ал. 2 НПК. Видно е от мотивите на въззивното решение, че дейността на първостепенния съд по доказателствата - събиране, проверка и оценка, е възприета изцяло. Инкорпорираните по този начин съображения на СРС (доколкото СГС не е длъжен да ги преповтаря), убедително сочат, че всички възражения, поставени на вниманието му, от страна на подсъдимия и защитата му, са били анализирани внимателно. Възражението, свързано с чл. 339, ал. 2 НПК е неоснователно. Не защото е направено декларативно, без да е конкретизирано кои доводи са останали без коментар от страна на съда, а защото настоящата инстанция не установи такива.

Съдът е имал основание да даде вяра на показанията на св. Г. (л. 66..). Вътрешно безпротиворечиви и логични, те са подкрепени от голяма част от останалите елементи на доказателствената съвкупност, в която посока са достатъчни съжденията на съда по същество (л. 264-266 от мотивите на присъдата). Що се отнася до показанията на св. Ц. (л. 67), видно е, че в хода на съдебното следствие, СРС, след като установил предпоставките на чл. 281, ал. 1, т. т. 1 и 2 НПК, по реда на ал. 5 на посочения текст на закона, приобщил депозираните от същата свидетелка показания в досъдебното производство. В съответствие с изискванията на процесуалния закон, обективираните противоречия в показанията на св. Ц. са били обсъдени и съдът ясно е заявил в коя част ги намира за недостоверни и защо (л. 265). Няма как да се приеме, че на същото място, мотивите на СРС са неясни.

Вярно е, че решаващият съд е оставил без уважение искането на подсъдимия и защитата му да бъде разпитан Г. С., като свидетел, но това не е сторено без съображения. Нещо повече, известно е, че не всички искания по доказателствата се удовлетворяват от съда, а само тези, които са необходими за достигане до обективната истина по делото. На плоскостта на събраните по делото множество доказателства относно фактите от кръга по чл. 102 НПК, ВКС не намери, с отказа да разпита С. като свидетел, СГС да е злепоставил изясняването на обстоятелствата от кръга на главния факт по начина очертан в закона - всестранно, пълно и обективно. Още по-малко с това да е нарушил процесуални права на подсъдимия, в частност правото му на защита.

При изложеното, ВКС не може да не се съгласи с изводите по фактите, приети от въззивния съд, тъй като те се основават на процесуално издържана дейност по доказателствата и при съблюдаване на процесуалните права на страните по делото.

1. В рамките на същите факти законът правилно е приложен. Като е установил признаците от обективна и субективна страна на инкриминираните престъпни състави, съдът е имал основание да ангажира отговорността на подсъдимия. До инкриминираната дата - 19.03.2010 г., в наето жилище, обитавано само от него, без да е предоставена възможност на другиго за достъп до същото, включително и чрез подмяна на ключалка, подсъдимият е отглеждал растения от рода на конопа и е държал хашиш. Обстоятелството, че след тази дата е посетил родината си, не налага други изводи, различни от направените от СРС, СГС и настоящата инстанция.

1. Наложените наказания са справедливи. При липсата на предпоставките на института на смекчената наказателна отговорност, правилно наказанията са индивидуализирани в рамките на предвиденото от закона. Определени в размери малко над минимума от предвиденото в закона, наказанията лишаване от свобода и глоба не са очевидно несъответни на обстоятелствата по чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК.

Правилно и законосъобразно е активирането на наказанието, наложено на искателя с предходна влязла в сила присъда, посредством чл. 68, ал. 1 НК.

На основание чл. 395а, ал. 1, във връзка с чл. 55, ал. 3 НПК на искателя Б. следва да се връчи препис от решението на ВКС, надлежно преведено от български на италиански език.

Водим от горното, като не установи основания за възобновяване на наказателното дело, на основание чл. 424 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение