Решение № 10515 от 18.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5293/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, чрез процесуалния си представител юрк. Х. Пешев, подадена против решение 1601 от 15.03.2021г., постановено от Административен съд- София- град, Първо отделение, 9-ти състав, по адм.д. 385/2021 г. С жалбата и в съдебно заседание се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касационният жалбоподател излага подробни аргументи, че са спазени административнопроизводствените правила при издаването на административния акт. Счита за неправилен и необоснован извода на съда, че административният акт противоречи на чл.17 ЗУБ. Твърди, че не се дължи адвокатски хонорар съгласно разпоредбата на чл.92 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и моли да бъде отхвърлена молбата на чужденеца като неоснователна. Ответникът С. Джафарабад, ирански гражданин, оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Х. Георгиев, който твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Заявява искане за присъждане остатъка от разноските, претендирани при първоинстанционното обжалване на делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, тъй като съгласно чл. 17, ал. 2 ЗУБ, предоставения статут на бежанец се отнема, когато по отношение на чужденеца се установи наличието на основание по чл. 12, ал. 1 или чл. 13, ал. 1, т. 6 и 7. Според участващия по делото прокурор административният орган е мотивирал решението си с основания по чл.12, ал.1, т.7 ЗУБ, а именно който веднъж осъждан с влязла в сила присъда за тежко престъпление представлява заплаха за обществото, а С. Джафарабад е осъждан с влязла в сила присъда за престъпление по чл.354а, ал.2 вр.чл.26 НК и за престъпление по чл.339 ал.1 НК и му е наложено наказание лишаване от свобода, което обосновава извод, че лицето представлява заплаха за обществото. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 1601 от 15.03.2021г., по жалба на С. Джафарабад съдът е отменил решение 2778 от 18.12.2020 г. на председателя на ДАБ при МС и е осъдил председателя на ДАБ при МС да заплати на С. Джафарабад сумата от 400 лева, представляващи разноски по делото. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд- София- град е приел, че процесният административен акт е издаден от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, който е компетентен орган съгласно чл. 48, ал. 1 ЗУБ, както и, че е в установената от закона писмена форма. Съдът е счел, че издаденото решение е в нарушение на относимите разпоредби на ЗУБ, като е установил, че откриването на производството по отнемане на статут е започнало с решение от 10.07.2020г., което подписано от заместник - председателя на ДАБ при МС, но по делото липсват доказателства, че към датата на постановяване на решението председателят е отсъствал и е бил в обективна невъзможност да изпълнява задълженията, както и че заместник председателят е надлежно упълномощен. Първостепенният съд приел, че административният орган не е събрал и обсъдил нужните доказателства, защото по делото не е представено становище на ДАНС, както и че административният орган не е мотивирал акта си, в който не е ясно каква заплаха за обществото представлява чужденецът, с оглед основанието по чл.12, ал. 1, т. 7 ЗУБ. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Това е така, защото в съдебния акт точно е констатирано, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви поради необсъждане от страна на административния орган на значими за производството обстоятелства. По силата на чл. 17, ал. 2 ЗУБ, предоставената международна закрила, се прекратява когато по отношение на чужденеца се установи наличието на основание по чл. 12, ал. 2 или чл. 13, ал. 1, т. т. 6 и 7 от същия закон. В случая актът е мотивиран с хипотезата, визирана в разпоредбата на чл. 12 ал. 2, а именно - т. 7. Касационният съдебен състав споделя становището на първостепенния съд, че в оспорения пред първоинстанционния съд административен акт липсват мотиви относно наличието на всички обстоятелства, визирани в нормата на чл. 12 ал. 2 т. 7 ЗУБ, тъй като освен да е осъдено за тежко престъпление, следва към момента на произнасяне на председателя на ДАБ, лицето да представлява заплаха за обществото. При издаване на атакувания акт не е изяснено защо и доколко поведението на С. Джафарабад създава опасност за българското общество към датата на издаване на атакувания акт. След като се е позовал на тази разпоредба, административният орган е бил длъжен да изложи надлежни мотиви в подкрепа на становището си, а той само е отхвърлил възражението на лицето във връзка с предсрочното му освобождаване, но не е развил самостоятелни съображения във връзка с наличието на заплаха за обществото и в какво точно се изразява тя. За установяване на гореописаните релевантни обстоятелства доказателствена тежест носи адм. орган, но в случая същият не ги е установил в хода на административното производство и в съдебното производство. Следва да се има предвид, че приложимата разпоредба на чл. 12, ал. 2, т. 7 ЗУБ изисква кумулативно наличието на две отделни установени предпоставки, като в случая касаторът има произнасяне само по отношение на първата от тях. С оглед на това настоящият съдебен състав не възприема тезата на адм. орган, според който установяването на първото изискване е достатъчно за прекратяване на международната закрила. Липсата на изискуемите мотиви във връзка със създадената евентуална заплаха за обществото, създава непреодолима пречка за засегнатото от акта лице да упражни правото си на защита и да докаже неоснователност, а от там и незаконосъобразност на становището в тази му част, както и съдът е възпрепятстван да прецени правилността на приложението на съответната материалноправна норма. Следва да се сподели и становището на първостепенния съд относно