Решение № 7019 от 25.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 926/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на район Младостобщина Варна, чрез юрк. С. Стоева, против решение 13656/18.12.2024 г., постановено по адм. дело 2564/2024 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменен мълчалив отказ на органа да се произнесе по искане за заверка на молба-декларация, подадена от ЕТ ДОМ И. РАДЕНКОВ, с управител И. Раденков, и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне в 7-дневен срок, съгласно указанията в мотивите. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че неправилно съдът е приел, че административният орган следва да завери молба-декларацията в частта за свидетелите. Направено е искане за присъждане на разноски. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответната страна ЕТ ДОМ И. РАДЕНКОВ, със седалище и адрес на управление гр. Варна, представлявано от управителя И. Раденков, чрез адв. Н. Петрова, с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съдът да я остави без уважение. Направено е искане за присъждане на разноски за адвокатско представителство, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил мълчалив отказ на кмета на район Младостобщина Варна да завери молба - декларация за обстоятелствена проверка за признаване право на собственост за имот с идентификатор 10135.3513.467 по КККР - Варна, находящ се в гр. Варна, район Младост, в частта относно трима свидетели за извършване на обстоятелствена проверка, и преписката е изпратена на органа за произнасяне в 7-дневен срок при съобразяване със задължителни указания, дадени в мотивите на решението. Също така, органът е осъден да заплати на ЕТ ДОМ И. РАДЕНКОВ, с управител И. Раденков, и сторените по делото разноски в размер на 650 лева. От фактическа страна по делото е установено, че производството пред административния орган е образувано по искане АУ095081МЛ/24.09.2024 г., подадено от ЕТ ДОМ И. РАДЕНКОВ, с управител И. Раденков, с което желае да му бъде издадено удостоверение във връзка с молба декларация за обстоятелствена проверка за имот 10135.3513.467, като бъдат посочени свидетели. Към искането е представена и молба декларацията от ЕТ ДОМ И. РАДЕНКОВ до нотариус съгласно чл. 587 ГПК, която е заверена от Областен управител Варна, от директор на дирекция Местни данъци в Община Варна. Приложени са и други документи удостоверения, от които е видно, че за имот с идентификатор 10135.3513.467, площ 3960 кв.м, находящ се в гр. Варна, район Младост, [улица], е съставен АОС 6179/16.09.2010 г. вписан в СВ Варна на 28.09.2010 г., под 180, том ХLVІІІ, вх. рег. 18220, дело 10609. От правна страна административният съд приел, че искането на ЕТ ДОМ И. РАДЕНКОВ, с управител И. Раденков, е за извършване на административна услуга и е подадено и съобразно срокът за произнасяне на органа, същият е следвало да се произнесе до 01.10.2024 г., от когато е започнал да тече едномесечният срок за оспорване на мълчаливия отказ. Жалбата от страна на ЕТ ДОМ И. РАДЕНКОВ, с управител И. Раденков, е подадена на 25.10.2024 г. Прието е, че именно кметът на район Младостобщина Варна е имал компетентността да завери молбата-декларация в частта относно свидетелите за обстоятелствената проверка, като също така негова е и възможността да посочи свидетели, ако такива не са посочени в молбата-декларация. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват касационни основания за отмяна. Безспорно е установено, че ЕТ ДОМ И. РАДЕНКОВ, с управител И. Раденков, е поискал извършване на административна услуга, а именно: заверка на молба декларация в частта за свидетелите, необходима му за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка при условията на чл. 587 ГПК. При установеното от фактическа страна и при анализ на производството по реда на чл. 587 от Гражданския процесуален кодекс е изведен правилен и обоснован извод за незаконосъобразност на мълчаливия отказ. Правилно съдът е установил от фактическа страна фактите по делото с оглед на представените доказателства. В съответствие със закона е прието, че в производството по реда на чл. 587 ГПК административният орган - кметът на общината, следва да извърши заверката на молбата декларация, като се произнесе с изричен акт. Административният орган е задължен да извърши посочената административна услуга, след като се увери в правния интерес на молителя да получи искания документ. Задължението му се изразява в издаване на удостоверение относно обстоятелството актуван ли е имотът като общинска собственост. В искания документ административният орган вписва обстоятелствата, каквито е установил при извършената от него проверка и, които той счита за относими към собствеността на имота. Също така, от кмета се изисква, във връзка със същото охранително производство, да посочи лицата, указани от подателя на молба-декларацията като свидетели, които да се разпитат във връзка с целите на производството за обстоятелствената проверка. Безспорно е, че и по тази част от молбата кметът дължи произнасяне в законоустановения срок по АПК. С разпоредбата на чл. 587, ал. 2 ГПК се създава задължение за кмета на общината да посочи три лица, които да свидетелстват за целите на обстоятелствената проверка. Като не го е направил в установения срок и при наличие на предпоставките за извършването на това, административният орган е постановил незаконосъобразен мълчалив отказ, който правилно е отменен. Правилно, също така, съдът е върнал преписката обратно, за произнасяне по същество, тъй като в случая не може да замести волята на административния орган. При произнасянето си кметът следва да изложи мотиви, които впоследствие съдът би могъл да провери за законосъобразност. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за адвокатско представителство пред касационната инстанция, които са в размер на 600 лева, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК и Договор за правна защита и съдействие от 20.05.2025 г., където е посочено, че договореното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение е в размер на 600 лева. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение