Решение № 13541 от 21.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2180/2011 г.

Решение № 13541 от 21.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2180/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 169, ал. 6 ДОПК. Касаторът ДОУИ - Бургас моли да бъде отменено решение № 1510/28.12.2010 г. по адм. д. № 1362/2010 г. на Административен съд - Бургас в частта, с която е изменил РА № 1000392/15.04.2010 г. на ТД на НАП - Бургас като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и в тази част и да му бъдат присъдени разноски. Втора касационна жалба е подадена от Антонио Радичев против решението в частта, с която е отхвърлена жалбата му против ревизионния акт като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли жалбата му против РА да бъде уважена изцяло и да му бъдат присъдени разноски. По съображения в писмен отговор моли жалбата на другата страна да бъде отхвърлена като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок, а разгледани по същество - са неоснователни. С обжалваното решение административният съд е изменил РА № 1000392/15.04.2010 г. на ТД на НАП - Бургас, частично потвърден с решение № РД-10-179/14.06.2010 г. в частта, с която на Антонио Радичев са установени допълнителни задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. в размер на 2667,12 лв. с лихви, както и данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2007 г. - 20164,64 лв. с лихви, и е определил нови размери на данъчните задължения за посочените данъчни периоди. Със същото решение жалбата против РА е отхвърлена в частта относно определено задължение на ревизираното лице за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2008 г. и задължение за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2008 г. Съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите след проведена по правилата на ДОПК ревизия. Установени са обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - превишение на разходите над приходите за 2003 г. и 2007 г. и 2008 г., и в РА са определени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.), съответно чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ с лихви за тези периоди, след определена по чл. 122, ал. 2 ДОПК данъчна основа. За установените задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. съдът е приел от фактическа страна, че ревизираното лице е придобило имущество, представляващо два недвижими имота - УПИ II-7979 и УПИ III-7979, двата в кв. 4Б по плана на гр. Ямбол, двата с площ от 532 кв. м. в гр. Ямбол, на един и същ адрес, придобити с НА № 58/6.11.2003 г. В хода на административното производство е установено, че е налице несъответствие между придобитото имущество на ревизираното лице по цени на придобиването му, което надхвърля размера на доходите му. По спорния по делото въпрос относно пазарната цена на придобитите имоти съдът е обсъдил назначената в хода на ревизионното производство оценителна експертиза и заключението на вещото лице по назначената в съдебното производство съдебно-техническа експертиза, което е определило по-ниска цена на процесните имоти, от определена в оценителната експертиза в ревизионното производство. Съдът е изложил подробно и последователно фактическата страна по спора, обсъдил е събраните в двете производства доказателства, както и заключенията по оценителната експертиза, назначена в административното производство, и тази, назначена в съдебното производство. Обосновано съдът е възприел стойността на обсъжданите недвижими имоти съобразно констатациите в съдебно-техническата експертиза, като отразяваща реалната пазарна цена на имота. Ползваните от вещото лице методи на оценяване - оценка според категорията на имота и неговото местоположение и метода на пазарните аналози, както и извършеният от вещото лице оглед на място, са дали основание на съдът да кредитира съдебно-техническата експертиза. Ответникът в съдебното производство е оспорил на заключението на вещото лице само с аргумента, че е налице извършена експертиза в хода на ревизията, като не е поискал назначаване на допълнителна или тройна експертиза, поради което възраженията в това отношение на ДОУИ - Бургас са неоснователни. Решението в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила. Съдът е изменил РА и относно установения данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2007 г., за която отчетна година е установено, че ревизираното лице е извършило продажба на същите недвижими имоти на свързаното с него лице "Радичев" ЕООД. За определяне на пазарната цена на имотите съдът е кредитирал заключението на вещото лице по аналогични съображения, които се споделят от настоящата инстанция. В касационната жалба на Антонио Радичев е оспорено отхвърлянето на жалбата против РА в частта относно определен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2008 г., поради получена сума чрез банков превод от "СТ-ЕВ Билдинг" ООД в размер на 98 738 лв. Съдът е приел, че посочената сума е получена от ревизираното лице по силата на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 29.07.2007 г., по който страни са "Радичев" ЕООД като продавач, "СТ-ЕВ Билдинг" ООД като купувач и Антонио Радичев като трета лице. По делото е установено, че недвижимият имот, предмет на предварителния договор, е обременен с вещна тежест - ипотека, с ипотекарен длъжник продавачът "Радичев" ЕООД, който е учредил ипотеката в полза на "Първа инвестиционна банка"АД за изтеглен банков кредит от Антонио Радичев. Анализирайки договора, съдът е приел, че цитираният договор е такъв в полза на трето лице - жалбоподателят Радичев. Позовал се е на чл. 2, ал. 3, б. "б" от него, в който е уговорено купувачът "СТ-ЕВ Билдинг" ООД да изплати пълния размер на остатъка на задълженията на Радичев към "ПИБ"АД по договор за банков кредит, която сума се приспада от дължимата от купувача договорна цена по предварителния договор. Съгласно предварителния договор, ако към момента на сключване на окончателен договор не третата страна Радичев не е изплатил окончателно дълга си към банката, то купувачът "СТ-ЕВ Билдинг" ООД се задължава да изплати на банката остатъка по кредита, с цел вдигане на ипотеката на третата страна - жалбоподателя Радичев, която сума (остатък по кредита) се приспада от дължимата от купувача по предварителния договор продажна цена. Според съда, след като е договорено приспадане на остатъка по банковия кредит, тази сума не следва да се възприема като заем между купувача и третото лице. В мотивите на решението съдът е направил извода, че представеният договор за заем между "СТ-ЕВ Билдинг" ООД - като заемодател и Антонио Радичев - като заемател с жалбата против РА по административен ред е съставен с оглед нуждите на обжалването и противоречи на предварителния договор от 29.06.2007 г. Изводите на съда са правилни, обосновани и са направени в съответствие със събраните по делото доказателства. По силата на предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот от 29.07.2007 г. купувачът "СТ-ЕВ Билдинг" ООД се е задължил да изплати пълния размер на остатъка на задълженията на Радичев към "ПИБ"АД по договор за банков кредит, която сума се приспада от дължимата от купувача договорена цена по предварителния договор. Страните не спорят, че е извършен банков превод от "СТ-ЕВ Билдинг" за сумата в размер на 98 738 лв. на 22.08.2008 г. към "ПИБ"АД по сметка на Антонио Радичев. Обосновано съдът е приел за недоказани твърденията на касатора, че тази сума е получена по договор за заем между него и "СТ-ЕВ Билдинг" ЕООД от 22.08.2008 г., след като договорът за заем е представен едва при административното обжалване на ревизионния акт пред ДОУИ-Бургас. Изводът на съда, че сумата е платена в изпълнение на задълженията по предварителния договор се подкрепя от писмените обяснения на касатора на л. 189 от делото, дадени в ревизионното производство, че сумата от 98 738 лв. е преведена от "СТ-ЕВ Билдинг" ООД за погасяване на банковия кредит на Антонио Радичев към "ПИБ"АД. Правилен е изводът на съда, че в РА законосъобразно е определено задължението за 2008 г. на ревизираното лице. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора разноските за касационната инстанция следва да останат върху страните както са направени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,