значението за производството на семейното положение на лицето и неговата социална интеграция. Липсата на мотиви, обосноваващи възможността и необходимостта от прилагане на описани от издателя в административния акт материалноправни норми винаги води до неговата незаконосъобразност и е самостоятелно основание за отмяната му. Неоснователно е възражението на касатора, че са спазени административнопроизводствените правила при издаването на административния акт. С определение 538 от 25.01.2021г. постановено по адм. д. 385/2021г. на АССГ, на основание чл.163, ал.3 АПК, във вр. с чл.170, ал.1 АПК, съдът е указал на административния орган, че следва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт, както и изпълнението на законовите изисквания при неговото издаване. По делото не са представени доказателства, че към датата на образуване на производството за отнемане статут на бежанец - 10.07.2020г., председателят на ДАБ при МС е възложил на заместник- председателя на ДАБ да изпълнява неговите задължения. Също така административният орган не е обсъдил събраните по делото доказателства, като направените възражения от С. Джафарабад и представените от него доказателства само са изброени, но липсва обоснованост от страна на административния орган защо не ги приема. От съществено значение е и обстоятелството, че адм. орган е поискал становище от Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС), което обаче не е изчакано, а веднага е пристъпено към издаването на оспореното решение 2778 от 18.12.2020 г. Съобразно установената съдебна практика задача на компетентния национален орган е да определи тежестта на съответното престъпление след цялостна преценка на всички обстоятелства в отделния случай. Правилно е преценено от решаващия състав на АССГ, че при оценката на тежестта на престъплението, адм. орган е следвало да обсъди всички установени по делото обстоятелства, свързани с извършеното от С. Джафарабад конкретно деяние, а не единствено размера на предвиденото според българското законодателство наказание. Ето защо съдът намира, че липсата на изложени писмени съображения в тази насока също представлява допуснато при издаването на административния акт нарушение и води до неговата незаконосъобразност. Неоснователно е възражението на касатора, че в първоинстанционното производство не се дължи адвокатско възнаграждение съгласно чл.92 ЗУБ. Разпоредбата на чл. 92 ЗУБ постановява, че съдебните производства се освобождават от държавни такси и заплащане на други разноски, с изключение на разноските за експертиза, със законовата корекция, че такива не се дължат от бежанеца, ако той докаже че не разполага със средства за задоволяване на основните си жизнени потребности. От анализа на нормата е видно, че тя е създадена с цел защита правото на лицата, търсещи закрила на достъп до правосъдие. За да се обезпечи това им право, жалбоподателите са освободени от заплащането на държавна такса за образуване на съдебно производство, за разноски за предоставена от съда правна помощ, за преводач и т. н. Независимо от това, оспорващите могат да направят разноски при заплащане на суми за експертните заключения, тогава когато не е налице изключението по изречение второ на чл. 92 ЗУБ. Заплащат се суми за адвокатско възнаграждение в случаите, когато лицата не са поискали или не им е била предоставена безплатна правна помощ. Разпоредбата на чл. 92 ЗУБ не създава благоприятен режим за административния орган и по никакъв начин не го освобождава от заплащане на съдебни разноски, направени от оспорващата страна. Спрямо административния орган намира приложение общата процесуална разпоредба на чл. 143, ал. 1 АПК, регламентираща, че при отмяна на обжалвания административен акт, ответникът дължи възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв. В този смисъл е съдебната практика по този вид спорове - определение по адм.д. 4826/2014г., решение по адм.д. 12575/2019г., определение по адм.д. 11389/2020г. и др. В конкретния случай подателят е направил своевременно искането си за присъждане на разноски. Съдът е съобразил действителната фактическа и правна сложност на делото и е постановил решение, с което е редуцирал размера на претендираните от бежанеца разноски от 1500 лева за адв. възнаграждение и е осъдил ответния административен орган да заплати сума в намален размер - 400 лева. По отношение заявената устно в съдебно заседание претенция на представителя на касатора за възстановяване, поради недължимост на заплатената държавна такса за касационното производство, настоящият съдебен състав счита, че това искане е извън предмета на настоящото производство. Касационният съд се произнася по валидността и правилността на първоинстанционното съдебно решение. Даденото впоследствие указание на касатора за заплащане на държавна такса с разпореждане от 05.04.2021г. не съставлява част от обжалваното съдебно решение и върху него не се извършва контрол по законосъобразност в настоящия касационен процес, поради което претенцията за възстановяване на сумата следва да се осъществи по друг ред. Относно претендираното от ответника по касационната жалба присъждане на адвокатско възнаграждение, представляващо остатъка до пълния размер, който е поискан в първоинстанционното производство, съдът счита, че е неоснователно. Това е така, защото в касационното производство не са представени никакви доказателства за сторени в този процес разноски, представляващи адв. възнаграждение. Горепосочената сума от 1500 лв., която е вписана в пълномощното, приложено по адм.д. 385/2021г. вече е претендирана в пълния й размер пред първостепенния съд, който се е произнесъл мотивирано относно намаляване, поради прекомерност на нейния размер на 400 лв., която сума вече е присъдена в полза на първоинстанционния жалбоподател. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,